Тетрациклини МКБ Y40.4

Тетрациклините имат добро субклетъчно разпределение, на което се дължи терапевтичният им ефект при бруцели и други вътреклетъчни инфекции. Те преминават плацентарната бариера.

Тетрациклините се отлагат в костите и зъбите. Достигат високи концентрации в туморната тъкан, белите дробове, простатата. Концентрацията им в жлъчката е 5-10 пъти по-висока в сравнение с тази в плазмата. Тетрациклините при орално приложение се отделят в по-голям процент с фекалиите - около 30%, а до 20 % - с урината. При венозно приложение до 70 % се отделят с урината.

При нарушение в бъбречната функция елиминирането на тетрациклините е забавено. Изключение прави доксициклинът. При показания за тетрациклинова терапия при болни с бъбречна недостатъчност се препоръчва доксициклин.

Тетрациклините потискат свързването на транспортната РНК към 30S-субеденицата и блокират протеиновата синтеза в микроорганизмите. Потискат също окислителното фосфорилиране в микроорганизмите.

Тетрациклините притежават широк бактериостатичен ефект, бързо проявяващ се ефект върху вътреклетъчни и извънклетъчни микроорганизми. Най-ефективни са към инфекции причинени от E. coli, H. influenzae, Brucella, Bacteroides, Rickettsia, Chlamydia, Mycoplasma и др. Повлияват също причинителя на стомашни и дуоденални язви (H. pylori), както и стафилококи, гонококи и спирохети. Не повлияват инфекции причинени от Ps. aerogenosa, Serratia, Proteus, гъби, вируси, протозои.

Тетрациклините са ефективни при изострен хроничен бронхит, микоплазмена интерстициална пневмония, орнитоза, Q-треска, инфекции на жлъчните пътища, уретрит, предизвикан от хламидии и/или микоплазми. Те са средство на избор при холера, чума, туларемия, бруцелоза, трахома, петнист и възвратен тиф.

Представители на тетрациклини са:

• Doxycycline (Dotur, Vibramycine) - показан е при пневмония, бронхит, плеврален емпием, бруцелоза, рикетсиоза, сифилис, гонорея, остеомиелит, флегмони, абсцеси, остеомиелит, при хронични уроинфекции, ангина, жлъчни инфекции. В Тайланд и Камбоджа доксициклина се използва за химиопрофилактика на тропическа малария.
• Metacycline (Methacyclin) - повлиява Грам положителни и Грам отрицателни микроорганизми, вътреклетъчни микроорганизми.
• Tetracycline (Imex, Tetracyclin) - показан е при пневмония, бронхит, плеврален емпием, бруцелоза, рикетциоза, сифилис, гонорея, остеомиелит, флегмони, абсцеси, остеомиелит, при конюнктивит, блефарит, профилактика на постоперативни инфекции.

Алергичната реакция при прием на тетрациклини може да се прояви с:

• уртикария
• затруднено дишане
• подуване на лицето, устните, езика или гърлото

Приемът на тетрациклини трябва да се прекрати при възникване на някоя от следните сериозни нежелани лекарствени реакции:

• тежко главоболие, замаяност, замъглено виждане
• температура, втрисане, болки в тялото, симптоми на грип
• множество мехури, лющене и червен обрив по кожата
• ретенция на урината
• бледа или пожълтяла кожата, потъмняване на урината, висока температура, объркване или слабост
• силна болка в горната част на стомаха, разпространяваща се към гърба, гадене и повръщане, ускорен сърдечен пулс
• загуба на апетит, жълтеница (пожълтяване на кожата или очите)
• лесно образуване на синини или кървене, необичайна слабост

По-малко сериозните странични ефекти на тетрациклините включват:

• рани или подуване в ректалната или гениталната област
• леко гадене, повръщане, диария или стомашно неразположение
• бели петна или язви в устата или по устните
• подуване на езика, затруднено преглъщане
• вагинален сърбеж или дискомфорт

Гастроинтестиналните нежелани реакции се изразяват с: дисфагия, хипоплазия на емайла, ентероколит, епигастрален дистрес, диария, глосит, гадене, повръщане, перманентна промяна в цвета на зъбите.

Рядко при прием на перорални таблетки и капсули се установяват рани по хранопровода. Езофагеалните язви отзвучават спонтанно след прекратяване на лечението с тетрациклин. За да се сведе до минимум дразненето на хранопровода, пациентите трябва да бъдат съветвани да избягват приемането на тетрациклин вечер точно преди лягане и да вземат лекарството с обилно количество вода.

Бъбречните странични ефекти включват повишена урея в кръвта и синдром на Fanconi. При пациенти с предшестващо бъбречно увреждане тетрациклинът може да предизвика азотемия, хиперфосфатемия и ацидоза. Пациенти с обезводняване са особено уязвими. Повишението на уреята често се случва поради антианаболния ефект на тетрациклините, но не означава непременно нарушена бъбречна функция.

Синдромът на Fanconi се характеризира с бъбречна глюкозурия, фосфатурия, аминоацидурия и ацидоза с или без протеинурия и рахит. Той е свързан с поглъщането на остарели форми на тетрациклини, които съдържат лимонена киселина, която може да допринесе за развитието на метаболитна ацидоза. Пациентите обикновено изискват хоспитализация с интравенозно лекарство за коригиране на съпътстващи метаболитни аномалии. Повечето случаи след прекратяване на тетрациклин са без трайни последствия.

Кожните нежелани лекарствени реакции се обуславят от ексфолиативен дерматит, макулопапулозни и еритемни обриви, обезцветяване на ноктите, онихолиза и фоточувствителност.

Страничните ефекти върху мускулно-скелетната система са резултат от натрупването на тетрациклините в богатата на калций костна тъкан и се проявяват с обезцветяване на постоянните зъби, намален темп на растеж на емайла и намаляване на скелетния растеж на височина. Тетрациклините не трябва да се прилагат на бременни жени или малки деца.

Неврологичните нежелани лекарствени реакции се проявяват с доброкачествена интракраниална хипертония (мозъчен псевдотумор). Симптомите в тези случаи се състоят от тежко главоболие, гадене и замъглено зрение. Физикалният преглед установява едем на папилата при всички случаи, а при някои и значително увеличено налягане при лумбална пункция. Всички пациенти са се възстановили с течение на времето след прекратяване на лечението с тетрациклин. Механизмът за развитието на повишеното вътречерепно налягане е неизвестен.

Хематологичните странични ефекти в резултат на прием на тетрациклини се изразяват с хемолитична анемия, тромбоцитопения, тромбоцитопенична пурпура, неутропения и еозинофилия.

Нежеланите лекарствени реакции на свръхчувствителност включват: уртикария, ангионевротичен оток, анафилаксия, анафилактоидна пурпура, обостряне на системен лупус еритематозус, миокардит и наподобяващи серумна болест реакции (треска, обрив, болки в ставите).

Чернодробните странични ефекти се проявяват с повишени нива на чернодробните ензими, хепатотоксичност, чернодробна недостатъчност, продължителна холестаза. Те могат да бъдат определени като дозозависими.

Други нежелани реакции са суперинфекция поради свръхрастеж на резистентни микроорганизми и микроскопично кафяво-черно оцветяване на щитовидната жлеза, което се установява при дългосрочна употреба на тетрациклини.