Дисплазия на шийката на матката МКБ N87

› Въведение

› Причини

› Патогенеза

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Дисплазията на шийката на матката представлява състояние, характеризиращо се с абнормна клетъчна пролиферация, настъпваща по време на репаративните процеси на плоския епител на цервикса. Синоним на понятието дисплазия е цервикалната интраепителна неоплазия (CIN). В зависимост от степента на клетъчни промени се характеризират три степени на дисплазия:

1. Слабо изразена дисплазия на шийката на матката (CIN I)
2. Умерено изразена дисплазия на шийката на матката (CIN II)
3. Тежко изразена дисплазия на шийката на матката (CIN III)

Дисплазията на цервикса се смята за предракова лезия на шийката на матката. Въпреки това наличието на дисплазия не означава, че пациентът има рак или, че със сигурност ще развие такъв. В някои случаи при липса на диагноза и лечение, цервикалната дисплазия може да прогресира в рак на маточната шийка. Състоянието е най-често срещано между 25 и 35 годишна възраст.

Изображение: app.healthand.com

Причини

Причините и рисковите фактори за развитие на дисплазия на шийката на матката са свързани с начина на живот, половото възпитание и сексуалното поведение. Към тях се причисляват:

• тютюнопушене – то е основен рисков фактор за развитието на цервикална дисплазия. В патогенезата на заболяването развитието на дисплазия се наблюдава най-вече по време на репаративните процеси в клетките. Вследствие на цигарения дим и вредните вещества, които навлизат в организма, оздравителните процеси и подмяната на епитела се забавят и могат да се наблюдават различни отклонения от правилното протичане;
• демографски рискови фактори – етнос, нисък социалноикономически статус, увеличаваща се възраст.
• диетични грешки – липсата на достатъчно витамин А, С и Е, както и на бета каротен и фолиева киселина, могат да нарушат защитните функции на организма срещу HPV.
• ранно забременяване и раждане преди 16 годишна възраст;
• ранно начало на половите контакти преди 18 годишна възраст;
• множество полови партньори и рисково полово поведение;
• генетична предразположеност (наличие на роднини страдали от дисплазия и рак на маточната шийка) – в днешно време повечето заболявания са с мултифакторна етиология, или с други думи генофондът или генетичната предекспозиция заема централна роля в развитието на заболяването;
• отсъствие на употреба на презервативи при полови контакти – кондомите намаляват риска от предаване на човешки папиломен вирус, но в никакъв случай не го елиминират напълно.
• човешки папиломен вирус – той е основният етиологичен причинител на дисплазията и на рака на шийката на матката. Начините, които този вирус причинява дисплазия, ще бъдат разгледани в раздел патогенеза. 
• прием на орални контрацептиви (противозачатъчни) – приемът на орални контрацептиви е свързан с повишен риск от възникване на дисплазия и на неоплазия на цервикса. Възможните механизми, по които те въздействат са удължаване на персистирането на HPV-инфекция, стимулиране на експресията на онкогени.
• имуносупресивни състояния – липсата на адекватен имунитет отговор не може да осигури оптимална защита на организма срещу HPV. По тази причина при различни състояния, при които се наблюдава потиснат имунитет, по-често се срещат дисплазии и неоплазии.

Изображение: freepik.com

Патогенеза

Дисплазията от патологоанатомична гледна точка се изразява в анормални патологични промени на епитела. Има няколко типа дисплазия. Те са:

• хипертрофия – увеличаване на размера на клетките;
• хиперплазия – увеличаване на броят им;
• атрофия – намаляване на броя на клетките;
• метаплазия – промяна в типа на клетките.

Дисплазията може да се раздели на няколко степени:

нормални клетки ->слабо изразена дисплазия -> умерено изразена дисплазия -> тежко изразена дисплазия -> Carcinoma in situ -> инвазивен карцином

Изображение: learnoncology.com

Човешкият папиломен вирус (HPV) е основният етиологичен фактор за възникване на диплазия на шийката на матката, карцином на цервикса. Този вирус се свързва и с други премалигнени и малигнени заболявания на вулвата, влагалището и ануса. HPV инфектира плоския епител и метапластичните епителни клетки. Той е ДНК вирус. Разпознати са повече от 150 типа, които са делят на две групи ниско рискови и високо рискови типове. Гениталната HPV-инфекция е най-разпространеното сексуално преносимо заболяване. Най-висока честота се наблюдава между 20-25 години. Високо-рисковите типове са 16, 18, 31, 33, 35, 45. Нискорисковите типове са 6 и 11. Те най-често причиняват генитални брадавици. HPV 16 е най-онкогенният високорисков тип. Той е свързан с по-голяма част от случаите на цервикален карцином, аногенитален и орофарингеален карцином.

Изображение: Адаптирано от Barbara L. Hoffman, MD, John O. Schorge, MD, Karen D. Bradshaw, MD , Lisa M. Halvorson, MD, Joseph I. Schaffer, MD, Marlene M. Corton, MD; Williams GYNECOLOGY third edition

HPV се предава по полов път. Рискът от предаването му е пряко свързан с възрастта на първия полов акт и броя на сексуалните партьори. Гениталният HPV се пренася чрез директен сексуален контакт с кожата на гениталиите, мукозните мембрани и телесни течности на човек с изразена симптоматика под формата на генитални брадавици или със субклинично протичане. Предпоставка за по-лесното инфектиране е наличието на микроепителни лезии, които се получават най-често при сексуален контакт. Веднъж инфектирани, базалните клетки могат да се превърнат във вирусен резервоар. Заразяването с високорисков тип на HPV изисква пенетративен сексуален акт. Съществува и вродена HPV-инфекция, която се предава по вертикален механизъм.

Гениталната HPV инфекция има няколко начина за развитие – латентна инфекция, продуктивна инфекция, неопластична инфекция. Латентната инфекция се отнася до състояние, при което има засягане на клетки от HPV, но не се наблюдава активно вирусно възпроизвеждане. В този случай вирусът присъства в клетките, но в по-ниски от откриваемите нива. Продуктивната инфекция с HPV се характеризира с вирусно възпроизвеждане.

Симптоми

Дисплазията на шийката на матката не причинява симптоматика. При инфекция с HPV единственото, което може да се наблюдава, са гениталните брадавици.

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на гинекологично и колпоскопско изследване. Необходимо е да се направи и цитологично изследване (Рар тест), както и полимеразна верижда реакция за доказване на човешки папиломен вирус.  

Повече за колпоскопията, прочетете тук:

» Колпоскопия

Лечение

Лечението на дисплазията в началото е очаквателно. Необходимо е да се правят прегледи да всеки 6 месеца. Други лечебни процедури са диатермокоагулация, конизация на шийката, терапия с СО2 фракционен лазер.

Профилактика

Профилактиката на дисплазията на шийката на матката е свързана с подобряване на начина на живот, полово възпитание и имунизация срещу HPV. Тя включва следните части:

• промяна в поведението – тя се състои в прекратяване на тютюнопушенето, избягване на рисковото полово поведение и множество сексуални партньори, използване на презервативи при всеки полов контакт, оптимален хранителен режим, който да доставя всички необходими макро и микронутриенти;
• ваксини – най-добрият начин за превенция от инфекция с високорисковите типове HPV е имунизацията. Всички ваксини показват почти 100% ефективност за превенция на тежка дисплазия на шийката на матката.
• профилактични гинекологични прегледи – на възраст между 21 и 29 години е препоръчително да се прави гинекологичен преглед на всеки 3 години.

Заглавно изображение: freepik.com