Лунички МКБ L81.2

Група от концентрично разположени, хиперпигментирани кожни петна се определя като лунички. Локализират се предимно по кожата на лицето. По-често се наблюдават при блондини и лица с червеникави коси. Цветът им е обикновено от светложълт до червеникавокафяв при руси и тъмно кафяв при брюнети.

В световен мащаб най-висока е честотата на проявление на лунички при хора, живеещи в умерения климатичен пояс. Друго епидемиологично проучване констатира, че при лунички няма полова зависимост. Обикновено луничките се проявяват в ранна детска възраст. Интензивността им се увеличава в активна възраст, след което постепенно избледняват.

Генетичната характеристика при лунички посочва автозомно — доминантен начин на унаследяване (ако някои от родителите има лунички, то съответно децата я унаследяват). Наличието на лунички е свързано с редки алели на MC1R гена. Този ген е типичен за хората с интензивен цвят на кожата, населяващи региони с висока експозиция на слънчева радиация. В тези региони тъмния цвят на кожата, следствие от високата меланинова синтеза, се явява като защитен фактор от ултравиолетовата радиация. При еволюцията на MC1R гена се развиват генетични му варианти, най-честите, сред които са Arg151Cys, Arg160Trp, Asp294His, като

• при червенокосите хора е установенаразлична комбинация от генетични варианти на MC1R гена
• при светлокожите лунички се дължат на експресията на Val92Met генетичен вариант на MC1R

Провокиращ етиопатогенетичен фактор при лунички се явява слънчевата радиация. Обикновено лунички възникват след първото, по-продължително излагане на слънце, най-често в предучилищна възраст. При луничките броят на меланоцити в дермата не е увеличен, което е характерно за невуса, а се наблюдава повишено продуциране на меланин, като настъпва структурна промяна на меланозомите (те се намират в меланоцитите). В меланозомите се натрупва меланин (пигмент с отношение за цвета на кожата). Нормално меланозомите имат сферична форма, но при луничките имат издължена елипсовидна форма.

Продължителното и често незащитено излагане на слънчева радиация се следва от изменения на ДНК структурата. Отделят се сигнални молекули от алфа-меланоцит стимулиращ хормон (a-MSH). Тези молекули се свързват с рецептори на MC1R гена, намиращи се на повърхността на меланоцита. Последващите реакции водят до пигментна продукция.

Лунички клинично се презентират като малки (от 1-5 мм в диаметър) кръгли или овални, жълто-кафяви петънца, които са локализирани главно по кожата на лицето (място изложено най-често на слънчевото въздействие — нос, бузи, клепачи), но много често обхващат шията, горната половина на гръдния кош и страничните повърхности на мишниците. Луничките обикновено не засягат лигавиците.

Луничките са гладки, разположени са на нивото на кожата. В някои случаи луничките могат да засегнат назолабиалните гънки, кожата в областта около очите, устните и лигавицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от постинфламаторна хиперпигментация, хиперпигментации, комбинирани с доброкачествени полипи на червата. През летните месеци техният брой и големина им се увеличава. Луничките трябва да се различават от лентиго — тъмнокафяви пигментни образувания, които не изчезват през зимата.

При терапията на лунички се използват:

• Депигментиращи средства — хидрохинонови производни (АХРОМИН, ДЕПИГМАН), витамин С, с избелващи свойства.
• Кератолитични средства при покачващи се концентрации от 5 — 20% (химическо дерматоабразио) — витамин А киселина, салицилова киселина, резорцин С
• Криотерапия с течен азот
• Химичен пилинг с трихлороцетна киселина. Отстраняването им с лазер и криохирургията са с доказан ефект. Могат да се използват също разтвори съдържащи кислородна вода, боракс и др.

Профилактиката срещу лунички изисква още през ранна пролет да се използват фотозащитни препарати. При предразположение към лунички трябва да се избягват ултравиолетови лъчи.