Първична неонатална апнея по време на сън МКБ P28.3

Апнеята по време на сън е състояние, при което се наблюдава епизодично спиране на дишането по време на сън. Има три вида сънна апнея:

• Централна сънна апнея, при която няма обструкция, но мозъкът не изпраща импулси до дихателната мускулатура.
• Обструктивна сънна апнея, която е причинена от запушване на дихателните пътища.
• Смесена апнея, която е комбинация от двете.

Централната апнея е най-често срещаният тип първична неонатална апнея по време на сън. Сънната апнея може да се наблюдава при всяко бебе, но се среща много по-често при недоносени (родени преди 37 гестационна седмица). Най-често се наблюдава между втория и седмия ден от раждането, не се проявява веднага. Ако има апнея от първия ден, това насочва към друго основно заболяване. Недоносените се характеризират с незрялост на всички органи и системи. Предполага се, че основната причина за централна сънна апнея е незрялостта на ЦНС на преждевременно родените бебета. Други причини са: мозъчен кръвоизлив, инфекции, вродени аномалии на ЦНС, лекарства, отрови и др.

Обструктивната сънна апнея се наблюдава по-често при деца със синдром на Даун и други вродени аномалии на ГДП, заболявания на стомашно-чревния тракт (като рефлукс), сърдечно-съдови заболявания. Проучвания показват, че повече от половината от децата със синдром на Даун развиват обструктивна сънна апнея.

При първичната неонатална апнея по време на сън дишането спира за 20 секунди или повече, като детето може да има задух, задавяне при възстановяване на дишането си. При някои може да се наблюдава цианоза. Трябва да се вземе в предвид фактът, че нормално децата под 6 месечна възраст дишат неритмично с апноични паузи.

Апнеята може да бъде фатална за бебето, тъй като при спиране на дишането, нивата на кислорода в кръвта спадат, а нивата на въглеродния диоксид се увеличават. Това може да има сериозни последици за детето, да доведе до силно намаляване на сърдечната честота (брадикардия). Децата, които са имали повече от един такъв животозастрашаващ инцидент със спиране на дишането и силно изразена брадикардия, са по-склонни да имат дългосрочни усложнения или да починат взнезапно, т.нар. синдром на внезапна детска смърт.

Ако лекарят се съмнява за сънна апнея, трябва да се направят редица тестове и изследвания за доказването и:

• измерване на количеството на кислорода в кръвта
• мониториране на дихателната и сърдечната честота
• рентгенография.

Златен стандарт при поставянето на диагнозата сънна апнея е изследването по време на сън т.нар. полисомнография. Тя следи мозъчните вълни, движението на очите, дишането и нивата на кислород в кръвта. Поставят се малки сензори на главата, лицето и гръдния кош на детето, това отнема известно време, но е напълно безболезнено.

Един от видовете полисомнография се провежда в специални лаборатории за сън при стандартизирани условия и с непрекъснато наблюдение от обучени специалисти. Другият начин е изследването да се направи у дома с преносим уред, но обикновено не е толкова точно, колкото в лаборатория. И в двата случая изследването е напълно безболезнено.

Алтернативен вариант е да се постави на детето в домашни условия кардиореспираторен монитор, който записва дихателните движения и се използва ЕКГ, за да се мониторира сърдечната дейност.

Лечението на първичната неонатална апнея по време на сън включва:

• При спиране на дишането на детето по време на сън и наличие на цианоза по лицето или тялото, трябва да се предприемат спешни мерки, включващи кардиопулмонална ресусцитация.
• Може да се използва помощта на монитор, за да следи дишането и сърдечната честота на бебето.
• Лекарства за стимулиране на централната нервна система.

Някои деца с обструктивна сънна апнея се нуждаят от специален уред за създаване на непрекъснато положително налягане в дихателните пътища, който поддържа дихателните пътища отворени чрез вкарване на въздух в носа чрез маска по време на сън.