Неинфекциозни ентерити и колити МКБ K50-K52

› Въведение

› Причини и видове

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката неинфекциозни ентерити и колити се включват някои заболявания с различна етиология, засягащи съответните отдели на интестиналния тракт. Ентеритът представлява възпаление на тънкото черво, а колитът е възпаление на дебелото черво. Тъй като инфекциите са едни от най-честите причини за засягане на чревния тракт, то терминът неинфекциозни в заглавието на рубриката подсказва, че причините за развитието на тези промени по хода на храносмилателната система не са свързани с инфекциозно заболяване.

Причини и видове

Неинфекциозни ентерити и колити включват няколко заболявания, обединяващи множество възпаления, които освен колона едновременно или последователно увреждат и тънкото черво, така че обикновено се развиват ентероколити, а понякога се засяга и целият гастроинтестинален тракт, какъвто може да бъде случаят при болест на Крон, улцерозен колит и други неинфекциозни гастроентерити и колити.

В зависимост от етиологията, патогенетичните особености и някои други фактори се различават следните основни заболявания, включени в рубриката неинфекциозни ентерити и колити:

• болест на Crohn [регионарен ентерит]: болестта на Crohn представлява хронично неспецифично възпалително заболяване, засягащо най-често тънкото и дебелото черво, но с риск от ангажиране на всички отдели по хода на храносмилателния тракт. Етиологията обикновено е неизвестна, като се предполага автоимунна генеза и въздействие на някои от факторите на средата. Възпалението е трансмурално, като особено типично е редуването на поразени зони и такива с нормален вид
• улцерозен колит: улцерозният колит представлява язвено гнойно възпаление на дебелото черво, което последователно обхваща различни участъци от интестиналния тракт. Етиологията на този вид неинфекциозен ентерити и колити е неизяснена. Възпалената лигавица на червото е зачервена, оточна, покрита с множество ерозии и язви, кърви лесно спонтанно и при допир
• други неинфекциозни гастроентерити и колити: към други неинфекциозни ентерити и колити влизат заболявания, провокирани от токсични, химични или физични въздействия, като тук се включват радиационен (провокиран от провеждане на лъчетерапия), токсичен (провокиран от прием на различни лекарства, алкохол, токсични субстанции), алергичен и алиментарен гастроентерит и колит и други

Изложени на по-висок риск са лицата с подлежащи други заболявания, ангажиращи храносмилателната система, пациенти с хронични вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол), при продължителен прием на някои лекарства, както и при непълноценно хранене с повишен внос на мазни, преработени, пържени храни и дефицит на пресни плодове и зеленчуци, богати на фибри храни.

Характерни симптоми

Клиничното протичане показва голяма вариабилност при отделните засегнати. Възможно е остро, драматично протичане или хронично, с леки прояви и епизоди на обостряне.

В зависимост от вида на болестния процес и особеностите при конкретните засегнати са възможни някои от следните прояви:

• коремна болка и дискомфорт: болките в корема могат да бъда остри, пробождащи или коликообразни, често се съпътстват от подуване, дискомфорт, промени в перисталтиката и нарушения в храносмилането, които от своя страна могат да провокират гадене, киселини, лош дъх и други
• промени в изхожданията: често се наблюдава развитие на диария, като изпражненията са течни или кашави, с наличие на примеси в тях. Възможно е наличие на примеси от несмлени хранителни частици, слуз, а в някои случаи и кръв. Тези промени често се придружават от болка при изхождане, парене и дискомфорт в аналната област
• системни оплаквания: възможни са промени в апетита, редукция на теглото, главоболие, нарушения на съня, склонност към депресивни епизоди, недостиг на някои важни витамини и минерали, отпадналост, умора и други
• усложнения: при острите форми има риск от перфорации, тежка хеморагия, дехидратация (обезводняване), докато при хроничните е налице риск от дефицит на важни витамини и минерали, анемия, остеопоротични изменения, полиорганни нарушения и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неинфекциозни ентерити и колити се основава на подробният анализ на информацията, получена в хода на различните диагностични методи и прийоми:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит за положителна фамилна анамнеза, прием на определени храни и лекарства, излагане на вредни въздействия от различно естество, давност и особености на симптоматиката. Данните от клиничния преглед варират в много широки граници в зависимост от вида на нарушенията, тяхната тежест и наличие на усложнения
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, анализ на урината, фекален тест за изключване на инфекциозна компонента и установяване на налични окултни кръвоизливи, при необходимост се назначават и имунологични, генетични и други високо специализирани изследвания
• образни и инструментални изследвания: с най-висока информативна стойност са данните от различни образни изследвания, като обикновено се стартира с ехография на коремни органи, последвана от рентгенография (с или без контраст), компютърна томография, ендоскопия с или без биопсия

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните заболявания, включени в рубриката, едно от други, както и различаване от редица други болести по хода на интестиналния тракт с автоимунна, неопластична и инфекциозна етиология.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при неинфекциозни ентерити и колити се определя изключително строго индивидуално, като влияние оказват вида и тежестта на болестните изменения, установяването на тригерите, обострящи симптоматиката, възрастта и общото състояние на пациентите, наличието на подлежащи други заболявания и усложнения.

В общия случай най-често се назначават някои от следните лечебни методи:

• отстраняване на провокаторите: за успешната терапия е изключително важно отстраняването на известните провокатори или тригери на болестта
• диета и промени в храненето: при значителен процент от засегнатите назначаването на подходяща диета води до благоприятен ефект, подпомага възстановяването и облекчението на много от симптомите. Храненето следва да бъде балансирано и пълноценно, без да натоварва излишно интестиналния тракт
• лекарствена терапия: назначават се различни медикаменти, като антидиарийни средства, ензимни препарати за подобрение на храносмилането, имуномодулиращи средства и кортикостероиди, допълнителен прием на витамини и минерали, при тежките форми може да се наложи вливания на водно-солеви разтвори за корекция на електролитния баланс, превантивно назначаване на антибиотици при риск от вторични бактериални усложнения и други
• други методи на лечение: в някои случаи може да се наложи оперативна намеса, поставяне на илеостома, провеждане на високо специализирана терапия и други

Прогнозата се определя строго индивидуални, като в някои случаи е напълно благоприятна, но в други се налага продължителна терапия с висок риск от усложнения в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com