Импотентност от органичен произход МКБ N48.4

Сексуалните разстройства при мъжете се изразяват с невъзможност да се води нормален полов живот, с което се нарушава и възпроизводителната функция.

Невъзможността за извършване на полов акт поради липса на ерекция или други причини се означава като импотентност от органичен произход.

Най-често проблемът се проявява в ранната възраст на мъжете между 20 и 40 години. Около две трети от тези мъже са семейни и това предизвиква социални и етични проблеми.

Нормално сексуалното влечение започва по времето на пубертета, а еякулацията от средно около 14 години. Честотата на половите сношения зависят от възрастта, националните особености, психическото и физическото състояние на индивида, някои здравословни особености.

Сексолозите смятат, че около 20 годишна възраст половите сношения трябва да бъдат около 250 пъти годишно, между 20 и 30 година около 150 до 200 пъти на година, между 30 и 40 годишна възраст между 100 и 130 пъти на година, между 40-50 годишна възраст около 90 пъти на година, като с напредване на възрастта честотата се определя индивидуално в зависимост от здравословното състояние на партньорите и условията на живот.

Импотентност от органичен произход: особености, прояви

В зависимост от въздействието на многобройни фактори състоянието може да засегне представители на всички възрастови групи, като с напредване на възрастта честотата му нараства значително. Приема се, че над 60 годишна възраст около една пета от мъжете са импотентни (в различните географски ширини, както и според множество други фактори, тези стойности варират значително).

Половият акт се състои от следните основни елементи, а именно полово влечение, желание, ерекция, еякулация, оргазъм, емоции.

При сексуалните разстройства могат да липсват някои от посочените елементи на половия акт, при което се развиват
липса на либидо (на сексуални желания и влечения), нарушения на ерекцията, нарушения в еякулацията, липса на оргазъм, липса на емоции.

От голямо значение за възможностите на мъжа за водене на активен полов живот е партньорът.

Причините за импотентност от органичен произход са много и много разнообразни.

Към най-честите причини за импотентност от органичен произход се включват следните:

• неврологични увреждания: функционални или органични нарушения в централната и периферната нервна система (включително и диабетна невропатия), които нарушават ерекцията и еякулацията
• нарушения в кръвоснабдяването: нарушеното кръвоснабдяване на пениса, каквото се наблюдава при масивна атеросклероза, васкулит или дългогодишно тютюнопушене, също затруднява ерекцията
• възпалителни заболявания: възпалителните заболявания на половия член, на простатната жлеза и тестисите също могат да допринесат за развитието на импотенция
• малформации: различните вродени или придобити малформации, засягащи половия член или уретрата, могат да причинят нарушения в ерекцията
• болести на простатната жлеза: при аденом на простатната жлеза потенцията не се нарушава задължително, но при премахване на простатната жлеза се нарушава еякулацията. При доброкачествена хиперплазия на простатата, остър и/или хроничен простатит и някои други увреждания на жлезата са възможни нарушения в потентността
• лекарства: приемът на някои медикаменти (успокоителни, антихистамини, бета-блокери, инхибитори на серотониновия реъптейк и други) могат да имат роля в развитието на сексуални нарушения
• други причини: ендокринните нарушения, инфекциозни заболявания и болести на обмяната на веществата, също водят до импотенция

Импотентността може да бъде пълна или частична. В зависимост от това кой елемент от половото влечение при мъжа е засегнато, се различават следните клинични изяви:

• нарушения в половото влечение: липсва желание за полов контакт, но може да има някаква степен на ерекция. Сутрин, при пълен пикочен мехур ерекцията е налице. Възможна е липса на желание за сексуален живот, въобще да липсва сексуално въображение, въпреки че има сексуални сънища и нощни полюции, няма интерес за търсене на сексуален контакт с жена. Налични са сексуални сънища и ерекция, често завършващи с мастурбация
• разстройство в ерекцията: ерекцията липсва или е слаба, а всички останали компоненти са налице. Ерекцията е възможна при сексуална фантазия. Възможно е осъществяване на успешна мастурбация, но не може да се осъществи полов акт. Ерекцията е налична, но при контакт с половия партньор тя изчезва
• нарушения в еякулацията: настъпват в резултат на прекъсване на ерекцията или преждевременна еякулация. Еякулацията е преждевременна, в резултат на непълна ерекция, ежедневна еякулация без ерекция или късна еякулация при продължителен полов акт (забавената еякулация затормозява мъжа)
• смущения в оргазма: оргазмът не се получава въпреки наличието на либидо (влечение), както и ерекция и еякулация при нормален полов акт
• нарушена емоционалност: в резултат на комплексни причини, след нормален полов акт мъжът загубва интерес към партньора и с поведението си нарушава взаимната хармония

