Други видове неонатална апнея МКБ P28.4

Апнеята представлява спиране на външното дишане. По време на пристъпа няма движение на дихателната мускулатура и обемът на белите дробове остава непроменен. Съществуват няколко вида апнея: обструктивна, централна и смесена. Повече информация за първичната неонатална апнея по време на сън може да получите на: Първична неонатална апнея по време на сън | мкб P28.3

Други видове неонатална апнея могат да се наблюдават при редица състояния като:

• Различни анатомични аномалии на горните дихателни пътища атрезия на хоаните, микрогнатия, макроглосия.
• Различни температурни смущения: хипо- или хипертермия.
• Метаболитни нарушения:

1. хипо- или хипергликемия
2. хипо- или хиперкалциемия
3. хипо- или хипернатриемия

• Нарушения в алкално-киселинното равновесие.
• Хематологични състояния: анемия, полицитемия.
• Белодробни заболявания, които предизвикат или съдействат за развитието на други видове неонатална апнея: всички състояния, които могат да доведат до дихателна недостатъчност (пневмония, бронхиолит, обструктивни състояния и др.).
• Причини за възникване на сърдечна недостатъчност или нарушена оксигенация: вродени сърдечни малформации, ритъмни и проводни нарушения, възпалителни заболявания на сърцето и др.
• От страна на нервната система:

1. интравентрикуларни кръвоизливи
2. интракраниални кръвоизливи
3. припадъци
4. повишено вътречерепно налягане
5. вродени мозъчни аномалии

• Наркотици или някои медикаменти, които са използвани пренатално могат да предизвикат апнея при новороденото: бета-блокери, магнезий.
• Лекарства, използвани след раждането, които могат да предизвика апнея у новороденото: успокоителни, сънотворни, простагландини.

За периода на новороденото най-често срещаните причини за други видове неонатална апнея, могат да се групират според възрастовия период:

1. За първите дни от живота на новороденото (1-2 ден) са най-характерни ранният неонатален сепсис, хипогликемията, дихателната недостатъчност и полицитемията.
2. За периода от 3-6 ден: сепсис, дихателна недостатъчност, персистиращ артериален канал, интравентрикуларна хеморагия, апнея при недоносени.
3. След първата седмица: респираторна синцитиална вирусна инфекция, ателектаза след екстубация, високи дози теофилин и др.

Изследванията, които трябва да се направят за установяване на причините за неонаталната апнея включват:

• Пълен преглед като се акцентира върху сърдечния и неврологичния статус.
• Изследване на кръвната захар и търсене на микроорганизми в кръвта за отхвърляне на сепсис.

Мерките, които трябва да се предприемат по време на апноичен пристъп:

1. Стимулиране на реакция чрез галене или потупване на стъпалата или корема на бебето.
2. Аспириране на дихателните пътища.
3. Поставяне на врата в неутрална позиция или леко в екстензия, за да се сведе до минимум обструкцията на дихателните пътища.
4. Подава се кислород чрез назален катетър или маска.

Мерките, които трябва да се предприемат за предотвратяване появата на апнея при новороденото, включват:

1. Правилно позициониране на бебето, за да се избегне запушване на горните дихателни пътища.
2. Храната може да се дава по-често и в по-малки количества, за да се избегне прекомерното раздуване на стомаха.
3. Осигуряване на температурен комфорт.

Медикаментозно лечение:

Кофеинът и теофилинът са ефективни в краткосрочен план за лечение на неонаталната апнея. Кофеинът има предимство, тъй като дозата се дава веднъж дневно и нежеланите реакции са по-малко.