Остър салпингит и оофорит МКБ N70.0

› Въведение

› Причини

› Патогенеза

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Усложнения

› Профилактика

Въведение

Остър салпингит и оофорит е сравнително често срещано заболяване, при което има възпалителен процес, който засяга маточната тръба и яйчника. При острия салпингит възпалителният процес се локализира в маточната тръба, а при острия оофорит – в яйчника. В днешно време тези две заболявания, заедно с още няколко, се обединяват под названието тазова възпалителна болест, която включва всички възпалителни заболявания на горния генитален тракт. Това се дължи на факта, че поради анатомичното разположение на женските полови органи, е трудно и малко вероятно да бъде ангажирана само една анатомична структура. Салпингитът и оофоритът имат няколко форми на протичане – остра, подостра и хронична.

Причини

Етиологията на острия салпингит и оофорит е полимикробна. Най-честите причинители на остър салпингит и оофорит са хламидии, гонококи, смесена чревна флора. Предразпологащи и рискови фактори са прекарани гинекологични заболявания, нарушаване на бариерата между горния и долния генитален тракт (наличие на спирала, интраутеринни манипулации), рисково сексуално поведение. Инфекцията понякога може да бъде полимикробна. При инфектирането от един причинитител, например Chamydia trachomatis, се създава дисбактериоза, която представлява благоприятна среда за размножаване и на други патогени.

Изображение: invitra.com

Патогенеза

Възникването на тазова възпалителна болест и в частност на остър салпингит и оофорит се дължи на възходящ механизъм на пренасяне на инфекцията. Най-често възпалението започва от влагалището, в което се наблюдава бактериална вагиноза. Наличните във влагалището патогени се разпространяват по горните отдели на половата система. Анатомично женската полова система представлява една тръба, която започва от яйчниците и завършва с външните полови органи. Съществуват различни бариери, които по един или друг начин предпазват от бързо разпространение на инфекция от по-долен към по-горен отдел. Пример за такава бариера е цервикалната слуз. Тя служи като запушалка на канала на шийката на матката. При определени състояния, като менструален цикъл или бактериална вагиноза, съставът и свойствата на цервикалната слуз се променят по такъв начин, че възпалението обхваща матката, маточната тръба и яйчника. При остър салпингит патологичните промени в тръбите зависят от вирулентността на причинителя и резистентността на гостоприемника. Навлизането на бактериален патоген в маточната тръба води до активиране на възпалителен процес, в който участват неутрофили, плазматични клетки и лимфоцити. Възпалението води до нарушаване на структурата на епитела на тръбата и образуване на ексудат, който запълва лумена и. Макроскопски тръбата е оточна и уголемена. Наблюдава се увреждане на фимбриите, което води до тяхното последващо слепване и затваряне на отвора на маточната тръба. Възпалението на маточните тръби, най-често води и до засягане на яйчниците. Инфектирането на яйчниците става директно от ексудатите, замърсяващи повърхността на яйчника, но би могло това да се осъществи по лимфен и по кръвен път. Ако микроорганизмите, които причиняват инфекцията са силно вирулентни, може да се получи тубоовариален абсес. Могат да се образуват и сраствания на яйчниците към тръбите, червата и тазовия перитонеум. Така се образува тубоовариална маса, която обикновено е двустранна. Изолиран оофорит може да се наблюдава при директно засягане на яйчниците от грип или паротит.

Симптоми

Клиничната картина на салпингит и оофорит е различна и зависи от стадия на възпалителният процес. Салпингитът се проявява по различен начин с течение на времето. Разгръщането на клиничната картина може да продължи по 3 седмици след контакта с патогена. Най-характерният симптом за салпингита е болката в областта на таза. Други симптоми, които могат да се появят са ненормално вагинално течение, болка по време на овулация, болка по време на полов контакт, висока температура, гадене, повръщане, нередовна менструация, вагинит. При наличие на усложнения като тубо-овариален или дъгласов абцес се усеща силна болка.

Изображение: invitra.com

Диагноза

Диагнозата се поставя на база на клиничната картина и лабораторните изследвания. При прегледа на пациентката се наблюдава палпаторна болка в корема. При огледа със спекумул се установява обилен генитален флуор. При бимануално изследване се установява болка при движение на цервикса, чувствителност в областта на аднексите. При ехография може да се наблюдава наличие на течност в маточната тръба и уголемяване. Взема се влагалищен секрет за микробиологично излседване, с цел изолиране на причинителя и тестване на антибиотичната му чувствителност. Кръвните изледвания могат да покажат наличие на възпалителен процес. Понякога се наблюдава левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ и повишени нива на С-реактивния протеин.

Диагнозата на остър салпингит и оофорит се поставя въз основа на разпита на жената, клиничните признаци, лабораторните изследвания, находката от ехографията, микробиологичното изследване преди започване на антибиотично лечение. Когато диагностицирането не може да се направи с другите методи се прави лапароскопия (чрез ендоскоп се оглеждат органите тазовата кухина).

Таблица: Клинични критерии за диагнозата ТВБ (тазова възпалителна болест) по Hager et al.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на остър салпингит и оофорит се прави с остър хирургичен корем, остър апендицит, ектопична бременност, руптура на овариална киста, торзия на аднексиални структура, възпалителни заболявания на червата.

Лечение

Лечението на остър салпингит и оофорит е консервативно и оперативно.

• антибиотична терапия - първоначално може да се започне домашно лечение с широкоспектърни антибиотици, които се назначават задължително след вземането на секрет за микробиологично лечение. При неповлияване в рамките на 72 часа или при остро тежко протичане се налага болнично лечение. Критериите за хоспитализация са следните – неясна диагноза, съмнение за тазов абцес, тежко общо състояние на пациентката, неповлияване от амбулаторно лечение в рамките на 72 часа. В болнична среда първо се започва с антибиотична комбинация от два или повече широкоспектърни антибиотика. Ако няма резултат от него се преминава към следващата стъпка на лечение.
• оперативно лечение - причините за извършването на операции са следните – нарастнала резистентност на микрорганизмите по отношение на прилаганите антибиотици, нараснала имуносупресия, късно потърсена лекарска помощ. Оперативните методи са салпингектомия, адрексектоминия, дренаж на Дъгласовото пространство.

Усложнения

Остро протичащият салпингит може да доведе до редица усложнения. Може да се образува тубооваруиален абцес, хидросалпингс, трудно забременяване и ектопична бременност. Рядко усложнение на тазовата възпалителна болест е синдрома на Fitz Hugh Curtis. При него възпалението се пренася от малкия таз, в перитонеума и достига капсулата на Глисон на черния дроб. В редки случаи може да засегне и диафрагмата. 

Тежкият остър салпингит в последствие може да доведе до нарушения във фертилитета. Те се дължат на намаляване или пълно затваряне на лумена на маточната тръба. Увреждането на фимбриите може да затрудни улавянето на зрялата яйцеклетка след овулация. Могат да се наблюдават и старствания към съседни органи, които да нарушат перисталтиката на тръбите и водят до стерилитет. В съвременните методи за асистирана репродукция същестуват протоколи за поведение при наличие на стерилитет вследствие тубарен фактор.

Профилактика

Профилактиката на остър салпингит и оофорит включва хигиена на половия живот и предпазване от полово предавани заболявания. При полов контакт задължително трябва да се използва бариерна контрацепция или презервативи. Това намалява почти до минимум шанса за заразяване с хламидия или гонорея. Поддържането на добра лична хигиена също може да бъде част от профилактичните мерки, защото намалява възможността за възникване на бактериална вагиноза.

Заглавно изображение: freepik.com