Полиморфна слънчева ерупция МКБ L56.4
Полиморфната слънчева ерупция е придобито заболяване и е най-честото от идиопатичните фотодерматози. Наричано още светлинна полиморфна дерматоза, заболяването възниква под влияние на ултравиолетовата радиация и протича със сърбящи еритемо-папули, плаки или везикули по откритите части на тялото.
Състоянието се среща през годишните сезони със силно слънчево греене. Провокирането на появата на обриви с изкуствени светлинни източници е трудно, освен в случаите на пълно имитиране на слънчевата светлина. При различните болни участват различни дължини на ултравиолетовия спектър, като по-често етиологична роля играят вълни от няколко дължини. Монохроматичната светлина е с по-малко значение. Снижена МЕД или папулозна реакция се наблюдава при по-малко от половината пациенти. При две трети от тях еритемата се индуцира от UVB лъчи, а при другата трета - от UVB и UVA лъчи. Понякога заболяването се развива след предшестващ контактен алергичен дерматит.
Счита се, че полиморфната слънчева ерупция протича по механизмите на забавения тип алергични реакции. Доказателство за това са периваскуларните инфилтрати, представени от CD4+ Т-лимфоцити на 5-ия час и CD8+ на 72-рия час след облъчване на кожата с източник, симулиращ слънчева радиация. Специфичен маркер за забавен тип сенсибилизация е изолиран от обриви, характерни за светлинната полиморфна дерматоза, без същият да се открива в съседната или облъчената с UVB лъчи нормална кожа. Предполага се, че полиморфната слънчева ерупция се индуцира от ендогенен фентиколор, подобен на антиген.
Полиморфната слънчева ерупция се среща много по-често, отколкото се диагностицира. Популациите в страните с топъл климат се засягат до 10-20 %. Различните етнически групи боледуват еднакво. По-често се засягат индивиди със светла кожа и жени до 30-годишна възраст. Рядко се установява фамилност.
Заболяването се появява през пролетта, персистира интермитентно през лятото и заглъхва през есента. Възможно е да възникне и през зимните месеци под влияние на отразената от снега слънчева светлина.
Най-често обривите се появяват от 15 минути до няколко часа след експозиция на слънце. По-рядко това се случва след латентен период от няколко дни до седмици. Съществуват и случаи на възникване и след продължително излагане на слънце.
Обективните промени се наблюдават симетрично по различните части на откритата или закрита с леки дрехи кожа. Откритите части на тялото, които продължително време се облъчват от слънчева светлина, остават незасегнати.
При различните пациенти се наблюдават значителни различия при протичане на заболяването.
Обривите засягат носа, скулите, брадата, страничните и задни части на шията, горните части на торса, мишниците, основата на горните крайници.
Обривите обикновено са сърбящи и се представят от еритемни или с цвета на останалата кожа папули, плаки или везикули, които се разполагат поединично, групират се или конфлуират. Понякога специално по лицето се наблюдават везикули, папуловезикули или генерализиран едем. Изключително рядко заболяването протича само единствено с еритем или сърбеж.
В редки случаи кожните прояви могат да се придружават от общо неразположение, треска, главоболие и др.
Заболяването персистира неопределено време и може спонтанно да намалее или да премине. След оздравяване не оставят цикратриси.
Диференциална диагноза се прави с други фотодерматози - лупус еритематозус, порфирии, соларна уртикария и др. Понякога могат да възникнат сериозни диференциално-диагностични затруднения.
Светлинната полиморфна дерматоза се диагностицира въз основа на анамнезата, обективната находка и някои лабораторни тестове. Облъчването на кожата с широк или тесен спектър на UV лъчи може да индуцира появата на обриви, характерни за заболяването. Хистопатологичната находка е неспецифична и се представя от спонгиоза в епидермиса, периваскуларни лимфоцитни инфилтрати и едем в дермата.
Лечението и профилактиката на полиморфната слънчева ерупция включва:
- ограничаване и избягване на излагането на слънце
- локално приложение на откритите части на силни фотопротектиращи средства с широк спектър на защита
- при по-тежки случаи се назначават синтетични антималарийни средства
- бета-каротен
- vitamin PP
- адаптация (десенсибилизация) - постепенно закаляване посредством фракционирано слънчево облъчване, като с подобна цел се препоръчва PUVA-терапията 2-3 пъти седмично няколко седмици преди излагане на слънце
Коментари към Полиморфна слънчева ерупция МКБ L56.4