Възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган МКБ N49.9

Рубриката възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган включва някои относително рядко срещани заболявания в клиничната практика, чиято локализация не може да бъде абсолютно конкретизирана, което в много случаи затруднява последващата терапия.

Възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган се среща сравнително рядко, но може да засегне на практика представителите на всички възрастови групи.

Не е напълно изяснена етиопатогенезата на заболяването, като редица фактори се считат за рискови за появата, развитието и прогресията на болестта.

Към най-често спряганите като предразполагащи фактори се считат наличието на инфекции по хода на урогениталната система, травми в тазовата област, затлъстяване, някои хронични подлежащи заболявания (диабет, ХИВ, неоплазми), продължителен прием на някои лекарства (кортикостероиди, химиотерапия, някои антидиабетни лекарства и други), вредни навици (алкохолизъм, тютюнопушене, наркомании), професионални вредности и много други.

Тези фактори са само предразполагащ момент и създават благоприятни условия за развитие на състоянието.

Към рубриката се включват следните болестни процеси с неуточнена локализация:

• абсцес: абсцес на неуточнен мъжки полов орган е много рядко срещано състояние, което се характеризира с наличие на кухина, изпълнена с гнойна колекция в гениталната област. Наличието на абсцес се характеризира с болка, зачервяване, оток (подуване), повишена температура, флуктуация и други
• фурункул и карбункул: възпаление на космен фоликул, което е причинено от инфекциозен причинител, се нарича фурункул. Когато възпалението обхване няколко съседни космени фоликула, се развива карбункул. Инфекцията най-често се причинява от стрептококи или стафилококи. Най-честите рискови фактори за развитието на фурункул и карбункул са наднормено тегло, лоша лична хигиена, захарен диабет, недохранване, прием на лекарства, потискащи имунитета, тясно бельо или панталони и други. Клиничната изява на фурункул и карбункул се характеризира с болезнена надигната формация, която може да флуктуира. По-късно се образува и бяло (гнойно) връхче. Възможно е фурункулът спонтанно да се дренира към околната среда (да се разкъса). Засегнатите лица често се оплакват освен от локални прояви (болки, подуване, зачервяване), но и от системни прояви, като повишена температура, обща отпадналост, увеличени регионални лимфни възли
• целулит: инфекциозното възпаление на кожата, покриваща гениталната област, причинено най-често от стафилококи се нарича целулит. Среща се рядко, като обикновено се изявява с оток, зачервяване и болка в областта на засегнатото място. Понякога може кожата да е покрита със секрет, който при възможност е препоръчително да се изследва за инфекциозен причинител (микробиологична диагностика)

Липсата на своевременно лечение излага пациентите на риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които могат да имат трайни неблагоприятни последици и изискват спешна хоспитализация и интензивна терапия.

Поставяне на диагнозата

За поставяне на диагнозата при възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган обикновено е необходим комплексен подход със снемане на подробна анамнеза, обстоен физикален преглед, лабораторна и микробиологична диагностика, при нужда и образна диагностика.

Подробният разпит на болния обикновено има слабо информативен характер, но може да подпомогне установяването на някои подлежащи рискови фактори, допринесли за развитието на болестта, както и за уточняване давността на симптомите.

Клиничните находки са важна част при диагностицирането на болестта и включват оглед и палпация на засегнатите части, при възможност и вземане на секрет от лезиите. За изключване на някои други подлежащи заболявания се препоръчва и обстойно обследване на ингвиналната област, извършване на ректално туше (за изключване на болестен процес, ангажиращ простатата).

Диагнозата фурункул и карбункул се поставя най-често в хода на физикалния преглед на пациента във връзка с характерния им вид. Ако циреят е руптурирал, може да се вземе секрет за микробиологична посявка и извършване на антибиограма (определяне на чувствителността на изолираните бактерии спрямо някои от най-често използваните антибиотици).

Лабораторни изследвания се назначават по преценка на лекуващия лекар и могат да включват пълна кръвна картина, изследване на еякулат, уринен анализ с цел установяване на други подлежащи увреждания по хода на урогениталния тракт, инфекциозно огнище или други болестни процеси.

Образни методи на изследване се прилагат при необходимост и най-често включват извършване на ехографско (ултразвуково) изследване на засегнатата зона, което може да улесни поставянето на диагнозата при наличие на абсцес например.

Диференциалната диагноза и широка и включва различаване от другите заболявания на мъжката полова система с различна етиология (инфекциозна, възпалителна, неопластична) и локализация (засягане на тестисите, епидидима, половия член, простатата и други).

Лечение на заболяването

Лечението при възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган се определя конкретно при всеки пациент, като в масовия случай включва комплексни мерки и индивидуализиран подход.

В зависимост от оплакванията, тежестта, вида и локализацията на болестния процес, както и от наличието на усложнения, други подлежащи заболявания и общото здравословно състояние на пациента, могат да се приложат някои от следните терапевтични подходи:

• оперативно лечение: оперативно лечение, често с помощта на минимално инвазивни техники, се прилага често за лечението на абсцес, фурункул и карбункул. Така например при абсцес се извършва инцизия, лаваж и дренаж, а при усложнени фурункул и карбункул (които не се повлияват от консервативните мерки) се препоръчва инцизия
• антимикробна терапия: антимикробната терапия е сред най-често прилаганите лечебни мерки, както и сред най-важните такива. Подходяща антибиотична терапия се прилага във всички случаи на данни за бактериална инфекция, включително и като антибиотична профилактика преди и след извършване на оперативно лечение. При възможност лекарствата се подбират съгласно резултатите от антибиограмата, в противен случай се предпочитат широкоспектърни агенти. Дозата, честотата на приложение, начинът на прием (перорално или парентерално), както и продължителността на антибиотичния курс се определят индивидуално
• симптоматично лечение: симптоматичното лечение се прилага при всички пациенти, успоредно с останалите лечебни методи. То включва различни лекарства в зависимост от оплакванията при конкретния болен, като най-често това са антипиретици за понижаване на температурата, аналгетици за обезболяване, противовъзпалителни средства, спазмолитици при нужда и други
• общи мерки: общите мерки включват почивка на легло, избягване на натоварвания и вдигане на тежести, прием на достатъчно течности, подходящи хигиенни мерки за засегнатата област, като след консултация с лекуващия лекар могат да се прилагат локални компреси и превръзки с подходящи антисептици

Своевременното и комплексно лечение при възпалително увреждане на неуточнен мъжки полов орган значително подобрява прогнозата при отделните пациенти и намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения и дългосрочни последици.