Вродена катаракта МКБ Q12.0

Вродената катаракта представлява дефект по рождение, който се характеризира с помътняване на лещата. Тежестта на аномалията варира в широки граници. В някои случаи вродената катаракта е незначителна, а в други може да доведе до дълбоки зрителни нарушения.

Трябва да се прави разлика между вродена катаракта при ембриопатии и наследствената катаракта.

Вродените катаракти при ембриопатии може да са налице у новородените, но те се дължат на заболяване на майката по време на бременността и обикновено не се предават по наследство.

Наследствените катаракти се наблюдават при новородени или се появяват в по-късна възраст, като могат да се предават на поколенията.

Тоталната конгенитална катаракта може да бъде наследствена с или без други очни или соматични аномалии. По-често се касае за ранно ембрионално увреждане поради заболяване на майката във фаза на органогенезата.

Лещата се развива между 5-та и 8-та седмица от бременността. Ако майката в първите 2-3 месеца от бременността преболедува от рубеола, в 15 % от случаите може да се получи ембриопатия и увреждане на лещата.

Вродената катаракта може да се предизвика и при боледуване от варицела, епидемичен хепатит, полиомиелит и други, които имат тератогенно действие. Помътнявания на лещата се среща при тризомия 21 (синдрома на Даун) и при галактоземия.

При двустранни катаракти още във втория месец от живота могат да настъпят усложнения като амблиопия и нистагъм. При катарактата след рубеола се наблюдават постоперативни компликации, поради което трябва да се оперира след 1-годишна възраст.

Лечението на вродената катаракта включва хирургична интервенция -опериране чрез линеарна екстракция с изсмукване и промивка на лещените маси с помощта на аспирационно - иригационна система.