Хипогалактия МКБ O92.4

› Въведение

› Какво представлява хипогалактията?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Хипогалактията представлява недостатъчно образуване на кърма след раждането, при което млечната продукция не покрива изцяло хранителните потребности на детето. Причините могат да бъдат свързани с неефективно или рядко кърмене, хормонални и метаболитни нарушения, анатомични особености, усложнения при раждането или определени медикаменти. Основните признаци са недостатъчно наддаване и други данни за намален прием на мляко. Навременното установяване на причината, оптимизирането на кърменето и осигуряването на адекватно хранене на детето са основни за благоприятния изход.

Какво представлява хипогалактията?

Хипогалактията представлява недостатъчно образуване на кърма след раждането, при което количеството произведено мляко не е достатъчно, за да покрие изцяло хранителните потребности на кърмачето. За разлика от агалактията, при която лактацията практически липсва, при хипогалактията кърма се произвежда, но в недостатъчно количество.

Състоянието може да бъде първично, когато още от началото не се установява достатъчна млечна продукция поради анатомични, хормонални или други медицински причини, или вторично, когато първоначално нормалната лактация впоследствие намалява. Вторичната хипогалактия е по-честа и нерядко е свързана с недостатъчно или неефективно отстраняване на млякото от гърдите.

След установяването на лактацията производството на кърма до голяма степен се регулира според принципа търсене-предлагане. Редовното и ефективно сучене стимулира поддържането на млечната продукция, докато рядкото или непълно изпразване на гърдите постепенно я намалява.

Важно е хипогалактията да бъде обективно потвърдена. Усещането на майката, че гърдите са по-меки, липсата на спонтанно изтичане на кърма, честото желание на детето да суче или малкото количество, което се получава с помпа, не са сами по себе си доказателство за недостатъчна лактация. По-надеждни показатели са ефективното преглъщане по време на кърмене, отделянето на урина, общото състояние и най-вече динамиката на телесното тегло на детето.

Причини и рискови фактори

Хипогалактията може да бъде резултат от множество фактори, които нарушават образуването на кърма, хормоналната регулация на лактацията или ефективното отстраняване на млякото от гърдите. Често участват повече от една причина.

Най-честите фактори са свързани с недостатъчна стимулация и неефективно кърмене в резултат от неправилно поставяне на детето на гърдата и неефективно засукване, недостатъчно често кърмене, ограничаване на продължителността на храненията или хранене по твърде строг график, продължително разделяне на майката и новороденото, пропускане на кърмения без достатъчно изцеждане, неефективно използване на помпа за кърма, ранно и ненужно заместване на част от кърменията с адаптирано мляко без паралелна стимулация на гърдите, затруднено сучене поради недоносеност, заболяване или определени анатомични и функционални проблеми при детето.

Майчини и медицински фактори също могат да нарушат лактацията. Сред тях са значителен следродилен кръвоизлив и увреждане на хипофизата, задържани плацентарни тъкани, нарушения на функцията на щитовидната жлеза, синдром на поликистозните яйчници, недостатъчно количество функционална жлезна тъкан на гърдите, предходни операции на гърдите, тежко заболяване на майката, тютюнопушене.

Някои лекарствени средства също могат да намалят млечната продукция. Към тях се отнасят допаминовите агонисти, използвани именно за потискане на лактацията, както и някои лекарства, съдържащи естрогени. При определени жени симпатикомиметични деконгестанти, например псевдоефедрин, също могат да намалят количеството кърма.

Стресът, силната болка, тревожността и изтощението могат да затруднят отделянето на млякото чрез повлияване на окситоциновия рефлекс. Те обаче не бива автоматично да се определят като основна причина за намалена продукция, без да бъдат оценени техниката и честотата на кърмене и възможните медицински фактори.

Симптоми

Хипогалактията може да се прояви чрез промени както при майката, така и при кърмачето. Най-важни са обективните признаци, че детето не получава достатъчно количество мляко.

Възможните прояви включват видимо малко количество кърма при ефективно и редовно изцеждане, липса на очаквано увеличаване на млечната продукция след раждането, слабо или рядко преглъщане по време на кърмене, продължителни хранения без признаци за ефективно приемане на мляко, неспокойствие или видима неудовлетвореност след повечето хранения.

При детето могат да се наблюдават недостатъчно наддаване на тегло или прекомерна загуба на тегло в ранния неонатален период, недостатъчно възстановяване на рожденото тегло в очаквания период, по-малък от очаквания брой мокри пелени след установяване на лактацията, оскъдни изхождания в ранните седмици, сухи устни и лигавици, сънливост, отпуснатост или, обратно, изразена раздразнителност при недостатъчен прием.

При по-тежък дефицит могат да се появят признаци на дехидратация и влошаване на общото състояние, които изискват своевременна медицинска оценка.

Същевременно честото сучене, омекването на гърдите след първите седмици и невъзможността с помпа да се изцеди голямо количество мляко не означават непременно хипогалактия. Диагнозата трябва да се основава преди всичко на оценката на ефективността на храненето, клиничното състояние и растежа на детето.

Усложнения

Усложненията на хипогалактията са свързани предимно с недостатъчния прием на мляко от кърмачето. Рискът зависи от степента и продължителността на намалената млечна продукция и от това дали детето получава своевременно допълнително хранене.

Възможните усложнения включват недостатъчно наддаване или прекомерна загуба на телесно тегло, дехидратация, хипогликемия, недостатъчен енергиен и хранителен прием, поява или задълбочаване на жълтеница, нарушения в растежа при продължително недостатъчно хранене.

