Отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари, с неопределени намерения МКБ Y16
Органичните разтворители имат широко приложение в машиностроенето, автомобилостроенето, лаковобояджийската, кожарската, текстилната и фармацевтичната промишленост. Широкото им приложение е причина за отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари, с неопределени намерения.
Хлорираните въглеводороди са най-често използвани като разтворители в промишлеността и бита. Съединенията с по-голямо токсично значение са: тетрахлорметан; дихлороетан; тетрахлороетан; трихлороетилен; тетрахлороетилен.
Хлоровъглеродите се отличават като липидноразтворими летливи течности. Оказват централно депресивно и наркотично действие, хепатотоксично и нефротоксично действие. В условия на висока температура образуват фосген, който представлява газ със силно токсично действие.
Тетрахлорметанът е липидноразтворима безцветна течност със сладък мирис. Намира приложение в промишлеността и бита като разтворител на бои, лакове, масла, при химически синтези. Интоксикация с тетрахлорметан възниква чрез перорален, инхалаторен или кожен контакт път на попадане в организма.
Съединението се отличава с наркотичен ефект. Не се използва като анестетик поради високата му хепато- и нефротоксичност.
В резултат на биоактивирането се трансформира до токсични метаболити и свободни радикали. Действието на свободните радикали предизвиква: прекисно окисление на липидите; мастна дегенерация и некроза на чернодробните клетки; намаляване на гликогена; нарушения в белтъчно-синтезиращата и дезинтоксикационна чернодробна функция; повишаване на активността на серумните трансаминази.
Острото отравяне с тетрахлорметан започва с начална наркотична фаза, характеризираща се с: главоболие; виене на свят; опиянение; обърканост; дразнене на горните дихателни пътища с поява на задух и цианоза; гадене; хипотония. При тежки случаи възниква дълбока кома и настъпва летален изход преди втората фаза поради парализа на центъра на дишането.
При втората фаза на острото отравяне се установява тежък хепатален синдром - проява на чернодробно увреждане: болки в дясното подребрие; увеличен болезнен черен дроб; жълтеница; увеличени трансаминази; повръщане; диария; помътняване на урината. Бъбречното увреждане се проявява с олигурия, албуминурия, анурия.
Смъртта настъпва в състояние на тежка чернодробна кома и уремия. Ако интоксикираният оцелее, развива чернодробна цироза.
Хроничното отравяне с тетрахлорметан се характеризира с: диспептични прояви; умора; главоболие; виене на свят; леко чернодробно и бъбречно увреждане; умерена анемия; стенокардни оплаквания. Продължителната експозиция на тетрахлорметан води до дерматити и екземи.
Дихлороетанът представлява летлива течност с мирис на хлороформ. Използва се като разтворител в промишлеността и бита, като пестицид и като вещество в пожарогасителите.
Дихлороетанът притежава по-слабо токсично действие от тетрахлорметана. Интоксикацията става по инхалаторен или перорален път.
Клиничната картина на острото отравяне с дихлороетан се проявява с начална наркотична фаза, последвана от фаза на чернодробно и бъбречно увреждане, наподобяващо отравянето с тетрахлорметан.
Има изява на специфичен синдром - тежък гастроентероколит с повръщания и кървави диарии. Наблюдава се потъмняване на роговицата на окото.
Тетрахлороетанът е течност със сладникав хлороформен мирис. Отличава се с по-голяма токсичност от тетрахлорометана. Входната врата на постъпване в организма е орална, инхалаторна или дермална. Екскретира се чрез белите дробове и бъбреците.
Клиничната картина на острата интоксикация с тетрахлороетан в резултат на отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари, с неопределени намерения, протича с наличие на две фази.
Първата фаза е наркотична, предшествана от дразнене на очите и горните дихателни пътища. Втората фаза се характеризира с хепаторенални увреждания, последвана от тежки полиневрити, нарушение в походката, тремор, парестезии, невралгични болки, загуба на вкуса.
Хроничното отравяне с тетрахлороетан предизвиква усложнения на централната нервна система, гастроентероколит, увреждания на черния дроб, леко бъбречно функционално нарушение, дерматити, екземи, анемия.
Трихлороетиленът представлява летлива лесно изпаряваща се течност с миризма на хлороформ. Намира приложение в промишлеността и бита като разтворител на смоли, лакове, мазнини, за почистване на дрехи.
Интоксикацията се реализира чрез инхалаторно или перорално прилагане. Една част от приетата доза се трансформира до трихлороцетна киселина, която се излъчва чрез бъбреците. Непромененият трихлоретилен се отделя чрез белите дробове по време на издишване.
Клиничната картина на острото отравяне с трихлороетилен се изявява с наркотичен ефект - кратка начална възбуда, сменяща се с наркоза, която при леките интоксикации преминава без последствия, а при тежките може да доведе до кома, арефлексия, хипотония, епилептиформени гърчове и евентуално смърт от парализа на дишането. Рядко настъпва белодробен оток и пневмония.
Специфичното действие на трохлороетилена се изразява с увреждане на чувствителните влакна на nervus trigeminus със загуба на вкуса, обонянието и чувствителността на лицевата кожа и езика. Няма наличие на тежки хепаторенални увреждания.
