Вродена единична киста на бъбрека МКБ Q61.0
Кистата представлява овална или кръгла тънкостенна торбичка, изпълнена с течност. Тя може да бъде локализирана във всяка една част на бъбрека - бъбречната кора, бъбречната медула, бъбречния паренхим и др.
Информация за анатомията на бъбреците може да прочетете тук:
Вродена единична киста на бъбрека, принадлежаща към групата заболявания, известни като кистозна болест на бъбрека, се среща сравнително рядко. През последните години, с широкото навлизане на ултразвуковата диагностика, заболяването се диагностицира значително по-често от преди. Единичната киста се означава още като солитарна киста.
Етиология
Етиологията на солитарната киста на бъбрека се свързва с ембрионално запушване на структурната и функционалната единица на бъбрека - нефрона.
Прогнозата на пациенти с вродена единична киста на бъбрека се определя от големината, местоположението и естеството на кистата.
Клинични характеристики
Кистата обикновено е доброкачествена лезия, която има малко въздействие върху организма. Когато солитарната киста е малка и периферно разположена, не причинява оплаквания, симптоми липсват. Не е необходимо лечение, а само ултразвуково наблюдение и проследяване. Пациентите, които нямат увреждане на бъбречната функция, могат да живеят нормален живот, а повече от половината от тях са с бъбречна недостатъчност след 60-годишна възраст. Някои пациенти дори могат да не разберат, че имат киста.
Ако вродената единична бъбречна киста е голяма, може да притиска пиело-каликсната система и предизвиква симптоми като уголемени бъбреците, болка в бъбречната област, протеинурия, задръжка на урина или високо кръвно налягане, пациентите имат по-лоша прогноза. Ако е инфектирана, пациентите могат да имат инфекция на пикочните пътища, хематурия, бъбречни камъни и други усложнения.
Диагноза
Диагнозата се поставя с ултразвук, екскреторна урография, сцинтиграфия.
Лечение
Ако кистата е безвредна и не причинява симптоми, не е необходимо пациентите да вземат мерки, свързани с лечението й. Нужно е само да изследват периодично бъбречната функция - веднъж или два пъти годишно.
Ако кистата създава проблеми, пациентите трябва да предприемат незабавно лечение.
Лечението на вродена единична киста на бъбрека се осъществява чрез пункция на кистата под ехографски и рентгенов контрол. След евакуация на съдържимото в кистата се вкарва склерозиращ агент (абсолютен алкохол, контрастна материя и др.).
Пациентите трябва да приемат ниско протеинови и богати на фибри храни, като пресни плодове и зеленчуци, постно месо, яйца, мляко, риба, пълнозърнести храни и др.
Рецидив на кистите след перкутанната им пункция е възможно да се наблюдава при 20-50% от случаите. При чести рецидиви и наличието на големи по обем кисти болните се подлагат на оперативно лечение.
Заглавно изображение: freepik.com
Коментари към Вродена единична киста на бъбрека МКБ Q61.0