Ухапване или удар от друго млекопитаещо МКБ W55

Ухапванията от бозайници са значим проблем за общественото здраве. Ухапванията причиняват рани, получени от устата (и по-специално зъбите) на животните. Усложненията включват увреждане на тъканите от самото ухапване, инфекция и посттравматично стресово разстройство.

Силата на ухапване корелира с размера на тялото на животното - колкото по-голямо е животното, толкова по-голяма сила има ухапването. Особеностите на раната зависи от вида на животното и зъбите, свирепостта на атаката и локализацията на раната. Например котките почти винаги нанасят прободни рани поради своите дълги тънки резци. Тези рани могат да се обхванат само повърхността на кожата, но могат и да проникнат дълбоко и да причинят прободни увреждания на костите, ставите и сухожилията.

Рискът от инфекция от ухапване или удар от друго млекопитаещо е голям, като повечето инфектирани рани са полимикробни. Разнообразие от аеробни и анаеробни организми са изолирани от рани от ухапвания с инфекции, вариращи от локално възпаление до системно разпространение, което води до тежко заболяване като например абсцес на костите, инфекция на ставите, ендокардит, мозъчен абсцес и др.

Незабавното третиране на раната, включително разпознаване на най-често свързаните с инфекции патогени, и разумно използване на емпирични антибиотици са от решаващо значение за осигуряване на най-добрите грижи и лечение след ухапване.

Клиничните признаци за развитие на инфекция от ухапването могат да бъдат едва доловими, с по-силна болка и по-висока чувствителност около раната като първа индикация. Увреждането може първоначално да има оток, зачервяване, екхимоза, но като цяло започва да се подобрява в рамките на 2 дни след ухапването. Освен отока, еритемата, лимфангита и затоплянето, местната лимфаденопатия също е показател за прогресивна инфекция. Високата температура е закъснял симптом, както и гнойният дренаж.

Ръката е най-вероятното място за развитие на инфекция и дългосрочна нетрудоспособност. Според данните до 40 % от ухапванията на ръката се инфектират. Това се дължи на сложната анатомия и повърхностното разположение на костите, ставите и сухожилията.

Раните от ухапвания могат да развият дълбоки инфекции, които да се разпространят системно. В допълнение към локализацията и дълбочината на ухапването, фактори като имунен дефицит или имунокомпрометирано състояние, диабет, периферно съдово заболяване и злоупотреба с алкохол са предразполагащи и могат да доведат до усложнения като абсцеси на меките тъкани или мускулите, остеомиелит, септичен артрит, теносиновит, бактериемия / сепсис, ендокардит и дори вътречерепен абсцес.

Честотата на инфекция при рани от ухапвания от бозайници зависи от животинските видове поради устната флора на животното и вида на нараняване. Най-често инфекцията възниква от микроорганизмите в устата на хапещото животно, но има и случаи, когато може да бъде причинена от собствената флора или околната среда.

Инфекциите при ухапване от бозайници се считат за полимикробни и се лекуват с широкоспектърна антибиотична терапия, но някои необичайни патогени могат да бъдат характерни за специални животински видове. Някои от възможните микроорганизми за различните видове бозайници са:

• при котките - Pasteurella multocida, видове Streptococcus (включително Streptococcus pyogenes), видове Staphylococcus, особено S. aureus и Moraxella, плеоморфни кокобацили (най-често изолирани при ухапване от котка), смесени аеробни и анаеробни микроорганизми
• при гризачите - Streptobacillus moniliformis, Spirillum minus, видове Salmonella
• при кравите, конете и камилите - видове Actinobacillus, полимикробна флора
• при прасетата - видове Aeromonas, P.aerogenes, видове Actinobacillus, полимикробна флора
• при маймуни - Streptococci, видове Neisseria, Haemophilus influenzae, Herpes simiae, смесени аеробни и анаеробни микроорганизми

Следните фактори предразполагат раната от ухапване или удар от друго млекопитаещо към възникване на висок риск от инфекция:

• прободна рана или одраскване (особено ако е причинена от котка)
• рана, която прониква в костите, ставите, сухожилията, васкуларните структури и др.
• рани по ръцете, краката или гениталиите
• рана при пациенти, които са имунокомпрометирани или имат оток или лимфедем

Ухапванията от котка са локализирани най-често по лицето и горните крайници, като обикновено се характеризират с дълбока прободна рана, която е по-трудна за дезинфекция. Според статистиката от 28 до 80 % от ухапванията от котка могат да причинят инфектирани рани, като в 75 % от случаите е изолиран P. multocida, който причинява бързо разпространяващо се възпаление в рамките на 24 часа след ухапването. Ако не се лекува, усложненията варират от пневмония до остеомиелит, мозъчен абсцес или ендокардит.

