Възпалителни увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде МКБ N49

Рубриката възпалителни увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде, включва няколко заболявания, които се отличават с ниска честота, но крият сериозен риск от развитие на различни по тежест и вид усложнения, дългосрочни неблагоприятни последици и изискват своевременна медицинска намеса, а в някои случаи и оперативно лечение в най-кратко срокове.

Възпалителни увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде: видове, симптоми

Етиопатогенезата на заболяванията, включени в тази нозологична единица, не е напълно изяснена, като в някои случаи етиологията на болестта така и не се установява, докато в други се изяснява ранно в хода на диагностичните изследвания.

Предразполагащи фактори за развитието на заболяванията, включени в рубриката, могат да бъдат многобройни и разнообразни, като само малка част от тях включват наличието на подлежащи заболявания (възпалителни, инфекциозни, автоимунни, неопластични) по хода на урогениталния тракт в частност и системни, травми в тазовата област, рисково поведение, вредни навици като системна злоупотреба с алкохолни напитки, тютюнопушене, употреба на забранени субстанции и други, прием на някои медикаменти за продължителен период от време (имат се предвид главно имунопотискащи препарати, като кортикостероиди, лекарствата, използвани в хода на химиотерапията и други).

В някои случаи като предразполагащ фактор се явяват подлежащ захарен диабет, наднормено тегло и особено затлъстяване, имунен дефицит с различна етиология (съдейства за развитието на опортюнистични инфекции), наличието на предавани по полов път инфекции и други.

Изясняването на етиологията и рисковите фактори, допринесли за развитието на болестта, може да окаже голямо значение при изготвянето на адекватен, оптимален и целенасочен терапевтичен план.

В зависимост от локализацията на болестния процес са налице и някои особености в протичането на заболяването:

• възпалителни увреждания на семенните мехурчета: развитие на възпалително огнище в рамките на семенните мехурчета е известно като везикулит и в зависимост от особеностите и давността на увреждането се различават остър и хроничен везикулит. Характерно за острия везикулит е наличието на болки в тазовата област и ингвиналния канал, микционни нарушения, наличие на кръв и гной в урината, наличие на кръв в еякулата, намален обем на еякулата и други. Хроничният везикулит обикновено се развива при нелекуван остър везикулит и протича с идентични прояви, обикновено проявени в по-слаба степен, но криейки риск от репродуктивни нарушения
• възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал: заболяването е известно още като вазит или деферентит и се среща рядко в клиничната практика. Описва се в две форми, а именно остър инфекциозен вазит, протичащ с характерни прояви (микционни смущения, подуване, болки) и безсимптомен нодозен вазит, който се открива най-често като случайна находка след извършване на вазектомия
• възпалителни увреждания на скротума: възпалителните нарушения в областта на скротума се описват рядко и включват няколко различни състояния, като с по-важно клинично значение са флегмонът и гангрената на Фурние (Fournier’s gangrene), които най-често имат инфекциозна етиология с развитие на сериозни изменения, гангренозни и некротични промени и риск от сериозни последици. Проявите се развиват бързо и прогресивно, като се наблюдава остро влошаване общото състояние на пациента. Липсата на терапия крие риск от отпадане на гангренозните участъци, оголване на големи области и допълнително проникване на инфекциозна флора
• възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи: рубриката включва различни по вид увреждания и с различна локализация (често и с множествена локализация), като например развитие на абсцес, целулит, опортюнистични инфекции, възпалителни изменения с неинфекциозен характер и други. Симптомите варират в зависимост от засегнатата област (обикновено са налице болки, подуване, зачервяване, промени в сетивността и други)
• възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган: при невъзможност за локализиране на болестното огнище се касае за увреждане на неуточнен мъжки полов орган, като проявите варират в зависимост от характера и особеностите на възпалителното увреждане (развитие на фурункул, карбункул, гангренозни изменения и други)

При липса на своевременно откриване и съответно терапия на заболяването пациентите са изложени на риск от развитие на усложнения с различна тежест, някои от които могат да застрашат живота на болния.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на заболяванията е комплексно с индивидуализиран подход, като обикновено включва извършването на различни по вид и методики диагностични изследвания:

• разпит и преглед: анамнезата на болния е насочена към установяването на известни рискови фактори, подлежащи заболявания, приемани медикаменти, травми, оперативни интервенции, вредни навици и други, които могат да благоприятстват развитието на болестта. Физикалният преглед включва обстоен и подробен оглед и палпация на засегнатата област или области, преглед за наличие на увеличени регионални лимфни възли, наличие на изменения в други области, обща оценка на здравословното състояние на пациента, установяване на развили се усложнения
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторната диагностика се назначава при голям процент от пациентите и включва изследването на кръв, урина, при необходимост и еякулат, като се търсят промени в показателите, отговорни за функционалната активност на урогениталната система, инфекциозен процес и други. При възможност за вземане на секрет от засегнатите лезии последният се подлага на микробиологична диагностика с цел установяване на подлежаща микробна флора и съответно изолиране на етиологичните агенти, при възможност изготвяне и на антибиограма (определяне чувствителността им към рутинно използваните антибиотици и химиотерапевтици)
• образни и инструментални методи на изследване: образната диагностика е метод с високо информативно значение, който може да послужи за потвърждаване на диагнозата в редица от случаите. За целта по преценка на лекуващия медицински екип се назначават ултразвуково изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или други образни методи на изследване. В редки случаи за потвърждаване на диагнозата и особено при съмнения за подлежащ неопластичен процес се назначава извършване на биопсия и последваща хистологична обработка на взетия материал

Диференциалната диагноза включва различаване от някои по-често срещани в практиката заболявания на мъжките полови органи, изключване на неоплазма и различаване на заболяванията, включени в групата, едно от друго.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при отделните пациенти варира, като се препоръчват комплексни мерки и индивидуално определяне на лечебния план за всеки пациент във връзка с особеностите на болестния процес и индивидуалните особености и здравословно състояние на пациентите.

Най-често терапията включва някои от долуизброените методи, комбинация от тях или всички взети заедно:

• антиинфекциозни средства: антиинфекциозни средства се назначават при установяване и доказване на инфекциозна етиология на болестта, като изборът им се определя в зависимост от конкретния етиологичен агент. Така например при доказване на бактериална флора и след извършване на антибиограма се назначават подходящи антибиотици, при изолиране на гъбички се назначават антимикотици. Продължителността на лечебния курс, използваните дози и начин на приложение (локално, перорално, парентерално) се определят индивидуално. При необходимост от хирургична намеса се препоръчва предоперативна и следоперативна антибиотична профилактика с подходящи широкоспектърни препарати
• симптоматични лекарства: симптоматичните средства включват противовъзпалителни агенти, препарати за лечение на сърбежа, болките, високата температура и другите съпътстващи прояви при отделните пациенти
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага в редица случаи при липса на други алтернативи и/или неуспех от консервативната терапия. При някои от състоянията се прилагат минимално инвазивни и максимално щадящи техники, докато при други (например при гангрената на Фурние) е необходим по-агресивен подход, като често се налага последваща пластика и процедури за възстановяване целостта на засегнатите и отстранени тъкани
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка и ограничаване на натоварването, подходящи хигиенни мерки и грижи за засегнатата област, реанимационни мерки при необходимост, лечение и контрол на подлежащи заболявания и други по преценка на лекуващия медицински екип

Прогнозата при възпалителни увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде, се определя индивидуално, като ранното откриване и потвърждаване на диагнозата, последвано от активно и целенасочено лечение, значително намаляват риска от развитие на усложнения и подобряват прогнозата при отделните пациенти.