Преносена бременност МКБ O48

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

За преносена бременност се смята тази, която продължава повече от 294 дни или 42 гестационни седмици, считано от първия ден на последната менструация. Често в практиката за преносване се говори още след 41 гестационна седмица, тъй като рисковете за майката и плода започват да се увеличават значително. Клинични прояви често липсват, но ехографски се установява застаряване на плацентата, намалено съдържание на околоплодните води, намалени движения на плода.

Навременното разпознаване и активно поведение чрез индукция на раждането с окситоцин и простагландини или предприемане на цезарово сечение значително подобрява прогнозата и намалява рисковете за плода от аспирация на мекониум, хипоксия, перинатална смърт.

Причини и рискови фактори

Преносена бременност се среща при около пет до десет процента от всички бременности, като част от случаите се дължат на неточно изчислен термин във връзка с нередовен цикъл, късна овулация и други.

Преносената бременност зависи много от менструалния цикъл преди забременяването. В над две трети от случаите се установява, че преносената бременност се дължи на забавена овулация (удължена пролиферативна и нормална секреционна фаза).

Перинаталната детска смъртност започва значително да се повишава след 42 гестационна седмица, удвоява се през 43 гестационна седмица и е около шест пъти по-висока през 44 гестационна седмица.

Това прави проблемът с голямо медицинско значение и нужда от своевременни мерки за превенция на асоциираните с него усложнения.

Съществуват два основни вида преносена бременност, а именно хронологична и биологична:

• хронологична преносена бременност: хронологична преносена бременност се характеризира с наличие на здрав плод, без данни за преносеност, без плацентарна инсуфициенция
• биологична преносена бременност: биологична преносеност обикновено е и хронологична като новороденото показва повече или по-малко признаци на преносеност, налице са данни на хронична плацентарна инсуфициенция

Причините за преносена бременност често са комплексни и трудно доказуеми, но трябва да се има предвид, че преносената бременност има склонност да се повтаря.

Основният патофизиологичен момент, който се наблюдава при биологично преносената бременност е обезводняването на плода, което се манифестира с намаляването на околоплодната течност. Налице е също стареене на плацентата и намаляване на вартониевата пихтия.

Вследствие на това се получават тежка дехидратация (изразява се със суха и сбръчкана кожа), хипотрофия, полицитемия, олигурия, хемоконцетрация, риск от хронична хипоксия, която се изявява с интраутеринна ретардация.

Изложени на по-висок риск от преносване са жени, раждащи за първи път (първескини) след 35 годишна възраст, наличие на генетична предиспозиция, наличие на предшестваща преносена бременност, подлежащ хипотиреоидизъм, затлъстяване, хормонален дисбаланс, както и някои фетални фактори.

Симптоми

Клиничната картина при преносена бременност показва някои характерни особености както при майката, така и при плода.

Бременните жени рядко показват някакви специфични оплаквания, освен нарастваща тревожност, свързана със закъснялото раждане. Възможно е по-слабо усещане движенията на плода или болезненост при движенията на плода в резултат от намаленото количество околоплодни води.

Децата с хронологична преносеност са напълно здрави и нямат никакви белези, които са характерни за преносеност. Налице е склонност към по-високо тегло при раждане (около и над четири хиляди грама), по-суха кожа, по-дълги нокти, наличие на коса.

Децата с биологична преносеност имат характерен изглед, като в зависимост от това се наблюдават няколко степени:

• първа степен: децата са с къса коса, дълги нокти, намалена подкожна мастна тъкан, ръце, които приличат на тези на перачка, слаби кожни гънки, изплашен израз на лицето. При по-малко от една трета от тях се наблюдава респираторен дистрес синдром
• втора степен: децата са с къса коса, дълги нокти, намалена подкожна мастна тъкан, ръце, които приличат на тези на перачка, слаби кожни гънки, изплашен израз на лицето, кожа и околоплодни ципи, които са оцветени мекониално. При над една трета се наблюдава респираторен дистрес синдром. Движенията са оскъдни, сърдечният ритъм е забавен или ускорен
• трета степен: при значително преносване, което рядко се допуска в съвременната клинична практика, децата са с жълто оцветена кожа и околоплодни ципи, наблюдава се състоянието "Little old man" с наличие на сбръчкана кожа и старчески вид, при голяма част от децата се наблюдава мекониален аспирационен синдром и много тежък респираторен дистрес синдром. Прогнозата за тези плодове е лоша, леталитетът е висок

Преносването значително и правопропорционално повишава риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения, както от страна на майката, така и от страна на плода.

