Други аберации на половите хромозоми с женски фенотип, некласифицирани другаде МКБ Q97

Хромозомните аберации представляват структурни преустройства на хромозомите, при които се променя нормалният им морфологичен вид. При последващите изменения на половите хромозоми настъпват хромозомните болести. Към групата на други аберации на половите хромозоми с женски фенотип, неквалифицирани другаде се причисляват:

• Андроген нечувствен синдром
• Синдром на Morris
• Полизомия Х
• Мозаицизъм, 45,Х/46, ХХ или ХУ
• Мъжки псевдохроматизъм при дефицит 5-алфа редуктаза

Синдром на Morris се причислява към гонозомни заболявания, фенотипно изявяващи се с мъжки псевдохермафродизъм. Индивидите със синдром на Morris имат кариотип 46,XY, но по време на ембриогенезата под въздействие на различни тератогенни фактори настъпват нарушения в развитието. Установено е, че се дължи на мутации в гена TFM — тестостеронови рецептори. Патогенетичното развитие на болестта се характеризира с настъпване на тестостеронов дефицит, дължащ се на нарушения в рецепторната функционалност. В същото време се синтезират андрогенни хормони, чиито плазмено количество е нормално. Генът TFM е локализиран в Хq11-q22.

Заболяването клинично се презентира с:

• Феминизация на първични и вторични полови белези
• Слабо окосмяване в областта на пубиса и аксилите
• Хипопластични срамни устни
• Маточна аплазия
• Наличие на абдоминално разположени тестиси (семенниците са разположени в коремната кухина)
• Аменорея
• Аспермия
• Нормално развитие на млечните жлези

Поради наличието на видим женски фенотип и скрити мъжки гонади, индивидите при синдром на Morris имат психосоциална ориентация на жена. При липса на менструално течение по време на пубертета се търси медицинска консултация. Наличието на женски фенотип, аменорея, хормонални плазмени концентрации, които са характерни за мъжки индивид, се явяват първи диагностичен белег на хромозомно заболяване с женски фенотип.

Диагнозата се поставя чрез цитогенетичен анализ на лимфоцитни култури от периферна кръв или с интерфазен цитогенетичен анализ.

Към други аберации на половите хромозоми с женски фенотип, неквалифицирани другаде се причислява и полизомия Х. Заболяването се развива при наличие на допълнителни Х хромозоми в половата хромозомна двойка. Генетични вариации са:

• Тризомия Х- 47, ХХХ
• Тетразомия Х- 48, ХХХХ
• Пентазомия Х- 49, ХХХХХ

Небалансираните хромозомни преустройства настъпват при процесите на мейоза или митоза по време на ембриогенезата. Пълната форма на заболяването се развива, когато в процеса на оплождането участва яйцеклетката с дизомия Х, а мозаична форма, когато мутацията предизвиква нарушена сегрегация на Х хромозомите по време на митозата в процеса на ембриогенезата. Наследствената форма на заболяването може да се появи в поколението на жени с пълна или мозаична форма на тризомия Х.

Тризомия Х (47, ХХХ) клинично се презентира с:

• Нормално умствено развитие
• Запазена полова функционалност. За разлика от синдром на Moriis не се наблюдава безплодие.

Слабо изявената клинична симптоматика е причина заболяването да се диагностицира рядко. В отделни случаи са регистрирани прояви на малък дисморфизъм. Децата на жени с тризомия Х са с нормален кариотип, но може да бъдат също с тризомия Х или със синдром на Klinefelter.

С увеличаване броя на Х хромозомите, при жени с тризомия Х или пентазомия Х, клиниката е по-тежка и включва нарушения в психомоторното развитие, дисморфични и малформативни прояви, като например:

• Хипертелоризъм
• Страбизъм
• Ниско разположени уши и други

Заболяването се диагностицира от лекар — специалист по медицинска генетика.

Рискът е нисък при ненаследствената форма на заболяването. Той е по-висок при наследствената форма и зависи от процента на аберантните клетки в родителя с мозаичен кариотип. Пренатална диагноза при други аберации на половите хромозоми с женски фенотип, неквалифицирани другаде се препоръчва, когато вече има родено болно дете с ненаследствена или наследствена форма на заболяването.