Възпалителни увреждания на семенните мехурчета МКБ N49.0

Към възпалителни увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде, се включват няколко, срещани по-рядко в клиничната практика заболявания. Едно от тях е развитието на възпалителни увреждания на семенните мехурчета, известно още и като везикулит.

Заболяването се описва изключително рядко в клиничната практика, като за развитието му съдействат някои предразполагащи фактори. Най-често се явява като усложнение на остър или хроничен простатит (възпаление на простатната жлеза), заден уретрит (възпаление на задната уретра) или възпаление на надсеменниците, като инфекциозните причинители проникват в семенните мехурчета по кръвен път или по съседство, в редки случаи и лимфогенно.

Други, често считани за предразполагащи за развитието на болестта фактори, са наличието на подлежащ епидидимит (възпаление на епидидима), имунен дефицит във връзка с подлежащо заболяване или продължително имуносупресивно лечение, намалена или липсваща секреция на семеногелин и други.

Познаването на особеностите на болестта, методите за диагностициране и лечение значително подобряват прогнозата и намаляват рисковете от развитие на усложнения с дългосрочен характер.

Възпалителни увреждания на семенните мехурчета: особености, симптоми

Семенните мехурчета изпълняват важна физиологична роля в мъжката полова система. По същество представляват чифтен жлезист орган, разположен по долната повърхност на пикочния мехур над простатната жлеза, като произвеждания и складиран в тях секрет представлява средно между 50 и 80 процента от съдържанието (обема) на еякулата.

Полезна и подробна информация за семенните мехурчета може да откриете в раздел Анатомия (Семенно мехурче) и раздел Физиология (Функция на мъжка репродуктивна система).

При развитие на възпалителен процес, ангажиращ семенните мехурчета, се развива везикулит.

Според клиничното протичане везикулитът се характеризира с две форми, а именно остра и хронична:

• остър везикулит: състоянието се характеризира с развитие на фебрилитет (повишение на телесната температура до и над 39 градуса), втрисане, болки в тазовата област, ирадииращи (разпространяващи се) към кръстно-поясната област и към ингвиналния канал. Болните се оплакват от често уриниране и промени във вида на урината (наличие на гной, по-рядко на кръв), предимно в третата порция, болезнена еякулация, наличие на кръв в еякулата (хематоспермия), намаление на обема на еякулата
• хроничен везикулит: явява се след прекаран остър везикулит, при който не е проведено адекватно противовъзпалително лечение, при намалени защитни сили на организма или при повишена бактериална резистентност (устойчивост) с персистиране на болестния процес за по-продължителен период от време (обикновено за хронично състояние се говори при персистиране на проявите повече от четири седмици). Симптомите се характеризират с тъпи болки в поясно-кръсцовата област, налице са микционни нарушения, като възникват чести позиви за уриниране и парене при уриниране. Наблюдават се болезнени ерекции, с наличие на кръв в еякулата. При ректално туширане се установяват уплътнени и болезнени семенни мехурчета. Хемоспермията (кръв в спермата) е един от основните признаци на везикулита и обикновено е основната причина за посещение на лекарския кабинет

Хроничният везикулит може да доведе до редица усложнения, като например нарушение в оплодителните способности на мъжа. Потискането на сперматогенезата се дължи на възпалителния процес, а астеноспермията (намалена подвижност на сперматозоидите) се дължи на нарушен метаболизъм на фруктозата, която е главен продукт в синтезата на семенните мехурчета. В някои случаи, при наличие на репродуктивни нарушения от страна на мъжа, след провеждане на многобройни и задълбочени изследвания, се установява, че причините се коренят в нелекуван хроничен везикулит.

При някои случаи на инфилтративен везикулит се стига до пълна липса на сперматозоиди в еякулата, намаляване на количеството на еякулата, с повишаване на патологичните форми на сперматозоидите и намаление на подвижността им.

