Менингизъм МКБ R29.1

Нервната система е може би най-сложно устроената система в човешкото тяло. Въпреки тази си сложност е необходимо да разгледаме най-общо нейното устройство, за да разберем какво точно стои зад понятието менингизъм.

Нервната система е съставена от две главни части:

1. Централна нервна система (ЦНС)
2. Периферна нервна система

ЦНС допълнително може да се раздели на главен мозък, поместващ се в черепната кухина, и гръбначен мозък – разположен в гръбначния канал, образуван от гръбначните прешлени. Главният мозък не контактува директно с костите на черепа, а е покрит от три мозъчни обвивки (менинги):

• Твърда мозъчна обвивка – като най-външна тя е пряко прикрепена към черепните кости, като на места може да е отлепена от тях и да образува епидуралното пространство;
• Паяжиновидна мозъчна обвивка – изключително тънка и свързана с подлежащата мека мозъчна обвивка. Пространството между тези две обвивки е изпълнено с цереброспинална течност;
• Мека мозъчна обвивка – най-вътрешният слой, който покрива плътно повърхността на главния мозък;

Тази трислойна обвивка има две главни функции – да бъде опора за кръвоносните съдове, които хранят главния и гръбначния мозък, и да предпазва ЦНС от механична травма.

Менингизъм (синдром на Дюпре) представлява клиничен синдром, който се развива при дразнене на менингите и се представя от следните симптоми:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Вратна ригидност
• Фотофобия

Менингизмът, за разлика от менингита, протича с по-слабо изразени симптоми на менингеално дразнене.

Причините, които могат да доведат до менингъзъм са разнообразни. Най-честите от тях са:

• Възпалителни заболявания – менингити (бактериални, вирусни)
• Субарахноиден кръвоизлив
• Токсични увреждания (уремия, хранително натравяне, натравяне с тежки метали и други)
• Неопластични процеси (най-често метастази от злокачествени тумори на белия дроб, млечната жлеза, простата и други)
• Мозъчен оток (особено ако вътречерепното налягане се повиши за кратко време)
• Хидроцефалия
• Травми на главния мозък
• Приложение на серум или ваксина

Въпреки това многообразие от увреждащи менингите състояния, крайният резултат винаги е възпалението на мозъчните обвивки.

Диагнозата на менингизма (или синдром на Дюпре) започва със снемането на анамнеза, в която се търси наличието на главоболие, което се засилва при кашляне, напъване или кихане. Много показателно е появата на фотофобия (непоносимост към светлинно дразнене) и аудиофобия (непоносимост към звуково дразнене). Гаденето и повръщането са чести, като за повръщането е характерно, че не е последвано от облекчение. Често се наблюдава и хиперестезия – при докосване на кожата на пациента се предизвиква неприятно, дори болезнено усещане. Допирът на завивките или облеклото се приемат трудно от пациентите. Схващането на врата е непременно присъстващ белег.

След подробната анамнеза е необходимо да се проведе неврологичен преглед, който има за цел да регистрира патологични симптоми като:

• Вратна ригидност
• Симптом на Керниг
• Симптом на Брудзински
• Симптом на триножника
• Симптом на Лесаж

Най-значимият от тези симптоми е вратната ригидност. Той се изследва по следния начин: изследващият поставя дланта си под тила на болния (който е легнал по гръб) и се опитва да я наведе напред към гърдите. При това движение се усеща съпротива от страна на пациента, която може да е с различна сила. Вратът се усеща като вдървен. При легнало положение на пациента тилът е „забит“ във възглавницата.

Симптомът на Керниг се провежда като лекарят опита да сгъне единия крак на болния (който отново е в легнало положение) в тазобедрената и колянната става под прав ъгъл, а след това постепенно го изправя в колянната става. При това движение изследващият усеща съпротивата от страна на пациента. При кърмачета този симптом може да липсва.

При симптома на Брудзински се наблюдават два подтипа:

• Горен Брудзински
• Долен Брудзински

При първия се наблюдава леко свиване на краката в коленните стави при опит да се наведе пасивно главата напред към гърдите. Долен Брудзински се проявява при бързо свиване на единия крак в колянната и тазобедрената става, което води до леко свиване в другия крак.

Симптомът на триножника се среща почти изцяло при деца. Когато детето бъде помолено от лекаря да седне, то не успява и е необходимо да се подпре с ръцете си назад, за да избегне падане. Позата, която заема детето в този момент, прилича на триножник, откъдето идва и името на този симптом.

Както споменахме по-горе в статията, симптомът на Керниг може да липсва при кърмачета или малки деца. Вместо него обаче, можем да наблюдаваме симптома на Лесаж. Той се изследва при хващане на детето под мишниците и вдигането му. При здравите деца крачетата непрекъснато се свиват и отпускат, докато при болните те са постоянно свити. За кърмаческата възраст е характерно и това, че при натиск върху фонтанелата при менингизъм, тя не хлътва. Освен това се наблюдават и генерализирани конвулсии.

Лумбалната пункция е инвазивен метод на изследване, който понякога влиза в съображение при симптоми на менингизъм. Това изследване представлява въвеждане на игла между прешлените (най-често между 3-ти и 4-ти поясни прешлени), която достига до гръбначния канал и разположеното в него ликворно пространство. Ако иглата е правилно поставена, от нея започва да изтича гръбначномозъчна течност (ликвор), която се изследва по редица показатели. Обикновено при менингизъм ликворът е с нормален състав, но излиза при повишено налягане. В този случай лумбалната пункция има и лечебен ефект, тъй като намаля количеството ликвор, което води и до редуциране на интракраниалното (вътречерепно) налягане и подобрение на клиничната симптоматика.

Лечението на менингизъм е лечение на основното заболяване, което го е довело. Независимо от това, трябва да се отбележи, че най-важното е да се следи интракраниалното налягане и при нужда да се коригира. Освен лумбалната пункция, която намалява ликворното налягане, се прилагат и хипертонични разтвори, главно манитол.