Аневризма на абдоминалната аорта с руптура МКБ I71.3

Аневризмата на абдоминалната аорта представлява локализирано разширение на абдоминалната аорта. Когато разширението обхваща и част от гръдната аорта, то се определя като торакоабдоминална аортна аневризма.

Аневризмите на абдоминалната аорта са най-често срещаните аневризми. Когато абдоминалната аортна аневризма не достига до устията на реналните артерии, тя се нарича инфраренална, а когато достига до тях се нарича юкстаренална. Аневризми на абдоминалната аорта се срещат по-често при мъже и честотата им нараства с възрастта.
Около 10 % от аневризмите предизвикват перианевризмален възпалителен процес, който води до сраствания с други, съседни структури. Нормалният диаметър на абдоминалната аорта е 1.8-2.4 см. Аневризмите се смятат за малки, ако диаметърът им е под 4 см, и големи, когато е над 5.5 см.

Основна причина за настъпване на аневризма е атеросклерозата, която предизвиква дегенеративни изменения в еластина и колагена на медията. Това води до издължаване и отслабване на аортната стена. Артериалната хипертония и локалните хемодинамични изменения в областта на абдоминалната аорта, допълнително допринасят за появата на аневризма. Сифилисът, бактериалният ендокардит и някои други редки вродени или придобити заболявания могат също, макар и рядко да предизвикат локално разширение на абдоминалната аорта.

В повечето случаи тези аневризми могат да протекат асимптомно. В други случаи, обикновено се установява пулсираща маса в епигастриума и/или в ляво от него със систолен шум. Хронични симптоми на заболяването са болки в епигастриума. Болката е постоянна и с неопределена характеристика. Понякога тя ирадиира към кръста или към илиачната област. Едновременно с това може да се наблюдава и отслабване, субилеусни явления, бъбречна криза и сл.

При aневризма на абдоминалната аорта с руптура клиничната картина е драматична. Обикновено се появява след физическо усилие, което довежда до силна болка в епигастриума, която ирадиира към кръста, гърба. Симптома на Блумберг е положителен (мускулен дефанс на коремната мускулатура). Пациента може да загине от хеморагичен шок.

Задължително изследване при съмнение за аневризма на абдоминалната аорта е ехографията. Освен това, прави се и компютърна томография. Заболяването трябва да се разграничи от абдоминален тумор с придадени пулсации или с аорта с елонгация (издължаване) и девиация.

Аневризма на абдоминалната аорта с руптура се лекува единствено оперативно. Операцията включва резекция на аневризмата и заместването й с изкуствена съдова протеза.