Хроничната интоксикация с трихлороетилена се характеризира с токсикомании, неврастения (главоболие, виене на свят, слабост, безсъзнание). По-тежките случаи предизвикват поява на енцефалопатия, полиневрити, психози.
В резултат на продължителен контакт с кожата се появява зачервяване, мехури, екземи, дерматити.
Тетрахлороетиленът е разтворител, който се използва широко в промишлеността. Характеризира се със значително по-слаб токсичен ефект в сравнение с тетрахлорметана.
Интоксикации се наблюдават основно при инхалация. При попадане перорално в организма в отсъствие на мазнини почти не се резорбира в гастроинтестиналния тракт, затова е бил прилаган тетрахлороетиленът в миналото за лекуване на чревни паразити.
Клиничната картина на интоксикация с тетрахлороетилен се характеризира с наркоза, гастроинтестинални симптоми и чернодробно увреждане.
Бензолът и неговите хомолози (толуен, ксилен) се използват широко в промишлеността като разтворители. По-често интоксикацията се реализира чрез инхалация, по-рядко - при перорално приемане.
Бензолът и хомолозите му кумулират в мозъка, мастната тъкан и костния мозък. Екскретират се бавно, предимно непроменени чрез белите дробове по време на издишване.
Клиничната картина на острото отравяне с бензол и неговите хомолози се изразява с: начално опиянение; залитане; виене на свят; шум в ушите; отслабени рефлекси; хипотония; повърхностно дишане.
В резултат на тежки интоксикации настъпва летален изход поради парализа на дишането.
Хроничната интоксикация с бензол и хомолозите му се характеризира с: анемия; тромбоцитопения; левкопения; агранулоцитоза; апластична анемия с паренхематозни кръвоизливи и склонност към тежки инфекции.
Хлорфлуорвъглеродите са органични съединения, известни под наименованието фреони. Най-често срещаният представител е дихлордифлуорметан. Широко използвани са в хладилната техника и като разтворители.
Фреоните обикновено имат по-ниска степен на токсичност, но експозицията на високи концентрации може да доведе до неблагоприятни здравословни ефекти. Интоксикацията се осъществява чрез инхалация или поглъщане.
Симптоматиката на клиничната картина на отравяне с хлорфлуорвъглероди може да включва белодробен, гастроинтестинален, сърдечно-съдов, церебрален и дермален синдром.
От страна на дихателната система оплакванията са: затруднено дишане; оток и силна болка в гърлото; силна болка или парене в носа, очите, устните, езика.
Гастроинтестиналните симптоми се изразяват с: повръщане; значителна болка в корема; изгаряния на хранопровода; хематемеза; кръв в изпражненията.
На сърдечно-съдовата система интоксикацията може да причини: сърцебиене и аритмия; камерно мъждене; сърдечен колапс.
Увреждането на централната нервна система се проявява с: главоболие; замайване; объркване; нарушения в координацията; безсъзнание.
Отравянето може да причини на кожата: раздразнение; измръзване; изгаряне; некроза на кожата и подлежащите тъкани.
Нефтът и неговите производни представляват смес от наситени и ненаситени въглеводороди. Интоксикация с нефт и производните му вследствие на отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари, с неопределени намерения, може да се случи чрез поглъщане или инхалация.
Острото отравяне в резултат на инхалаторен път на попадане в организма се изразява с: възбуда; еуфория; сънливост; световъртеж; главоболие.
При тежките интоксикации доминира ефектът върху централната нервна система: дълбока наркоза; повърхностно дишане; арефлексия; разширени, нереагиращи на светлина зеници; летален изход поради парализа на центъра на дишането или сърдечно-съдовата дейност.
Белодробният синдром се характеризира с: дразнене на дихателните пътища; увреждане на бронхиалния епител, на алвеолите и белодробните капиляри; бронхоспазъм; развитие на хеморагичен белодробен оток и бронхопневмония.
Пораженията на дихателната система са по-изявени и тежки при инхалация, отколкото при перорална интоксикация, но и тогава са налице, тъй като токсичното съединение се излъчва непроменено в значителна степен чрез белите дробове.
При поглъщане нефтът и неговите производни предизвиква повръщане, при което може да попадне в белите дробове, да причини аспирационна бронхопневмония и кръвоизливи в белия дроб и плеврата. Белодробните увреждания се състоят в: задух; кашлица; цианоза; болки в гърдите. Често могат да причинят смърт.
Установява се понижение на кръвното налягане и повишаване на температурата. Развива се преходно увреждане на черния дроб.
В резултат на мълниеносна форма на отравяне настъпва внезапна загуба на съзнанието и рефлекторно спиране на дишането.
Хроничната интоксикация с нефт и производните му се изразява с: невротични оплаквания; безсъние; слабост; тремор; леко увреждане на черния дроб; полова импотентност; контактни дерматити; екземи.
Прочетете още информация:
Коментари към Отравяне и въздействие на органични разтворители, халогенсъдържащи въглеводороди и техните пари, с неопределени намерения МКБ Y16