Друга и неуточнена чревна непроходимост МКБ K56.6

Рубриката паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния включва и развитието при някои пациенти на друга и неуточнена чревна непроходимост.

Чревна непроходимост или илеус може да се причини от придобита или вродена стеноза или стриктура на тънкото или дебелото черво, вродени или следоперативни сраствания (адхезии, бридове), вследствие някои подлежащи заболявания, включително хронична констипация и други. Обикновено за друга и неуточнена чревна непроходимост се говори при невъзможност за изясняване на конкретните причини, довели до развитието на обструктивните изменения.

Синоними на състоянието са и понятията чревна обструкция, запушване на колона или червата като цяло, ентеростеноза, доброкачествен обструктивен илеус и други, като непроходимостта може да бъде парциална (частична) или тотална (пълна), всяка от които протича с характерните за нея прояви.

Ранното разпознаване на състоянието и предприемането на необходимите терапевтични мерки намалява риска от тежки усложнения (включително и леталитет) и значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.

Особености и симптоми на заболяването

Чревна непроходимост може да се развие в резултат от действието на многобройни и разностранни причини, много от които в крайна сметка водят до стриктура или стеноза на определен участък от интестиналния тракт.

Стенозата или стриктура е тесен сегмент на част от тънкото или дебелото черво и води до частично запушване или непълна обструкция. Дистално и проксимално от стенозата обикновено червото е дилатирано. Останалата част от червото е нормална, без видими промени и отклонения.

Причини за придобита стеноза на червата, включително и на друга и неуточнена чревна непроходимост, най-общо могат да бъдат тежки травми и наранявания в коремната област, състояния, водещи до нарушено кръвоснабдяване на червото поради напълно или частично запушване на кръвоносните съдови, хранещи червото, редица подлежащи заболявания и болестни изменения.

Възпалителни процеси в червото, като например некротизиращ ентероколит, болест на Крон, улцерозен колит, интестинална туберкулоза също могат да доведат до стриктури на червата. При пациенти с чревна резекция, по една или друга причина и на мястото на анастомозата, като последица от исхемията или други технични проблеми също впоследствие може да се развие стриктура. Приемът на някои медикаменти (опиоидни аналгетици, някои антидепресанти, химиотерапевтици и други) може да доведе до развитие на състоянието при наличие на благоприятни за това условия.

Клиничната картина при друга и неуточнена чревна непроходимост не се различава особено от останалите форми на чревна непроходимост, но при някои пациенти (главно поради полиморбидност) състоянието протича с нехарактерни симптоми или силно наподобява друго подлежащо заболяване.

Най-често пациентите се оплакват от остри, периодично повтарящи се пристъпообразни болки, подуване на корема с асиметрия, гадене, често придружено от повръщане, учестен пулс, нормално или леко занижено артериално налягане, пълна задръжка на газове и фекални маси, в различна степен влошено общо състояние.

Често се развива и дехидратация (обезводняване) със свързаните с нея усложнения, електролитен дисбаланс (главно заради повръщането), респираторни усложнения при аспирация на повърнати материи. При липса на своевременни мерки може да се развие интестинална исхемия и некротични промени в засегнатия участък, вторична инфекция, перитонит, перфорация, сепсис, бъбречна недостатъчност, мултисистемни органни увреждания.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при друга и неуточнена чревна непроходимост често се осъществява по метода на изключването, след отхвърляне на всички възможни други причини, водещи до интестинална непроходимост.

