Синдроми на оперирания стомах МКБ K91.1

› Въведение

› Причини и видове

› Характерни симптоми при различните видове

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Първата успешна резекция на стомаха е извършена от Billroth при болна от рак на пилора жена, като е направена гастро-дуоденоанастомоза, а операцията е наречена Billroth І. Години по-късно Billroth по повод рак на пилора е направил предна гастро-ентероанастомоза, като операцията е получила името резекция на стомаха по Billroth ІІ.

Независимо от непрекъснатото усъвършенстване на хирургичната техника и множеството варианти и модификации на оперативните намеси все още се наблюдават следоперативни усложнения, които често застрашават живота на болния и се определят като синдром на оперирания стомах.

Тяхното ранно разпознаване и предприемане на адекватни мерки намалява риска от тежки усложнения и подобрява прогнозата.

Причини и видове

Усложненията, които могат да се развият след операция на стомаха, в зависимост от периода на поява най-общо могат да се класифицират като:

• интраоперативни усложнения: възникват в хода на оперативната интервенция и изискват спешни мерки за овладяване
• следоперативни усложнения: възникват след хирургичната намеса и биват ранни следоперативни усложнения, възникващи няколко часа до няколко дни след намесата и късни следоперативни усложнения, възникващи няколко дни или седмици след операцията
• пострезекционни синдроми: представляват по същество късни следоперативни усложнения, които се подразделят на органични (например язва на анастомозата, стомашно-дебелочревни фистули, синдром на приводящата бримка и други) и функционални (например дъмпинг синдром, хипогликемичен синдром, гастроезофагеален рефлукс и други)
• постваготомични синдроми: също са форма на късни следоперативни усложнения, като сред честите се включват рецидив на язва, диария, рефлукс езофагит, рефлукс гастрит, нарушение в изпразването на стомаха, дъмпинг синдром, жлъчнокаменна болест

Характерни симптоми при различните видове

В зависимост от конкретния вид и особености на развилото се усложнение различните състояния, включени в рубриката на синдроми на оперирания стомах протичат с определени клинични прояви:

• маргинална язва: пептична язва на йеюнума, известна още като маргинална язва, е едно от най-честитите усложнения след операция на стомаха. Най-често се дължи на недостатъчен обем на резекцията или на непълна ваготомия при съчетание на резекционни с ваготомични методи. Локализира се на ръба на анастомозата или началната част на йеюнума и представлява значителен диагностичен и терапевтичен проблем
• гастроколична фистула: гастроколичната фистула е усложнение на пептичната язва на йеюнума, резултат от пенетрация на колон трансверзум. Директната комуникация между стомаха и дебелото черво се отразява тежко върху общото състояние на болния поради бързото изпразване на стомаха направо в колона. Това води до отделяне с изпражненията на малко променена храна и обилно количество слуз. Болният бързо отслабва, настъпва кахексия, често се развива тежка хипопротеинемия и диспротеинемия, анемия, сърдечна слабост, чернодробна недостатъчност и други
• синдром на приводящата бримка: синдром на приводящата бримка може да настъпи в ранния или късния следоперативен период. При дълга приводяща бримка се стига до застой на жлъчен и панкреатичен сок и изливане на стомашно съдържимо. В резултат бримката силно се разширява, като застоялата храна ферментира. Това води до нарушено хранене, интоксикация, кахексия и пълна адинамия
• стеноза на отводящата бримка: в усилията си за сигурна анастомоза много хирурзи налагат двуетажни шевове на гастро-йеюностомозата. Това води до стесняване на отводящата бримка поради по-дебелата стомашна стена и се нарича стеноза на отводящата бримка, като клиничната картина е подобна на тази при синдром на приводящата бримка
• дъмпинг синдром: най-честото усложнение на синдрома на оперирания стомах, характеризиращо се с бързо изпразване на стомаха и засилена перисталтика на йеюнума, е дъмпинг синдром. Клинична картина се състои в поява на пристъпната слабост по време на хранене или първите няколко минути след хранене. Пристъпът започва с усещане за пълнота в епигастриума и се съпровожда с неприятно усещане за горещина в горната половина или цялото тяло. Диспептичните признаци са най-разнообразни, като слюноотделяне или сухота в устата, оригване, киселини и гадене. В края на пристъпа често се наблюдава диария

Диагноза

Поставянето на диагнозата се осъществява с помощта на различни диагностични методики, по-важните от които включват:

• разпит и клинични находки: данни за поява на различни оплаквания и връзката им с извършената наскоро оперативна интервенция. Клиничните находки обикновено показват влошаване на общото състояние в различна степен, болка при палпация на коремната област и други
• лабораторни изследвания: често се установяват промени в белия кръвен ред, данни за хеморагия, повишение на маркерите на възпалението, промени в някои от показателите за чернодробната или бъбречната функционална активност
• образни и инструментални изследвания: при съмнения за постеперативни усложнения може да се наложи извършването на рентгенография, ендоскопия, компютърна томография и други

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при различните видове синдроми на оперирания стомах варира в изключително широки граници, като целта е стабилизиране на пациентите, намаляване риска от допълнителни и сериозни усложнения, подобряване на комфорта.

Това се постига с комплексни мерки, съобразени с индивидуалните оплаквания и особености на болестния процес.

В някои случаи се назначават ограничения в храненето и подходяща диета до стабилизиране на пациента.

Медикаментозното лечение включва симптоматични средства за овладяване на болката, инфекциозните усложнения, корекция на налични дефицити, корекция на водно-електролитното равновесие, в някои случаи може да се наложи провеждане на специализирана медикаментозна терапия.

До оперативно лечение се прибягва в случаите, когато се касае за тежка форма на усложнение, липса на ефект от консервативните мерки и риск за влошаване на състоянието на засегнатите.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като съвременната медицина позволява ранно диагностициране и ефективно справяне с развилите се усложнения.

Изображения: freepik.com