Bartonella henselae - причинител на болестта на котешкото одраскване, може да се предава чрез одраскване или ухапване от заразена котка. Според данните до 40 % от котките могат да бъдат носители на тази бактерия. Котката се заразява чрез ухапване от заразени бълхи. Заболяването на котешкото одраскване се нарича още фелиноза или доброкачествена лимфоретикулоза. Инкубационният период варира от 3 до 20 дни.

Локално на мястото на увреждането от котката се развива възпаление - оток, зачервени гнойни ранички, възпаление на околните лимфни възли. Пациентът усеща общо неразположение и става фебрилен. Заболяването се характеризира с образуване на грануломатозни процеси. Най-често страдат децата и ветеринарните лекари.

По-тежки случаи на заболяването се наблюдават при хора с отслабена имунна система. Усложнения се наблюдават много рядко и се проявяват с възникване на гърчове и менингоенцефалит. Редки заболявания, които са били съобщени в резултат на ухапване от котка, са туларемия и споротрихоза.

Ухапвания от маймуни се случват по-често на туристи, работници в лаборатория или зоологическа градина. Раните при ухапване от маймуна представляват както голям риск от инфекция, така и сериозна увреда на подлежащите структури. Бяс може да се предава при ухапване от маймуна. При ухапване на маймуна в ендемични райони на бяс трябва да се прилага профилактика на пострадалия.

Голяма част от макаците са носители на херпес Б вирус, с който ако се зарази човек, може да причини остър енцефаломиелит с висок риск от летален изход. Клиничното протичане на инфекцията от херпес Б вирус може да варира значително.

Първоначалните симптоми на инфекция се проявяват обикновено 1-3 седмици след заразяването, въпреки че в някои случаи могат да се развият значително по-късно. Могат да варират - включват признаци на грипоподобно заболяване (висока температура, умора, неразположение, гадене, повръщане), везикулозни херпесни лезии на мястото на увреждане, симптоми, свързани с инфекция на периферната или централната нервна система.

Вирусът обикновено се разпространява по нервите на гръбначния мозък и главния мозък. Енцефаломиелитът се развива в крайните етапи на заболяването, като след достигане на мозъка вирусът почти винаги причинява смърт. Много хора, оцелели след инфекция с херпес Б вирус, имат остатъчни неврологични усложнения.

Ухапването от прилеп може да зарази пострадалия с вирус, подобен на бяса (Australian bat lyssavirus). Такива случаи са регистрирани в Австралия, като някои завършват с летален изход.

От копитните бозайници прасетата са най-склонни са хапят, докато конете, кравите, овцете и елените са по-склонни да нараняват чрез ритане или настъпване и смачкване. Често ухапванията от прасета са тежки и с висока честота на инфекция, която е полимикробна (може да включва видове Staphylococcus и Streptococcus, Haemophilus influenzae, Pasteurella, Actinobacillus и Flavobacterium видове.

Много малък процент от нараняванията от кон са свързани с ухапвания. Както и при други животински ухапвания, нараняванията варират от повърхностни увреждания до ампутация на пръсти. Доказано е, че устната флора на конете съдържа 270 бактериални изолати, 98 от които са анаероби. Най-често микроорганизмите, виновни за инфекция при човек от ухапване от кон, са Грам отрицателните кокобацили Actinobacilli (особено Actinobacillus lignieresii). Те са също част от нормалната флора при свинете. Клинично по-голямата част от инфектираните рани се представя с абсцес около раната.

Други микроорганизми, свързани с инфекции при ухапване от кон, включват S. aureus, Steptococcus equi, видове Neisseria и Pasteurella (P. multocida). Анаеробите при конете, както и при ухапвания от други бозайници, включват видове Fusobacterium, Bacteroides и Prevotella. Трябва да се отбележи, че конете могат да заразяват с бяс, въпреки че не е имало случаи на бяс, предаван от кон на човек.

Психологичната травма след животински ухапвания е подценяван проблем. Според проучване 50 % от децата, претърпели ухапване от бозайник, страдат от постратравматични разстройство.

Познаването на рисковите фактори е важно за спомагане за разработване на кампании с цел намаляване на този важен проблем за обществено здраве. Ухапванията от бозайници са чести и потенциално предотвратими. Постоянно увреждане, инфекция и психологична травма са често явление като последствия при ухапване или удар от друго млекопитаещо. Домашните любимци са неразделна част от националната култура и бит на страните и генерират значителни икономически, социални и психологични ползи на техните собственици.