Бъбречна киста, придобита МКБ N28.1

Наличието на бъбречни кисти е сравнително рядко срещано.

Образуването на затворена кухина изпълнена с течност в бъбречната тъкан, се нарича бъбречна киста, придобита.

В зависимост от броя на кистите се различават солитарна киста или поликистоза на бъбреците.

В зависимост от мястото на образуването им, се различават кортикални, медуларни и кортикомедуларни кисти.

Етиологията за развитието на бъбречна киста, придобита не е докрай изяснена. В механизма за образуването и се обсъждат следните теории:

• тубуларен блок: вродените или придобити аномалии в бъбречните тубули водят до тяхната обструкция. Това е свързано със задръжка на урина и дилатация на тубулите над мястото на стеснението.
• компенсаторно състояния: загубата на бъбречна тъкан по време на терминалната фаза на бъбречна недостатъчност стимулира хипертрофията и хиперплазията на тубуларните клетки. Това води до обструкция на бъбречните каналчета и образуване на киста.
• исхемия на бъбреците: различни състояния, водещи до увреждане на бъбречните съдове (включително и при хемодиализа) могат да доведат до недостатъчното кръвоснабдяване на реналната тъкан. Ако само част от бъбрека не се кръвоснабдява добре, това може да доведе до ограничена клетъчна смърт и образуване на киста.

Когато солитарната киста е малка и периферно разположена, не дава никакви оплаквания и не изисква лечение, а само ултразвуково наблюдение. По-големите кисти могат да притиснат пиело-каликсната система (на чашките и легенчето) и да предизвикат задръжка на урината. В тези случаи болните се оплакват от болки в кръста, наличие на кръв и гной в урината.

Диагнозата бъбречна киста, придобита се поставя с помощта на различни средства като: ултразвук, венозна урография (контрастно изследване на пикочната система), сцинтиграфия (използва се радиоизотоп за изследване на бъбречната функция).

Желателно е да се направи и пункция с биопсия, за да се направи диференциална диагноза с туморно заболяване на бъбрека.

При пациенти с придобита бъбречна киста, придобита могат да настъпят следните усложнения:

• инфектиране на кистата: изявява се с повишение на телесната температура и остра болка в кръста.
• руптура на кистата: настъпва с остра болезненост в кръста, понякога с развитие на симптоми на перитонеално дразнене.
• хидронефроза: обструкция на потока на урината със задръжка на урина, дилатация на пикочните пътища проксимално от мястото на кистата и развитие на хидронефроза.

Лечението на бъбречна киста, придобита се налага при наличие на симптоматика.

Осъществява се чрез пункция на кистата под ехографски контрол и рентгенов контрол.

След евакуация на съдържимото в кистата се вкарва склерозиращ агент (например абсолютен алкохол). При честа повторна поява на кистата болните се подлагат на оперативно лечение.