Тригонит МКБ N30.3

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Tригонитът представлява състояние на възпаление на тригоналната област на пикочния мехур, но може и да се прояви под формата на некератинизиращи плоскоклетъчни метапластични промени в областта на тригонума. Около състоянието има редица неясноти, като често протичането е неразличимо от остър цистит, а лечението може да се окаже предизвикателство.

Причини

Тригонитът се отнася до клетъчни промени в долната триъгълна област на стената на пикочния мехур.

Тригонум се нарича триъгълният участък от пикочния мехур, който се образува от отворите на двата уретера и вътрешния сфинктер на уретрата. Самият термин тригонит може да се тълкува буквално като възпаление на тригонума, но тригонитът невинаги е резултат от инфламаторни изменения. Понякога се развива в резултат от доброкачествени клетъчни промени в областта, които се означават като некератинизираща плоскоклетъчна метаплазия. Това състояние се означава и с термина псевдомембранозен тригонит.

Тригонит представлява доброкачествена метаплазия на епитела на пикочния мехур, за разлика от кератинизиращата плоскоклетъчна метаплазия (левкоплакия), която често прогресира в карцином.

Най-често тригонит се открива при жени в детеродна възраст, докато при мъже е рядка клинична находка. Сред едни от най-честите предполагаеми причини, водещи до развитието на заболяването, се включват:

• продължително използване на катетър: необходимост от продължително използване на катетър е налице след някои големи оперативни интервенции, след наранявания в гръбначния стълб, при задържане на урина, увреждане на инервацията на пикочния мехур и други. Колкото по-продължително време катетърът престои, толкова по-голям е рискът от увреждания на пикочния мехур, включително и развитие на тригонит
• чести урогенитални инфекции: чести инфекции, включително и рецидивиращ остър цистит, могат да причинят хронично възпаление и да предразположат към тригонит. В много случаи клинично тригонит и остър цистит са неразличими
• хормонални промени: състоянието засяга много по-често жени в детеродна възраст, като се предполага, че половите хормони и особено техният дисбаланс имат роля за развитието на заболяването

Етиологията на заболяването често остава неизяснена, въпреки което се препоръчва подробен разпит за оценка на евентуални рискови фактори и мерки за тяхното противодействие.

Симптоми

Тригонитът показва изключително голяма вариабилност в клиничното протичане при отделните пациенти, като много често протича безсимптомно (без оплаквания), олигосимптоматично (с наличие на единични оплаквания) или неразличимо от остър цистит.

Сред характерните оплаквания в случаите, в които са налице симптоми, се включват:

• дизурия: болка при уриниране, затруднено стартиране на уринирането, парене, дискомфорт, като при част от пациентите са възможни и тазова болка, болка при полов акт и други
• често уриниране: налице са чести и внезапни позиви за уриниране, включително и нощем, като при някои пациенти общият им брой може да достигне над 20 за денонощие
• промени във вида на урината: в някои случаи са възможни промени във вида на урината, включително неприятна миризма, тъмен и мътен вид, а при наличие на хематурия (кръв в урината) урината става розова до червена
• други оплаквания: честите събуждания нощем за посещение на тоалетната стават причина за нарушения в качеството и продължителността на съня, което от своя страна влошава концентрацията, настроението, предразполага към депресивни епизоди и лабилно настроение

Тригонитът при липса на лечение, както и при неглижиране на оплакванията, крие риск от някои усложнения, включително хронично увреждане на стената на пикочния мехур, хронично възпаление, чести урогенитални инфекции, разпространение на инфекциозния процес към органите в съседство.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при тригонит е трудно и изисква множество изследвания за различаване от някои идентично протичащи заболявания:

• разпит и преглед: обстоен разпит за наличните оплаквания, давността и тежестта им, връзка с определени фактори, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания за оценка на бъбречната функция, наличието на системен процес и усложнения
• уринен анализ, урокултура: изследването на урината позволява уточняване на етиологията на процеса, като дори при установяване на положителна урокултура изследването не позволява различаване на локализацията на процеса и налага допълнителни образни изследвания
• цистоскопия: най-сигурен метод на изследване за поставяне на диагнозата е цистоскопията, при която се установява белезникаво плаковидно задебеляване на пикочната стена с резки очертания. Понякога е необходимо да се вземе и биопсия от плаката за хистологично потвърждение
• други изследвания: при диагностични затруднения и съмнения за подлежащ болестен процес може да се наложи назначаването на допълнителни изследвания, включително ехография, компютърна томография, уродинамични изследвания и други

Диференциалната диагноза налага различаване предимно от остър цистит, интерстициален цистит (синдром на болезнения пикочен мехур), камъни в пикочния мехур, някои други по-редки заболявания по хода на урогениталния тракт.

Лечение

Терапевтичният подход при тригонит се определя строго индивидуално, съобразно оплакванията, естеството на симптомите, общото състояние на засегнатите и редица други фактори. Сред най-често прилаганите лечебни мероприятия се включват:

• лекарствена терапия: при данни за бактериална инфекция се назначават подходящи антибиотици, съобразно резултатите от антибиограмата. Симптоматично могат да се назначат обезболяващи, противовъзпалителни агенти, спазмолитици, мускулни релаксанти и други. Допълнително могат да се назначат витамини, минерали, пробиотици, D-маноза, билки (мечо грозде, червена боровинка, коприва)
• общи мерки: общите мерки включват подобряване на двигателната активност, редуциране на вредните навици, контрол и лечение на подлежащите заболявания, своевременно лечение на урогениталните инфекции
• диета: приемът на големи количества течности позволява подобряване на диурезата и прочистване на пикочния мехур. При някои пациенти добри резултати се наблюдават при ограничаване на консумацията на алкохол и кофеин-съдържащи храни и напитки, цитруси, домати, шоколад и високо киселинни храни

При нужда се назначават подходящи минимално инвазивни терапии и интервенции с цел подобряване проходимостта на пикочния мехур, възстановяване на уврежданията и превенция на нови усложнения.

Прогнозата се определя строго индивидуално, но като цяло терапията е трудна и продължителна, често налага изпробване на различни терапевтични схеми. Профилактиката е неспецифична и включва общи мерки.

Изображения: freepik.com