Поставяне на диагнозата при везикулит

Поставянето на диагнозата при везикулит често изисква комплексен и индивидуализиран подход, като е необходима обработка на информацията, получена от различните диагностични подходи:

• разпит и физикални находки: подробната анамнеза може да установи наличието на подлежащи заболявания по хода на урогениталната система, които представляват рисков фактор за развитие на везикулит (остър или хроничен простатит, епидидимит, уретрит), както и данни за известни подлежащи заболявания, водещи до сериозен имунен дефицит. Физикалният преглед включва оглед и палпация на половите органи, ректално туше (семенните мехурчета са трудни за палпация при ректално туше, но изследването може да подпомогне диагностицирането на подлежащо увреждане на простатната жлеза). Необходим е и обстоен оглед и палпация на регионалните лимфни възли, ингвиналната област, като всяка необичайна находка се описва обстойно
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторните и микробиологични изследвания включват уринен анализ (обикновено се установяват наличие на кръв и гной в урината, наличие на левкоцити в урината, насочващи към инфекция, нитрити и други), пълна кръвна картина (за установяване на налични усложнения и подлежащи увреждания), изследване на еякулат (обикновено се установяват хематоспермия, олигоспермия или азооспермия, намалена виталност на сперматозоидите, намален обем на еякулата). При данни за инфекциозен процес и изолиране на бактериална флора се препоръчва извършване на антибиограма за определяне на чувствителността към стандартно използваните антибиотици и оптимизация на терапията
• образна диагностика: образната диагностика се назначава при някои пациенти за потвърждаване на диагнозата, като може да включва ехография (ултразвуково изследване), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, трнасуретрална графия и други по преценка на лекуващия лекар

Диференциалната диагноза включва различаване от протичащи с идентични прояви заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер и изключване на други възможни причини за репродуктивни нарушения.

Лечение при възпалителни увреждания на семенните мехурчета

Лечението при възпалителните увреждания на семенните мехурчета трябва да бъде комплексно и своевременно, с индивидуален подход при всеки пациент.

Налице са известни различия в терапията при отделните пациенти в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес, неговия характер (остър или хроничен), наличието на други подлежащи заболявания, наличието на развили се усложнения, редица индивидуални фактори от страна на пациента.

Обикновено в комплексното лечение при везикулит се включват някои от следните мерки:

• антибиотична терапия: изборът на конкретен антибиотик се съобразява с резултатите от антибиограмата. Препаратът се назначава обикновено перорално (прием през устата) в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време с цел намаляване риска от развитие на рецидив на инфекциозното огнище. При необходимост от продължителен антибиотичен курс се предприемат съответните профилактични мерки срещу очакваните нежелани прояви от избрания медикамент (най-често се препоръчва прием на подходящ пробиотик, витаминни добавки)
• симптоматични лекарства: симптоматичните медикаменти се назначават индивидуално в зависимост от оплакванията на отделните пациенти, като могат да включват аналгетици (за облекчаване на болките), спазмолитици, противовъзпалителни средства, антипиретици (при наличие на висока температура), препарати за облекчаване на микционните нарушения, витаминни добавки, билки и лечебни растения (по преценка на лекуващия лекар)
• общи мерки: при острия везикулит често на пациентите се препоръчва почивка на легло и щадящ режим (без вдигане на тежести и силно физическо натоварване), щадяща диета с ограничаване на пикантните храни, кисело, лютиво, много солени храни, увеличаване приема на течности под формата на вода, чай, супи с цел подпомагане отделянето на урината. Препоръчва се ограничаване приема на алкохол и газирани напитки. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат топли процедури с грейка в областта на тазовото дъно и симфизата или седящи вани с подходяща температура на водата

Своевременното, комплексно и индивидуализирано лечение при възпалителни увреждания на семенните мехурчета значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения и дългосрочни последици.

Основните профилактични мерки за намаляване риска от развитие на везикулит включват лечение на подлежащите заболявания по хода на урогениталния тракт, редовни профилактични изследвания и своевременно посещение на личния лекар при наличие на оплаквания от страна на половата система.