Усложнения

Усложненията при преносена бременност са разнородни и зависят до голяма степен от факторите на средата, състоянието на бременната жена, излагане на рискови фактори, навременна диагноза и предприемане на мерки.

От страна на майката е налице риск от по-продължително, трудно и болезнено естествено раждане и повишен риск от родилни травми (разкъсвания по хода на родовия канал, тежко кървене след раждане) във връзка с по-големите размери на плода. В много от случаите се налага раждане по оперативен път чрез цезарово сечение. Други основни рискове за майката са нарастващото психологическо напрежение, притеснение, тревожност, страх от удължената бременност.

Плодът е изложен на по-висок риск от фетален дистрес, аспирация на мекониално съдържимо във връзка със застаряващата плацента и намалено съдържание на околоплодни води. Перинаталната смъртност е значително повишена след 42 гестационна седмица.

Много често за превенция на всички тези усложнения специалистите предприемат индукция на раждане още при 41 гестационна седмица или няколко дни след това.

Диагноза и изследвания

За диагнозата на преносена бременност значение имат множество клинични, лабораторни и образни изследвания, по-важните от които включват:

• разпит: необходими са точни данни за последната редовна менструация, провеждане на ехографски преглед в първия триместър за потвърждаване на датата. Изчислява се терминът на раждането и се прави оценка дали става на въпрос за биологична или хронологична преносеност. За определяне на термина на раждане се снема подробна анамнеза за менструалния цикъл, като термина се определя по формулата на Naegele. Важно значение има и фамилната анамнеза, данни за подлежащи заболявания, изчисляване индекс телесна маса и други. Важно е и регулярното измерване на кръвното налягане на бременната
• лабораторни изследвания: важно е проследяване на промените в пълната кръвна картина, маркери на възпалението, чернодробни и бъбречни показатели, уринен анализ и други по преценка на лекуващия лекар
• образни изследвания: ехографията има съществено значение за установяването на биологично преносена бременност. Посредством нея се добива точна представа за количеството на околоплодната течност, за размерите на плода и установяването на налична ретардация, определя се зрелостта на плацентата, дишане, тонус, сърдечна дейност и движения на плода. Важно е и извършването на доплерово изследване за оценка на кръвотока в пъпната връв и маточните съдове, като намаленият кръвоток е белег на плацентарна недостатъчност

След навлизане в 41 гестационна седмица бременните жени подлежат на строг мониторинг и наблюдение, по-чести изследвания, рутинно проследяване движенията на плода.

Лечение

Поведението при преносена бременност зависи от това дали тя е биологична или хронологична, състоянието на майката и плода, резултатите от клиничните, лабораторни и образни изследвания.

Основната цел е превенция на усложненията от страна на майката и на плода, осигуряване на безпроблемно и максимално атравматично раждане по естествен или по оперативен път.

След 41 гестационна седмица обикновено специалистите в областта насърчават към индуциране на раждането. При първескини (жени, които ще раждат за първи път) и липса на противопоказания (тесен таз, твърде големи размери на плода, усукване на пъпната връв, неправилно предлежание на плода, аномалии на плацентата и други) се използват простагландини и окситоцин за подпомагане на родовата дейност и индукция на регулярни контракции, омекване на маточната шийка и стимулиране родовата дейност. Препоръчват се безопасни методи от алтернативната медицина и народните поверия, които биха подпомогнали индукцията на родовата дейност, включително разходки, упражнения на топка за бременни, полова активност и други.

При жени, които имат предходни операции на малкия таз или предшестващо оперативно раждане, индукцията с окситоцин е противопоказана във връзка с риск от руптура на матката. При тях, особено при данни за фетален дистрес, се преминава към цезарово сечение с цел осигуряване на безопасно раждане и оптимални грижи впоследствие за плода и жената.

Необходимо е проследяване в първите няколко дни във връзка с повишен риск от кървене след вагинално раждане, инфекция при задържани плацентарни части и други. Новородените подлежат на активно наблюдение и грижи от съответните специалисти неонатолози, като при установяване на нарушения може да се наложи подходяща терапия.

Прогноза

Преносена бременност в истинския смисъл на понятието рядко се наблюдава в съвременната клинична практика, във връзка с подобрените мерки, грижи и проследяване на бременните жени и предприемане на необходимите мерки още в 41 гестационна седмица.

Преносването крие риск от по-бавно възстановяване при някои жени, риск от аспирация на мекониум, хипоксия и перинатална смърт на плода, главно при раждане след 42 гестационна седмица.
Повечето деца, родени след изчисления термин, са напълно здрави.

Изображения: freepik.com