Диагностициране на импотентност от органичен произход

Диагнозата импотентност от органичен произход се поставя при щателен разпит на пациента, физикално изследване, извършване на хормонални изследвания, при необходимост и образна диагностика:

• анамнеза и клинични находки: разпитът на пациентите е фокусиран върху изясняването на наличните нарушения (субективни и обективни), изясняване на подлежащи рискови фактори, навици и поведение, наличие на диагностицирани заболявания по хода на урогениталната система, наличие на системни подлежащи заболявания (диабет и други ендокринни нарушения, болести на обмяната, нарушения в сърдечно-съдовата система и други). Физикалният преглед включва обстоен оглед, палпация и обсервация на половите органи, ингвиналната област, регионалните лимфни възли
• лабораторна диагностика: лабораторните изследвания се назначават индивидуално, по преценка на лекуващия лекар, като обхватът им варира при отделните пациенти. Могат да се назначат пълни кръвни изследвания за определяне на функционалната активност на черния дроб и бъбреците, установяване наличието на хематологични увреждания, хормонални изследвания за доказване на подлежащ хормонален дисбаланс, назначаване на изследвания за доказване на подлежащи предавани по полов път инфекции (сифилис, гонорея, хламидиаза, СПИН, урогенитална трихомониаза и други), назначаване на изследвания за определяне на активността на простатната жлеза (изследване на ПСА или простатно-специфичен антиген). По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания с цел установяване на подлежащите причини, довели до развитието на импотентност
• образна диагностика: образни и инструментални методи на изследване се прилагат рядко, обикновено при съмнения за подлежащо заболяване, най-често по хода на урогениталния тракт. При необходимост се извършва ехография (ултразвукова диагностика), рентгенография, компютърна томография, урография и други

Поставянето на диагнозата изисква комплексен подход и често изясняването на причините отнема много време и изследвания.

Установяването на етиологичния корен на болестта е от изключително важно значение с цел оптимизация на последващата терапия.

Диференциалната диагноза налага изключване на подлежащите заболявания, които могат да протичат с наличие на нарушения в сексуалната активност на пациентите.

Лечение при импотентност от органичен произход

Лечението на импотентност от органичен произход е комплексно и включва медикаменти, общи мероприятия и мерки за ликвидиране на вредни навици като тютюнопушене, системна консумация на алкохол, нервно-психична неустойчивост, преумора, стрес, хранителен дисбаланс.

Медикаментозното лечение включва общоуспокояващи, психотропни препарати, някои видове антидепресанти при необходимост. Препоръчват се локално възбудими препарати на главичката на пениса, като внимание трябва да се обръща и на афродизиаците като йохинбим, които се изписват при строги индикации.

Широко разпространено е използването на вакуум-терапията, при която мъжът поставя пенисът си в прозрачен цилиндър, след което със специална помпа се създава вакуум. Това предизвиква кръвонапълването на кавернозните тела и настъпване на ерекция (която се задържа с поставяне на специален пръстен в основата на пениса).

Хормонални препарати се прилагат само при пациенти с хормонална недостатъчност или диагностициран дисбаланс, като особено внимателно се подхожда при пациенти след 50 годишна възраст, поради опасност от бърз прогрес на карцином на простатната жлеза и развитие на различни по вид и тежест усложнения. Прилага се тестостерон, както и витамин Е (силни антиоксидантни, общоукрепващи и редица други полезни свойства). Важно място в лечението имат общоукрепващи средства, като калциев глюконат, поливитамини, фитопрепарати (например женшен).

Физиотерапията (определени процедури, лечебен масаж), регулярна физическа натовареност, курортолечение, също имат значение за решаване на индивидуалните сексуални проблеми.

Оперативно лечение се прилага при дефекти в половите органи, вродени и/или придобити малформации, нарушено кръвоснабдяване и други. Възможно е да се поставят специални силиконови протези с помпичка, с която да се осъществява ерекцията.

Оперативно лечение и избор на определена хирургична техника може да се приложи при определени заболявания на жлезата, които не подлежат на консервативно лечение.

Препоръчва се активно лечение при наличие на подлежащи заболявания по хода на урогениталния тракт, както и контрол над системните заболявания (захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, метаболитни увреждания).

Добри резултати при някои пациенти дава и психотерапията, консултацията на семейните двойки, трудова терапия и други.

Основните мерки за превенция и профилактика при импотентност от органичен произход включват ограничаване на вредните навици, поддържане на добро здравословно състояние и тонус, консултация със специалист при наличие на увреждания и необходимост от прием на лекарствени препарати.