Тежката дехидратация при новороденото е потенциално сериозно състояние и може да се прояви със сънливост, намалено отделяне на урина, сухи лигавици и влошаване на общото състояние. Такива прояви изискват незабавна медицинска оценка.

Продължителната хипогалактия може да доведе и до постепенно намаляване на стимулацията на гърдите, което допълнително понижава млечната продукция. Така може да се създаде порочен кръг между недостатъчната продукция, дохранването и намаленото сучене.

Състоянието може да има и психологическо отражение върху майката, включително тревожност, чувство за вина, разочарование и преждевременно прекратяване на кърменето. Затова подкрепата трябва да бъде насочена към здравето на майката и детето, а не към постигане на изключително кърмене на всяка цена.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на хипогалактията не трябва да се основава единствено на субективната преценка за недостатъчно кърма. Необходимо е да се установи дали действително е налице недостатъчна млечна продукция или проблемът се дължи на неефективно прехвърляне на млякото от гърдата към детето.

Диагностичната оценка започва с подробна анамнеза. Уточняват се протичането на бременността и раждането, наличие на значителен следродилен кръвоизлив, моментът на започване на кърменето, честотата и продължителността на храненията, използването на адаптирано мляко или помпа за кърма, приемът на медикаменти, предходни заболявания и операции на гърдите.

Особено важно е наблюдението на едно цялостно кърмене. Оценяват се позиционирането на детето, засукването, ритъмът на сучене, наличието на преглъщане и признаците за ефективно прехвърляне на мляко.

При детето се проследяват телесното тегло и неговата динамика, възстановяването на рожденото тегло, броят на мокрите пелени и изхожданията, общото състояние и хидратацията, растежът при по-продължително проследяване.

При необходимост може да се използва контролно претегляне преди и след кърмене, но резултатът от единично хранене трябва да се интерпретира внимателно, тъй като количеството приета кърма варира между отделните хранения.

Извършва се и преглед на майката, включително оценка на гърдите и зърната за анатомични особености, признаци за недостатъчно развитие на жлезната тъкан, травми или последствия от предходни хирургични интервенции.

При персистираща хипогалактия без очевидна причина могат да бъдат назначени допълнителни изследвания. В зависимост от клиничните данни те могат да включват TSH и FT4, пролактин и други хормонални показатели. Допълнителните изследвания се определят индивидуално и не са необходими при всяка жена с намалена млечна продукция.

Лечение

Лечението при хипогалактия е насочено към увеличаване на млечната продукция, коригиране на установимата причина и осигуряване на достатъчен хранителен прием за детето.

Първата стъпка е оптимизиране на кърменето. При необходимост се препоръчва наблюдение от медицински специалист или квалифициран консултант по кърмене. Основните мерки включват коригиране на позиционирането и засукването, често и ефективно кърмене според сигналите на детето, предлагане на двете гърди според нуждите на детето, избягване на ненужно ограничаване на продължителността на храненията, увеличаване на стимулацията чрез изцеждане, контакт кожа до кожа и осигуряване на подходящи условия за кърмене.

При недостатъчно наддаване, дехидратация или други данни за недостатъчен прием дохранването не трябва да се отлага с единствената цел да се запази изключителното кърмене. Според конкретната ситуация могат да се използват изцедена собствена кърма, подходяща донорска кърма, когато е налична, или адаптирано мляко. Количеството и начинът на дохранване се определят според възрастта и състоянието на детето.

Важно е паралелно да се поддържа стимулацията на гърдите, когато целта е увеличаване на собствената млечна продукция. В противен случай намаленото сучене може допълнително да понижи лактацията.

При установяване на конкретна причина се провежда етиологично лечение, например корекция на ендокринно нарушение, лечение на задържани плацентарни тъкани или преценка за промяна на медикамент, който потиска лактацията. Лекарствената терапия на майката не трябва да се прекратява самоволно.

Добрата хидратация и балансираното хранене са важни за общото здравословно състояние на кърмещата жена, но приемът на прекомерни количества течности или определени храни сам по себе си не увеличава надеждно млечната продукция.

Медикаментозните галактагози не са първа линия на лечение. Те могат да бъдат обсъдени само след оценка и корекция на техниката и честотата на кърмене, ефективността на изпразването на гърдите и потенциалните медицински причини.

Домперидон може да увеличи концентрацията на пролактин и при някои жени да повиши млечната продукция, но употребата му изисква индивидуална оценка на ползата и риска поради възможни нежелани реакции, включително удължаване на QT интервала и сърдечни аритмии. Метоклопрамид също повишава пролактина, но ефективността му за увеличаване на млечната продукция е ограничена, а употребата му може да бъде свързана с неврологични и психични нежелани реакции.

Различни билкови продукти и хранителни добавки традиционно се използват за стимулиране на лактацията, но доказателствата за тяхната ефективност и безопасност са ограничени.

При част от жените, особено при недостатъчно количество функционална жлезна тъкан или определени ендокринни нарушения, постигането на пълна млечна продукция може да не бъде възможно въпреки правилно проведените мерки. В тези случаи частичното кърмене също може да бъде продължено, ако майката го желае, като останалите хранителни потребности на детето се осигуряват чрез подходящо дохранване.

Прогноза

Прогнозата при хипогалактия обикновено е добра, особено когато причината бъде установена и коригирана своевременно. Оптимизирането на техниката и честотата на кърмене често подобрява млечната продукция. При някои анатомични или ендокринни нарушения пълноценното кърмене може да остане затруднено. При осигуряване на достатъчен хранителен прием прогнозата за детето е благоприятна.

Изображения: freepik.com