Нарушения на гласа МКБ R49

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове нарушения на гласа

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

В рубриката нарушения на гласа се включват различни по вид и тежест увреждания на фонацията, при които гласът променя своята сила, тембър, интензивност, стабилност и чистота в резултат от различни подлежащи заболявания, фактори от околната среда или функционални причини. Ранната диагноза и подходяща терапия намаляват рисковете от развитие на усложнения и трайни нарушения на говора.

Причини и рискови фактори

Говорът представлява специфична за човека сложно координирана двигателна, стереотипна дейност, в която участват дихателната мускулатура, мускулите на ларинкса, фаринкса, мекото небце, езика и устните. Процесът на говорене се състои от две свързани помежду си двигателни функции, а именно фонация и артикулация. Фонацията се дължи на функцията на мускулатурата на гласните връзки, която формира гласните и една част от съгласните звуци. Артикулацията се осъществява от фаринкса, мекото небце, езика и устните. Те дооформят част от звуците произведени от ларинкса, но формират и някои от беззвучните съгласни. Разтройствата на тези функции се наричат дизартрия, дисфония, съответно афония и анартрия и се причиняват от множество фактори.

Сред най-честите причини за нарушенията на говора се включват:

• функционални причини: прекомерно вокално натоварване, неправилна техника при пеене, говор, рецитиране, прием на недостатъчно течности, консумация на люта и пикантна храна или твърди продукти, стрес, тревожност, депресивни разстройства и много други
• фактори от околната среда: излагане на сух климат, замърсен въздух (прах, токсини, индустриални замърсители, тютюнев дим, пушек)
• неврологични увреждания: тук се включват така наречените екстрапирамидални нарушения на говора. При Паркинсонова болест гласът е бавен, лошо модулиран, замазан, монотонен, с намалена сила, бързо изчерпващ се при по-продължителен говор, като накрая става шептящ
• подлежащи заболявания: възпалителни, инфекциозни, автоимунни или неопластични заболявания на ларинкса или в областта

Уточняването на етиологията и рисковите фактори има важно значение за последващата оптимизация на лечението.

Видове нарушения на гласа

Сред различните видове нарушения на гласа се включват следните:

• дисфония: при дисфония се наблюдава промяна в силата и тембъра на гласа, поява на дрезгавост, като състоянието често се означава още и като преспипнал глас
• афония: при афония е налице пълна загуба на гласа, като фонацията е заменена с шепот и мимики. Може да се развие постепенно или внезапно в зависимост от подлежаща причина
• открита и закрита гъгнивост: гъгнивост се развива при неправилна резонансна функция на носната кухина. При открита гъгнивост е налице прекомерно количество въздух, преминаващ през носната кухина при говор, докато при закрита гъгнивост е налице значително намален или напълно блокиран въздушен поток през носната кухина
• други и неуточнени нарушения на гласа: тук се включват някои по-рядко описвани в практиката нарушения на гласа, включително хипофония (намалена сила на гласа), хиперфункционална дисфония, гласова хиперфункция, патологична промяна на гласа

Уточняването на вида на нарушението има важно значение при изготвянето на последващия терапевтичен план и прогнозата при всеки отделен пациент.

Симптоми

Клиничното протичане при различните видове нарушения на гласа се характеризира с промени в силата, чистотата, тембъра, интензивността и особеностите на гласа.

Пациентите, в зависимост от подлежащите нарушения, могат да се оплакват от дрезгав или пресипнал глас (при дисфония), липса на глас (афония), носов тип говор (гъгнивост), тих или шептящ говор и други.

Чести допълнителни оплаквания са бърза умора при говор, усещане за напрежение в областта на гърлото, тежест, буца, особено в края на деня, главно при професии, ангажирани с прекомерно вокално натоварване.

Възможни са поява на кашлица или необходимост от постоянно прокашляне или прочистване на гърлото, хъркане по време на сън, нарушения на съня, нарушения в комуникацията в резултат от нарушения на речта.

При малки деца са възможни нарушения в социалната адаптация, проблеми в училище, социална изолация, психоемоционални прояви.

Нарушенията на гласа често се съчетават с различни психогенни причини, рецидивиращи инфекции на горния респираторен тракт, аденоидна хипертрофия, поради което при някои пациенти в клиничната картина могат да доминират прояви от страна на основното заболяване.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при различните нарушения на гласа изисква консултация със специалист, като е необходимо потвърждаване на вида на съответното вокално нарушение, но също така и изясняване на причините за неговата поява с цел оптимизация на лечението.

Диагнозата обикновено не представлява затруднение, но в някои случаи може да се наложи назначаване на допълнителни изследвания с цел изясняване на причините:

• анамнеза: значение има давността на оплакванията, връзката им с определен фактор, прекарани наскоро инфекции на горния респираторен тракт, известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, изясняване на рисковите фактори, данни за претърпени травми или операции в областта на шията и други
• клиничен преглед: обстоен клиничен преглед за оценка на общото състояние, орофарингеален и назален оглед, ларингоскопия с цел визуализация на налични промени в областта, наличие на налепи, полипи, лезии и други
• други изследвания: при диагностични затруднения или за изясняване на етиологията може да се наложи назначаване на кръвни изследвания, микробиологични изследвания (при съмнение за инфекциозен процес), компютърна томография, неврологичен преглед и други

Диференциалната диагноза налага различаване от възпалителни, инфекциозни, неопластични и други образования в областта на ларинкса, аденоидна хипертрофия, малформации и анатомични дефекти и други.

Лечение

Терапевтичният подход при нарушения на гласа се определя съобразно вида и тежестта на вокалните нарушения, възрастта на засегнатите, наличието на подлежащи заболявания, общо състояние и редица други фактори.

Най-общо лечението при нарушения на гласа включва:

• логопедична терапия: логопедичното лечение е изключително полезно, като при малки деца често се комбинира с психотерапия за постигане на по-добри и оптимални резултати. Логопедична терапия може да се назначи като основно лечение при леките и функционални или психогенни форми, но често се назначава и като допълнителна терапия след оперативна намеса
• хигиена на гласа: правилна техника на фонация, правилна техника на дишане при лица, ангажирани професионално с прекомерно вокално натоварване, прием на достатъчно течности, осигуряване на адекватна и достатъчна почивка на гласа, избягване на задимени и прашни помещения, отказ от тютюнопушене и прием на алкохол, овладяване на наличните рискови фактори
• лекарствена терапия: при инфекции в областта на ларинкса се назначават подходящи антимикробни средства. При възпалителни промени се назначават подходящи антиинфламаторни средства, често се назначават и назални деконгестанти (при гъгнивост)
• хирургично лечение: при анатомични дефекти, малформации, полипи, аденоидна хипертрофия, туморни лезии в областта и откриване на други образувания опция на избор е оперативната намеса

Прогнозата при различните нарушения на гласа се определя строго индивидуално, като при някои форми е изключително добра с пълно възстановяване и без остатъчни явления, докато при други форми са налице увреждания, които не подлежат на етиологично лечение, риск от перманентни промени в гласа, повишен онкологичен риск.

Изображения: freepik.com