Други посттравматични гонартрози МКБ M17.3

Дегенеративно заболяване на колянната става в медицинската литература се определя като гонатроза. Тя бива едностранна или двустранна, тоест болестният процес ангажира едното или двете колена едновременно. Спрямо етиологичната си класификация гонартрозата бива първична или вторична. При първичната гонартроза причината за възникване на болестта не е известна. Докато при вторичната гонартроза първоизточникът на болестта е известен. Когато травматична увреда се явява тласък за настъпването на болестния процес, гонартрозата се определя като травматична. Рубриката "други посттравматични гонартози" разглежда:

• Посттравматични гонартроза
• БДУ
• Едностранна

Етиопатогенезата на едностранната гонартрозата при други посттравматични гонартрози е идентична на тази при посттравматична гонартроза, двустранна, а именно:

• Супракондилни фрактури — наблюдава се предимно при възрастни пациенти. Фрактурата настъпва поради форсирана флексия или хиперекстензия.
• Кондилни фрактури — при нея се нарушава вътреколянната стабилност при флексия поради ротиране на бедрените кондили един спрямо друг.
• Счупване на пателата — раздробени, напречни или звездовидни.
• Луксация на пателата — настъпва при остро усукване на подбедрицата. Наблюдава се предимно при момичета в юношеска възраст, поради "халтавост на ставните връзки".
• Остеохондрални фрактури — при директна или индиректна травма се отделят фрагменти от ставната повърхност.
• Фрактури на тибиалното плато
• Руптура на предна или задна кръстна връзка
• Остеоартроза и спорт

Контингентът на заболеваемост са предимно мъже под 50 годишна възраст с анамнестични данни за травматизъм в колянната област.

Остеоартритът при "други посттравматични гонартози" се характеризира с първични дегенеративни промени в ставния хрущял и последваща пролиферативна костна деформация по ставните ръбове, образуване на остеофити. Най-ранните промени при остеоартрозата на колянната става започват в хиалинния хрущял. Като непосредствена реакция на това натоварване върху хрущяла, в него настъпва субхондрална пролиферация на съдовете, завършваща с калцификация на дълбоките хрущялни слоеве. В субхондралната костна тъкан под полетата на най-голямо натоварване се оформят костни кисти. В късните стадии тази хиперемирана кост, лишена от хрущялна покривка, намалява на височина в резултат на трабекуларни фрактури и колапс на сегмента. Това състояние още повече дисбалансира ставата и създава предпоставки за ставна нестабилност. Фиброзната тъкан на капсулата задебелява, като синовиалните вили се удължават и хипертрофират.

Други посттравматични гонартрози обикновено е моноставна проява. Кардиалните симптоми на болестта са:

• Болка
• Сутрешна скованост
• Ставен оток

Най-ранният симптом е втвърдяването на ставата при продължително стоене и последваща болка при раздвижване. Постепенно болката се увеличава и ставата отича. Наблюдава се мускулен спазъм и лека контрактура на мускулатурата, ангажирана в движението на ставата. След различно дълъг период се наблюдават и рентгенологични промени, паралелно, с което се влошава и клиничната картина.

Диференциалната диагноза трябва да се прави с:

• Моноартикуларна форма на ревматоиден артрит
• Гонококов артрит
• Туберкулоза със ставно ангажиране
• Луес със ставно ангажиране

Лечението на други посттравматични гонартрози е комплексно. То се извършва със сътрудничество между лекар — специалист по рематологияни заболявания, физиотерапевт, кинезитерапевт. Наложително е преди всичко намаляване на телесната маса. Ставата трябва да се пази от допълнителни травми, екстремни движения и натоварвания (продължително ходене по-неравен терен, туризъм). Съществува опасност от счупвания на остеофити и попадането им в ставното пространство като свободни тела (ставни мишки). Трябва да се преодоляват ставните контрактури. Хирургичното лечение е сложно и се осъществява от специалист ортопед — травматолог.