Добавъчна гърда МКБ Q83.1

Добавъчната гърда или още полимастията е сравнително често вродено заболяване, при което се наблюдава допълнителна (остатъчна от ембрионалното развитие) гръдна тъкан към нормалната такава. Тази допълнителна тъкан може да се открие по цялото протежение от подмишницата (axila) до слабинната област (region inguinalis). Най-честата локализация за добавъчната гърда е подмишницата, но също така са регистрирани и случаи, в които е открита в областта на корема, в средата на гърба, по лицето, вулвата и задната част на шията.

Добавъчна гърда се дължи на нарушения по време на четвъртата седмица от ембрионалното развитие. Обхваща и двата пола. При жените се среща в 2 до 6 процента, а при мъжете от 1 до 3 процента. Макар, че заболяването е вродено, пациентите често не са наясно с него, до настъпването на пубертета.

Заболяването се проявява в няколко форми, като добавъчната гърда може да бъде развита в различна степен, и да не включва едни и същи компоненти.

• Добавъчна гърда със зърно и ареола
• Добавъчна гърда със зърно, но без ареола
• Добавъчна гърда без зърно (хипадения)
• Зърно без подлежаща жлезиста тъкан
• Ареола без зърно или жлезиста тъкан

Обикновено заболяването се открива случайно след мамография. Симптомите са разнообразни и най-често включват подуване, болка, дискомфорт в засегнатата област, секреция, уплътняване на засегнатата кожа. Добавъчната гърда отговаря на хормонална стимулация, като тя самата, а и симптомите стават по-забележими по време на менструация, бременност или лактация, когато най–често гърдата започва да отделя секрет. При оглед, ако добавъчната гърда не съдържа всички компоненти, тя може да изглежда като луничка, трапчинка или бенка. Може да прилича на типичното зърно, но по-малко.

Изследвания, които се правят за да се докаже добавъчната гърда са:

• Рентгенография - прави се на засегнатата област, при което се регистрират силни сенки, отговарящи на жлезистата тъкан на гърдата.
• Ултразвуково изследване - обикновено е първият избор за изследване, прави се бързо и е безвредно за пациентите защото не ги натоварва с радиация. Използва се за отдиференцирането на добавъчната гърда от липома, лимфаденопатия и др. сходни заболявания.
• ЯМР - също безвредно изследване, използва се за да се изследва паренхима на жлезите, важно е да се отбележи, че добавъчните гърди могат да бъдат както симетрични така и несиметрични.

Диференциална диагноза на заболяването се прави с липома, лимфаденопатия, атером, съдови малформации и злокачествени заболявания.

Важно е да се знае, че заболяванията, които се наблюдават при нормалните гърди се срещат и при добавъчните. Това са: фиброцистозни промени, мастит, фиброепителиални лезии, атипична дуктална или лобуларна хиперплазия и карцином на млечната жлеза.

Лечението на добавъчната гърда е оперативно, като тя се отстранява. До лечение се стига единствено в случаите, в които настъпват усложнения с гърдата. Някои пациенти предпочитат да бъдат оперирани по козметични причини.