Аноректален абсцес МКБ K61.2

При едновременното засягане на ануса и на ректума от гнойно възпалителните промени и формирането на кухина, обхващаща ги, се говори за развитието на аноректален абсцес. Състоянието не се среща често в клиничната практика, но може да причини тежки усложнения и изисква своевременна медицинска намеса за намаляване риска от развитие на допълнителни увреждания.

Аноректален абсцес: особености, симптоми

Аноректалният абсцес представлява гнойно възпаление в меките тъкани около правото черво и ануса, водещо до образуване на абсцесна кухина. Запушването на аналните жлези от фекалии или травмирането на тъканите води до инфектиране на жлезните канали и е предразполагащ фактор. Аноректалният абсцес засяга активната възраст, като съотношението мъже към жени е 3:1.

Основни причинители на инфекцията са E. coli, Enterococcus, Bacteroides, Klebsiella, Proteus и най-често е налице полимикробна флора.

Аноректалният абсцес може да възникне при наличен идиопатичен криптогландуларен малък абсцес в една или няколко крипти на аналния канал вследствие на застой, при инфекция от подкожието, при колоректални заболявания, вторични абсцеси при вторични инфекции, аноректални микротравми и други.

Към предразполагащите фактори, увеличаващи риска от възникване на състоянието, се включват дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет, имуносупресираща терапия (продължително лечение с кортикостероиди, химиотерапия, лъчетерапия и други), подлежащи възпалителни заболявания на интестиналния тракт (например улцерозен колит, болест на Крон), неоплазми в областта, предшестваща фисура или фисури в аноректалната област, хемороиди и други.

Клиничната картина при аноректален абсцес показва някои общи характеристики при всички заболели, но и редица допълнителни, придружаващи симптоми, които варират в широки граници при отделните пациенти в зависимост от наличието на други подлежащи заболявания, както и в зависимост от причините, отключили появата на абсцеса.

Най-ранният симптом при аноректален абсцес е болка с различен интензитет и тенденция към прогресиране. Появата на оточност и симптомът на флуктуацията са по-късни признаци. Началото на заболяването е остро, с повишена температура и втрисане. Болката се усилва при движение на болния и по време на дефекация.

Допълнителните прояви могат да включват отпадналост, лесна умора, слабост, констипация (запек), гадене, дискомфорт, сърбеж в аноректалната област и други.

Сред най-честите усложнения при аноректален абсцес е развитието на фистула в областта (анална, ректална или аноректална), която крие своите рискове и значително затруднява лечението. Други възможни усложнения са генерализация на инфекциозния процес с развитие на сепсис, засягане на разположени в близост структури и органи и други.

Диагностика и лечение при аноректален абсцес

Поставянето на диагнозата при аноректален абсцес обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, но за потвърждаване на състоянието и изясняване особеностите на болестния процес са необходими различни по вид и характеристики допълнителни изследвания.

Данните от анамнезата и клинико-лабораторните находки обикновено насочват специалистите към абсцес в аноректалната област. Болният съобщава за силна пулсираща болка, засилваща се при движение и дефекация, като при разпита на пациента освен субективните оплаквания е необходимо фокусиране и върху изясняването на налични рискови фактори (подлежащи заболявания, провеждани терапии). При ректално туширане има болезненост, а при директна палпация е налице симптомът на флуктуацията.

При дигиталното изследване се опипва меко, еластично, гладко, овално образувание с ясни граници. Ректоскопията е ценен диагностичен метод при дълбоките аноректални абсцеси, при които може да се установи болезнен инфилтрат. При някои пациенти за изясняване на диагнозата може да се наложи и извършване на ехографско изследване, ендоскопия, компютърна томография и други.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с аноректален абсцес, се определя индивидуално в зависимост от особеностите в протичането му, наличието на развили се усложнения, подлежащи заболявания и други.

Обикновено се назначава комплексно, комбинирано лечение, включващо подходяща оперативна намеса и консервативни мерки за оптимизация на лечението.

Необходимо е извършване на дренаж на абсцеса с последваща подходяща антисептична и антибиотична обработка.

Консервативните мерки включва предоперативна и следоперативна антибиотична профилактика (с препарат, съобразен с резултатите от антибиограмата или с емпирично подбрани средства).

опълнително се назначават подходящи аналгетици (за обезболяване), противовъзпалителни средства, симптоматични агенти.

При нужда за ускоряване на възстановителните процеси се назначава подходяща физиотерапия и общи мерки, като се препоръчва адекватна хигиена на раневата повърхност за намаляване риска от контаминация с микробна флора.

Липсва специфична профилактика на заболяването, основните мерки включват ранно посещение за изясняване на диагнозата и лечение при наличие на подлежащи заболявания.

Прогнозата при аноректален абсцес се определя индивидуално според състоянието на пациента и особеностите в болестния процес, както и добрия терапевтичен отговор.

Заглавно изображение: freepik.com