Хиперхидроза, неуточнена МКБ R61.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

При хиперхидроза, неуточнена, е налице прекомерно изпотяване, което не е свързано с физическо натоварване, околна температура или повишена телесна температура, а обикновено има идиопатичен характер или се дължи на неразпознато все още подлежащо заболяване. Обикновено е налице засягане на длани, стъпала, гърди, гръб, лице, като терапевтичните опции се определят строго индивидуално, съобразно състоянието, възрастта и редица фактори от страна на засегнатите пациенти.

Причини и рискови фактори

За неуточнена хиперхидроза се говори в случаите, при които не може да се уточни формата на състоянието (локализирана в ограничен участък или с генерализирано и дисеминирано обхващане на големи зони от тялото) или са налице затруднения при изясняване на етиологията на процеса.

Неуточнената хиперхидроза обикновено се развива вторично в резултат от подлежащо заболяване, прием на лекарства, метаболитен или хормонален дисбаланс:

• хормонални промени: състоянието се наблюдава по-често при лица с увреждания на щитовидната жлеза и хиперфункция на тиреоидеята (хипертиреоидизъм, тиреотоксикоза, Базедова болест), при феохромоцитом, някои форми на диабет, както и при различни нарушения на половите хормони, включително менопауза
• инфекции: хиперхидрозата е чест симптом при туберкулоза, ХИВ, СПИН, малария и други инфекциозни заболявания
• онкологични заболявания: при някои видове лимфоми и левкемии, както и в някои случаи при солидни тумори на определени органи е налице прекомерно изпотяване
• неврологични заболявания: хиперхидроза може да се развие при пациенти след инсулт, при болест на Паркинсон, някои видове неврит и невропатии
• лекарства: употребата на някои лекарства крие риск от хиперхидроза като страничен ефект, като такива например са антидепресанти (особено селективните блокери на серотониновото захващане), някои аналгетици и антипиретици, бета-блокери и други
• други фактори: при лица, които системно злоупотребяват с алкохол, наркотици и други забранени субстанции също може да се развие хиперхидроза

Изложени на по-висок риск са лица в напреднала възраст, полиморбидни пациенти (с множество подлежащи заболявания), както и при положителна фамилна анамнеза и наличие на близки роднини с хиперхидроза.

Симптоми

Основният симптом при хиперхидроза е наличието на прекомерно, обилно изпотяване, което може да е ограничено до определена зона или зони или да показва дисеминиран характер, засягайки множество зони едновременно.

Важна особеност е, че се проявява при липса на физическо натоварване, излагане на високи температури или други фактори, обичайно водещи до изпотяване. Може да се прояви само през деня или през деня и през нощта.

Тъй като често се съпътства от други подлежащи заболявания често са налице и други оплаквания, някои от които могат да останат дълго време незабелязани или неглижирани от пациентите. Най-честите допълнителни оплаквания са сърцебиене, световъртеж, лабилно настроение, нарушения на съня, промени в либидото, нарушения в менструалния цикъл при жените.

Макар на пръв поглед безобидно, състоянието може да предразположи към някои усложнения, по-важните от които включват гъбични инфекции (микози), особено в областта на стъпалата, чести или рецидивиращи бактериални инфекции, социална тревожност, влошен социален, професионален и интимен живот, емоционален дистрес, а при особено тежките форми с прекомерно изпотяване е възможно дехидратация и различни по вид електролитни нарушения.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при неуточнена хиперхидроза е предимно клинична, в някои случаи клинико-лабораторна. Състоянието не е трудно за диагностициране, но изясняването на причините и съответно оптимизиране на лечението при някои пациенти създава значими затруднения.

Обикновено диагнозата се поставя въз основа на данните от:

• разпит и преглед: важно значение има изясняването на налични подлежащи заболявания, травми, прием на лекарства, данни за фамилност. Пациентите се преглеждат обстойно, като се търсят белези на друго подлежащо заболяване, недиагностицирано към този момент
• лабораторни находки: при диагностични затруднения за изясняване на етиологията може да се наложи назначаване на подробни лабораторни изследвания, включително показатели за щитовидната функция, хемопоеза, бъбречна и чернодробна функция, маркери на възпалението, някои онкологични маркери и други по преценка на лекуващия лекар
• образни изследвания: в редки случаи, главно при съмнения за подлежащ неврологичен или онкологичен проблем, може да се наложи назначаване на различни образни изследвания, най-често компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс и други

При диференциалната диагноза е необходимо различаване от другите форми на хиперхидроза (генерализирана, локализирана), от някои хормонални разстройства, инфекции, недиагностицирани онкологични заболявания, неврологични усложнения и други.

Лечение

Терапевтичният подход при хиперхидроза, неуточнена, следва да се определи строго индивидуално, съобразно предполагаемата етиология, тежестта на протичане, засегнатите зони, възрастта и общото състояние на пациентите и редица други фактори.

В случаите, в които се подозира евентуална причина или подлежащо заболяване, се предприемат необходимите фармакологични и нефармакологични методи за лечение.

В случаите, в които етиологията е неизвестна, лечението е предимно симптоматично с различни локални и общи средства и мерки.

Най-често се препоръчва локално приложение на подходящи антиперспиранти с алуминиеви соли, йонофореза в случаите, в които хиперхидрозата е ограничена до малки зони. При тежки форми може да се наложи перорална медикаментозна терапия с подходящи антихолинергични средства, в редки случаи може да се наложи терапия с ботулинов токсин.

Крайна мярка при рефрактерни на лечение и тежко протичащи случаи е хирургичната намеса и извършване на симпатектомия.

Прогнозата при хиперхидроза, неуточнена, се определя строго индивидуално. Леките форми обикновено се повлияват добре от лечение с антиперспиранти и не крият значим риск от усложнения. Тежките форми, особено при невъзможност за идентифициране на причина, крият риск от усложнения и затруднения при терапевтичното овладяване.

Изображения: freepik.com