Преносена бременност МКБ O48

За преносена бременност се смята тази, когато плодът се роди след 294 дни или 42 гестационна седмица, считано от първия ден на последната менструация. Като се приема в практиката, че рискът настъпва за плода, когато престоява в майката повече от 14 дена и около 14 дена.

Преносената бременност зависи много от менструалния цикъл преди забременяването. В над 70% от случаите се установява, че преносената бременност се дължи на забавена овулация (удължена пролиферативна и нормална секреционна фаза).

Перинаталната детска смъртност започва значително да се повишава след 42 гестационна седмица, удвоява се през 43 и е около 6 пъти по-висока през 44 гестационна седмица.

Съществуват два основни вида преносена бременност хронологична и биологична.

• Хронологична преносена бременност се характеризира с наличие на здрав плод, без данни за преносеност, без плацентарна инсуфициенция.
• Биологична преносеност обикновено е и хронологична като новороденото показва повече или по-малко признаци на преносеност, налице са данни на хронична плацентарна инсуфициенция.

Причината за преносена бременност не е установена, но трябва да се има предвид, че преносената бременност има склонност да се повтаря.

Основният патофизиологичен момент, който се наблюдава при биологично преносената бременност е обезводняването на плода, което се манифистира с намаляването на околоплодната течност. Налице е също стареене на плацентата и намаляване на вартониевата пихтия.

Вследствие на това се получават тежка дехидтратация (изразява се със суха и сбръчкана кожа), хипотрофия, полицитемия, олигурия, хемоконцетрация.

Вследствие на увреждане на плацентата се наблюдава нарушена нутритивна (образуване на естриол и HPL) и транспортна (съдово-дегенеративни процеси засягащи въсите). Всичко това поставя плода в една тежка обстановка на хронична хипоксия, която се изявява с интраутеринна ретардация.

Клиничната картина при преносена бременност е специфична.

Децата с хронологична преносеност са напълно здрави и нямат никакви белези, които са характерни за преносеност.

Децата с биологична преносеност имат характерен изглед, като в зависимост от това се наблюдават няколко степени.

• I-ва степен - децата са с къса коса, дълги нокти, намалена подкожна мастна тъкан, ръце, които приличат на тези на перачка, слаби кожни гънки, изплашен израз на лицето. При около 30 % се наблюдава рецпираторен дистрес синдром.
• II-ра степен - децата са с къса коса, дълги нокти, намалена подкожна мастна тъкан, ръце, които приличат на тези на перачка, слаби кожни гънки, изплашен израз на лицето, кожа и околоплодни ципи, които са оцветени мекониално. При над 30 % се наблюдава рецпираторен дистрес синдром.
• III-та степен - децата са с жълто оцветена кожа и околоплодни ципи, наблюдава се състоянието "Little old man" - наличие на сбръчкана кожа и старчески вид, при голяма част от децата се наблюдава мекониален аспирационен синдром и много тежък респираторен дистрес синдром. Прогнозата за тези плодове е лоша.

За диагнозата на преносена бременност значение имат множество изследвания.

Изчислява се термина на раждането и се прави оценка дали става на въпрос за биологична или хронологична преносеност.

За определяне на термина на раждане се снема подробна анамнеза за менструалния цикъл, като термина се определя по формулата на Naegele.

Ехографията има съществено значение за установяването на биологично преносена бременност. Посредством нея се добива точна представа за количеството на околоплодната течност, за размерите на плода и установяването на налична ретардация, определя се зрелостта на плацентата.

Чрез амниоскопията се установява зеленикаво оцветяване на амнионната течност.

За състоянието на плода се съди по NST и доплеровото изследване. При установяването на късни децелерации на NST, обикновено има тежка плацентарна инсуфициенция.

Поведението при преносена бременност зависи от това дали тя е биологична или хронологична.

При хоспитализирането на преносваща бременна е необходимо да се опрели Bishop score.

При около 70 % от жените с преносеност се наблюдава неблагоприятен pelvic score.

При наличие на неблагоприятен статус и добро общо състояние на плода оценено с доплер и NST раждане не се индуцира въпреки, че бременността е преминала 42 гестационна седмица, чака се докато не се отключи спонтанна родова дейност или се появят признаци за влошаване на състоянието на плода.

При наличие на висок pelvic score е необходимо да се премине към индукция на раждането с окситоцин, като при това има реална възможност за едно безпроблемно раждане.

При установяване на биологична преносеност поведението е активно и раждането трябва да се стане вагинално или чрез Цезарово сечение.

При данни за начално фетално страдание, раждането трябва да се индуцира с окситоцин и пукване на околоплодния мехур. Ако страданието на плода се задълбочи е необходимо да се премине към Цезарово сечение.