Контакт с отровни змии и гущери МКБ X20
Контакт с отровни змии и гущери може да се случи при съприкосновение например с: кобра, fer de lance, отровен гущер, мамба, гърмяща змия, морска змия, усойница, пепелянка и други.
Гущерите са влечуги, които имат за характерни белези удължено тяло, люспеста кожа, дълга опашка, четири крака с нокти, наличие на външно ухо и клепачи по ушите.
Отровните гущери са няколко вида и се срещат в Северна Америка. Отровни жлези са намерени при някои представители на игуаните и вараните.
Раната от отровен гущер може да бъде сравнително дълбока - около 0,5 см в дълбочина. Срещат се основно в каменисти сухи предпланински области и полупустини, в които има кактуси. Отровата им обикновено не е смъртоносна за хората, но в зависимост от дълбочината на раната може да възникнат някакви усложнения.
Змиите са студенокръвни влечуги без крака с люспеста обвивка. Снабдени са с много на брой свободно скачени стави, свързани с разтеглива тъкан.
Отровата при змиите е смес от протеини, невротоксини, хемотоксини, цитотоксини и много други токсини, които оказват различно действие на организма. Често срещан ензим в отровата на различните видове змии е хиалуронидазата, която спомага за бързото разпространение на отровата.
Отровата се образува и съхранява в специални жлези в задната част на главата. Тези жлези изливат отровата през канали в набраздени или кухи зъби от горната челюст.
Пепелянката е разпространена на Балканския полуостров и Близкия Изток. Тя е една от най-опасните змии.
Главата й има триъгълна форма и е покрита с люспи, които са неравномерно разположени. Има специфичен израстък на главата - рогче, по който много лесно се разпознава. Цветът й е бежов или светлокафяв. Има тъмна зигзаговидна ивица по гърба.
Отровата й съдържа невротоксини и хемотоксини. При ухапване симптомите настъпват незабавно - болка, оток и обезцветяване, изтръпване. Ухапаният човек усеща виене на свят, главоболие, сърцебиене, гадене, потене, отпадналост.
По-тежките изяви на симптоматиката включват температура, многократно повръщане, стомашни болки. Спадането на кръвното налягане може да предизвика опасен колапс на кръвообращението. Невротоксините в отровата могат да доведат до нарушения в зрението, равновесието и говора.
При ухапване от пепелянка се наблюдават две добре различими дупчици от двата по-едри отровни зъба.
Отровата на пепелянката се използва за приготвяне на противоотрова за ухапвания от други отровни змии.
Усойницата е най-разпространена в Европа. Отличава се с едра глава, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. Има тъмно петно на главата с V- или X-образна форма.
Отровата на усойницата се отличава с висока токсичност, но поради това, че много малко количество от нея попада при ухапване в човешкия организъм, рядко води до смъртен изход.
Симптомите се изявяват веднага - силна болка, оток, изтръпване, поява на червеникави петна.
Кобрата обикновено населява пустини в Азия и Африка. Отличава се с голяма дължина и наличие на "качулка", която е съставена от кожа и мускули зад главата.
Тайпанът е най-отровната змия в света. Среща се предимно в Австралия. Отровата на тази змия е няколкостотин пъти по-силна от тази на кобрата и може да убие човек за по-малко от час. Токсинът от отровата на тайпана се използва успешно за предпазване от хронична сърдечна недостатъчност.
Характерни особености за предстоящо агресивно нападение на отровните змии са: съскане, издуване на тялото, S-образно нагъване и повдигане на предната част на тялото, потрепващи движения на опашката (при младите твари).
Реакциите на организма и развитието на симптомите при контакт с отровни змии и гущери и ухапване от тях се намират в зависимост от няколко фактори: качеството и количеството на отровата; здравословното състояние на пострадалия; мястото на ухапване; изминалото време до извършване на терапията.
По-неблагоприятно развитие в резултат на отровата има при: малки деца и хора в напреднала възраст; лошо здравословно състояние; алергии; локализация на ухапването в областта на сърцето и корема, на главата или шията.
Изображение: Mikael Häggström, Public domain, via Wikimedia Commons
При ухапване не трябва да се прави стегната превръзка над ухапаното място. Това ще спре разпространението на отровата по кръвен път, но ще доведе до спиране на естествените механизми на организма за неутрализирането й. Освен това отровата ще се локализира на едно място и това може да предизвика тежки некрози и ампутация на крайник.
Кръвта не трябва да се изсмуква от мястото на ухапване, защото това означава пряко внасяне на отровата в кръвообращението дори и при много малки ранички в устната кухина.
Трябва да се ограничи двигателната подвижност на ухапания, по възможност да се шинира или бандажира ухапаното място, но без да се ограничава кръвообращението.
По най-бързия начин трябва да се потърси лекарска помощ.
Още информация може да прочетете:
»Отрова от други влечуги мкб T63.1
Заглавно изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons
Коментари към Контакт с отровни змии и гущери МКБ X20