Възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи МКБ N49.8

При възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи се развива възпалително огнище с различна етиология и в много от случаите с множествена локализация, което изисква своевременна терапевтична намеса за намаляване риска от развитие на допълнителни усложнения.

Възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи: особености, симптоми

Етиологичните причини за развитие на възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи в част от случаите остават неизяснени. Много често се касае за развитие на инфекция, първична или вторична (при наличие на друго инфекциозно огнище в организма и неговото последващо разпространение), усложняване на подлежаща инфекция с развитие на абсцес, целулит, гангренозни изменения, сепсис.

Рисковите фактори за развитие на възпалителното огнище са многобройни като само част от тях включват:

• травма: травмите в тазовата област, особено на перинеалната област, половия член и тестисите крият сериозен риск от развитие на възпалителни увреждания
• подлежащи заболявания: някои подлежащи заболявания, включително с инфекциозен характер, засягащи урогениталния тракт (простатит, орхит, епидидимит, уретрит, баланит и други) крият риск от развитие на болестта в хода на своята прогресия (развива се вторично заболяване). Редица заболявания със системен характер (например захарен диабет, ХИВ, СПИН, неоплазми) крият риск от създаване на благоприятни условия за развитие на първичен процес в различни локализации на мъжката полова система
• вредни навици: системната злоупотреба със спиртни напитки, тютюнопушене, употреба на забранени субстанции, честа смяна на половите партньори и практикуване на полови контакти без предпазни средства излагат пациентите на риск от развитие на различни по вид и тежест възпалителни изменения
• приемани лекарства: някои медикаменти, като например лекарства за лечение на сърдечно-съдови заболявания, имуносупресивни агенти, някои антибиотици, кортикостероиди и други повлияват организма и създават благоприятни условия за развитие на възпалителни и инфекциозни огнища

В зависимост от вида и тежестта на болестните изменения се наблюдават различни симптоми на болестта при отделните пациенти.

Развитието на абсцес или целулит с различна локализация по хода на мъжката полова система (а в някои случаи и с множествена локализация) обикновено се съпътства от повишение на температурата, болки в областта, зачервяване, подуване, в някои случаи и влошаване на общото състояние.

При развитие на инфекция, включително и опортюнистична инфекция (при изразен имунен дефицит) често към гореизброените прояви се прибавя и наличие на необичайна секреция с неприятна миризма, парене, сърбеж, пулсации в областта.

При възпаление с неинфекциозен характер обикновено са налице неспецифични прояви, включващи болки, променена сетивност, изсушаване на кожната повърхност, подуване и други.

Липсата на лечение или неподходящата терапия крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително гангрена, сепсис, атрофия, некротични изменения и други.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на болестния процес включва различни техники и подходи, като обикновено се препоръчват комплексни мерки с индивидуален подход.

Подробният разпит на пациентите е фокусиран върху наличието на известни рискови фактори, подлежащи заболявания, приемани медикаменти и други, които могат да допринесат за развитието на болестта.

Клиничният преглед включва подробен оглед и палпация на тестисите, половия член, ингвиналната област, при необходимост се извършва и ректално туше за установяване на изменения в простатната жлеза. Всяка необичайна находка, както и наличието на увеличени лимфни възли, се описват подробно.

Лабораторната диагностика включва изследване на кръв, урина и еякулат (не при всеки пациент се назначават всички изследвания), като целта е установяване на инфекциозно огнище, активен възпалителен процес, нарушения в отделителната функция. При възможност за изследване на секрет от засегнатата област се извършва и микробиологична диагностика, като при изолиране на съответната флора се препоръчва при възможност изготвяне на антибиограма за определяне на чувствителността към рутинно използваните антибиотици и химиотерапевтици.

Образната диагностика често е с високо информативно и диагностично значение, като по преценка на лекуващия лекар се извършва ехографско (ултразвуково) изследване, при нужда урография, сонография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.

Диференциалната диагноза включва различаване от протичащи идентично заболявания на урогениталния тракт с различна етиология (инфекциозни, възпалителни, неопалстични, автоимунни).

Лечение на болестта

Лечението при отделните пациенти се определя индивидуално в зависимост от локализацията, особеностите и тежестта на болестния процес, наличието на усложнения, подлежащи заболявания, редица индивидуални особености.

При възможност се препоръчва консервативна терапия с подходящи лекарства, като най-често това са антибиотици (при данни за бактериална инфекция), антимикотици (при наличие на гъбична инфекция), противовъзпалителни средства (допълнително към антимикробната терапия или самостоятелно при неинфекциозен процес), кортикостероиди при нужда.

Симптоматично се прилагат препарати за лечение на сърбежа, болките, повишената температура, лекарства при наличие на микционни нарушения, еректилна дисфункция и други.

При липса на ефект от консервативните мерки, както и при липса на други алтернативи за лечение се налага оперативна намеса. Хирургично лечение обикновено е необходимо при данни за развитие на гангрена (за премахване на умъртвените тъкани), при развитие на някои усложнения (например фимоза), както и за отстраняване на болестното огнище (например дренаж при наличие на абсцес или оперативно премахване на фурункул, карбункул и други).

При необходимост от оперативно лечение се препоръчва подходяща предоперативна и следоперативна антибиотична профилактика с цел намаляване риска от допълнително проникване на микробна флора.

Прогнозата при възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи се определя индивидуално, като ранната диагноза и целенасочено лечение значително повлияват за благоприятния изход от състоянието.

Липсва специфична профилактика, препоръчва се избягване на рисково поведение, ограничаване на вредните навици, контрол и лечение над подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания и своевременно посещение при специалист с появата на първите симптоми на болестта.