За целта се прилагат различни изследвания и диагностични подходи, като обикновено диагнозата се поставя и/или потвърждава след обстойна образна диагностика. Откриването на състоянието и разясняването на евентуалните причини, довели до неговото развитие, обикновено се осъществява с помощта на следните диагностични методики:

• данни от анамнезата: подробният разпит на пациента (освен ако не се касае за спешна ситуация, при която анамнезата е с второстепенно значение) може да насочи опитните клиницисти към посоката на заболяването във връзка с характерните прояви и към етиологията на болестта при изясняване на налични подлежащи заболявания, приемани медикаменти и редица особености
• клинико-лабораторни находки: находките от физикалния преглед показват голяма вариабилност при отделните пациенти, като при едни се установяват значителни отклонения от нормата (промени в перисталтичната активност, болки в определени абдоминални сегменти, значително увредено общо състояние), а може и да липсват съществени находки. Клиничният преглед в ситуация на спешност няма особена тежест и информативен характер. Лабораторните изследвания се назначават основно с цел установяване наличието на развили се усложнения (промени в електролитния баланс, анемия, нарушения в коагулацията, малабсорбционен синдром и други). По преценка на лекуващия лекар може да се назначат и допълнителни изследвания, както и микробиологична диагностика
• образна диагностика: с най-високо информативно значение са образните методи на изследване, като най-често се прилагат ултразвуково изследване (ехография на коремните органи), рентгенография (нативна или с използване на бариева каша за контраст), ендоскопско изследване, компютърна томография и други. В зависимост от избрания или избраните методи за диагностика се установяват и характерни находки, насочващи към развила се чревна непроходимост

Диференциалната диагноза включва различаване от всички други форми на чревна непроходимост, състояния, водещи до картината на остър корем, редица болести с неопалстичен, инфекциозен или възпалителен характер, ангажиращи интестиналния тракт и водещи до идентични симптоми.

Лечение при друга и неуточнена чревна непроходимост

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с друга и неуточнена чревна непроходимост, се определя строго индивидуално, като голямо значение оказват редица фактори (възраст и общо състояние на пациента, тежест на болестта, наличие на развили се усложнения, наличие на други подлежащи заболявания).

При някои пациенти в зависимост от гореизброените фактори и диагностичните находки добри резултати могат да се получат само с помощта на консервативни мерки, докато при други, особено в състояние на спешност и развили се тежки усложнения няма друга алтернативна освен оперативната намеса.

Най-общо при пациенти с чревна непроходимост могат да се приложат някои от следните терапевтични подходи:

• консервативни мерки: консервативното лечение включва симптоматични лекарства (в зависимост от оплакванията се прилагат подходящи аналгетици, спазмолитици, ензими, противовъзпалителни средства, прокинетици и други), покой на интестиналния тракт (често се назначава парентерално хранене или друг вид алтернативен прием на необходимите нутриенти с цел почивка на стомашно-чревния тракт), общи мерки за подобряване на комфорта и състоянието, средства за корекция на дехидратацията, електролитния дисбаланс, наличните други увреждания. При данни за инфекциозна етиология или компонента се включва подходяща антибиотична парентерална терапия. Антибиотично лечение се назначава и при необходимост от оперативна намеса с цел профилактика развитието на вторична бактериална инфекция
• оперативно лечение: при определени случаи, както и при развитието на усложнения с различна тежест и по преценка на лекуващия медицински екип в даден момент от консервативното лечение (при липса на успех) или директно при постъпване на пациента се преминава към хирургично лечение. Изборът на конкретна методика се определя индивидуално, като обикновено при възможност се предпочитат минимално инвазивните техники. Целта е възстановяване на функционалната и анатомична цялост на интестиналния тракт и предотвратяване появата на последващи усложнения. За намаляване риска от поява на усложнения се препоръчва адекватна предоперативна подготовка на пациента и полагане на съответните грижи в следоперативния период за оптималното му възстановяване

Липсва специфична профилактика за намаляване риска от поява на чревна непроходимост, като се прилагат общи мерки (пълноценно хранене, активен начин на живот, контрол и лечение на други подлежащи заболявания, своевременна консултация със специалист при поява на първите необичайни симптоми).

Прогнозата при друга и неуточнена чревна непроходимост се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент, като липсата на своевременно лечение създава предпоставки за поява на сериозни, тежки и дълготрайни усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com