Ректален абсцес МКБ K61.1

Към рубриката абсцес на ануса и ректума се включва и развитието на ректален абсцес. Състоянието обикновено се предшества от някои възпалителни и/или инфекциозни увреждания в аноректалната област, като определени фактори улесняват развитието на абсцес като усложнение на основното заболяване.

При ранно посещение на специалист и предприемане на необходимото лечение по-рядко се наблюдава развитие на различни по вид усложнения и допълнителни увреждания.

Ректален абсцес: особености, симптоми

Ректалният абсцес (известен още и като периректален абсцес) представлява гноен възпалителен процес, при който се образува гнойна колекция в съединителната тъкан на ректалното пространство.

Заболяването се среща малко по-често при мъже, като най-засегната е активната възраст. По-често боледуват хора с намалени защитни сили на организма. Ректален абсцес се причинява от аеробни и анаеробни бактерии, като много често флората е смесена, което е необходимо да бъде изобразено при изготвянето на антибиотичната терапия.

Ректалните абсцеси са чести при пациенти с предишни аноректални заболявания (фисури, карбункули, фурункули, анален абсцес и други), дългогодишен диабет, алкохолизъм, остра левкемия, предавани по полов път заболявания, някои системни увреждания и други.

Сред най-честите причини за възникване на ректален абсцес се включват:

• ниска хигиена: при липса на достатъчно добра лична хигиена, при често практикуване на анален полов контакт, микротравмите в областта в комбинация с ниската хигиена предразполагат към възникване на инфекциозно огнище
• заболявания в аноректалната област: честа подлежаща причина се оказва фисура в областта на ануса, хемороиди, възпалителни процеси и други
• други заболявания: състоянието се описва с по-висока честота при пациенти с дивертикулит, улцерозен колит, болест на Crohn, неоплазми по хода на интестиналния тракт, системни и хронично протичащи инфекциозни заболявания (туберкулоза, СПИН) и други

В зависимост от локализацията на възпалителния процес ректалните абсцеси могат да се разделят на ишио-ректални, пелвио-ректални и ретро-ректални абсцеси.

Ишио-ректалният абсцес се разглежда подробно в отделна рубриката (Ишиоректален абсцес).

Възпалението при пелвио-ректалния абсцес се разпростира дифузно в горното пелвио-ректално пространство. Възпалението в началото може да започне като субперитонеален флегмон, който спонтанно може да се отвори в ректума. Инфекцията се разпространява предимно по лимфен път. Този вид абсцес се среща рядко, но протича като много тежко, остро възпалително заболяване.

Ретро-ректалните абсцеси се развиват в ретро-ректалното пространство, което е ограничено от стената на правото черво, os sacrum, os coccigis и lig. anococcygeus. Патогенните микроорганизми при него най-често проникват през морганиевите крипти. Тези абсцеси също са много редки и съставляват средно между един и три процента от всички абсцеси в областта на ануса и ректума.

Ректалният абсцес протича с най-тежка клинична картина от всички форми на абсцес в ануса и ректума. Поради трудната и забавена диагноза, често се стига до гнойна интоксикация и септично състояние.

Характерно е прогресивно влошаващо се общо състояние с неразположение, втрисане, загуба на работоспособност, безсъние, безапетитие при липса на локална симптоматика. Налице е само тъпа болка от притискане в дълбочина, като може да се наблюдава и ретенция (задръжка) на урината. Постепенно се стига до септично състояние и изразен фебрилитет с токсико-инфекциозен синдром.

Характерно за ректалния абсцес е преобладаване на общите симптоми над локалните. Началото на клиничната картина при много от пациентите е остро, с втрисане и висока температура над 40 градуса. Болката е много силна, в дълбочина на малкия таз, болният трудно може да я локализира. Тя се усилва по време на дефекация и движение на болния.

Липсата на своевременна медицинска намеса крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като фистула, перфорация на абсцеса, сепсис и други.

Диагностика и лечение при ректален абсцес

Поставянето на диагнозата при ректален абсцес се осъществява въз основа на комплексните данни, получени от обработката на информацията за пациента и различните методи на изследване. В хода на анамнезата могат да се установят някои рискови фактори, съдействали за появата на заболяването, което впоследствие има важно значение при изготвянето на ефективни профилактични мерки за намаляване риска от рецидив на състоянието.

При физикалния преглед се установяват неспецифични промени, а данните от ректалното туше могат да насочат към абсцес в областта на ректума. С високо информативно значение са някои образни методи на изследване, като ректоскопията е ценен диагностичен метод. По преценка на лекуващия лекар се назначават ехографско изследване (ултразвукова диагностика), компютърна томография, ендоскопско изследване и други. Лабораторните изследвания могат да насочат към развитието на усложнения, данни за инфекциозен процес и други.

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на абсцес и заболявания в аноректалната област с възпалителен, инфекциозен или неопластичен характер.

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в протичането на болестния процес, диагностичните находки и някои индивидуални фактори от страна на пациента.

Обикновено лечението е комплексно, като включва комбиниране на оперативни и консервативни методики с цел оптимизация на лечението и намаляване риска от развитие на усложнения.

Най-често се назначава комбинация от някои от следните терапевтични методи:

• оперативно лечение: хирургичното лечение е дефинитивен метод за отстраняване на абсцеса, като включва инцизия, евакуация на гнойта, промивка с антисептици и дренаж. При някои пациенти може да се наложи допълнителна, инвазивна хирургична намеса, особено при наличие на развили се усложнения (например фистула в аноректалната област). Подходящата предоперативна грижа и мерки в следоперативния период намаляват риска от усложнения и подобряват ефективността на лечението
• антибиотична профилактика: антибиотично лечение се назначава както при доказана инфекция (след извършване на микробиологична диагностика и въз основа на резултатите, получени от антибиограмата), така и за профилактика преди и след оперативната намеса. Предпочитат се широкоспектърни представители или насочени срещу конкретната, изолирана бактериална флора
• симптоматично лечение: симптоматичните мерки включват подходяща грижа за областта, антисептична обработка, адекватни хигиенни мерки, както и средства за повлияване на някои от симптомите, като например аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни средства, пробиотици (за намаляване риска от стомашно-чревни странични ефекти, свързани с антибиотичната употреба) и други в зависимост от особеностите при конкретните пациенти

Липсва разработена специфична профилактика срещу развитието на абсцес, препоръчват се общи мерки, добра хигиена, предпазване от инфекциозни и възпалителни заболявания и травми в областта, лечение и контрол при налични подлежащи заболявания.

Прогнозата при ректален абсцес се определя строго индивидуално, като при ранно откриване на болестта и подходящо лечение обикновено прогнозата е благоприятна с нисък риск от развитие на сериозни усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com