Други проводни нарушения МКБ I45

Преходни или трайни състояния, при които процесите на предаване на импулси, необходими за съкращение на сърдечния мускул, са ограничени, се наричат други проводни нарушения. Нарушенията на провеждането на сърдечните импулси може да се дължи на анатомични и функционални промени на проводната система. Проводните нарушения може да бъдат между синусовия възел и предсърдията; в предсърдията; между предсърдията и камерите; вътрекамерен блок. Различават се три основни степени на проводни нарушения:

• удължаване на проводното време;

• непровеждане на отделни импулси;

• пълно прекъсване на провеждането.

Най-често срещаните нарушения в проводната система на сърцето са:

     1.  Сину-атриален блок (СА-блок) - състояние на забавяне или прекъсване на провеждането на възбудните импулси от синусовия възел към околния предсърден миокард. СА-блок се дели на следните степени:

• СА-блок 1-ва степен - не може да се разпознае при електрокардиограма (ЕКГ), установява се удължаване на проводното време (времето, за което се провежда сърдечния импулс);

• СА-блок 2-ра степен, тип Mobitz 1 - при извършване на ЕКГ се установява отпадане на Р-вълните;

• СА-блок 2-ра степен, тип Mobitz 2 - характеризира се със синусова брадикардия (забавяне на сърдечната дейност под 60 удара/минута, с правилен ритъм);

• СА-блок 3-та степен - състояние на сърдечен арест (прекъсване на възбудно-проводната система на сърцето).

     2.  Атрио-вентрикуларен блок (АВ-блок) - състояние на забавяне или прекъсване на провеждането на възбудните импулси от предсърдията през предсърдно-камерното съединение (AV-съединение) към камерите. АВ-блок се дели на следните степени:

• АВ-блок 1-ва степен - характеризира се със забавяне на провеждането на сърдечните импулси от предсърдията към камерите, ритъмът на сърдечната дейност е правилна, сърдечната честота е между 60 и 100 удара/минута.

• АВ-блок 2-ра степен - състоянието се характеризира с ниска сърдечна честота (под 60 удара/минута), неправилен сърдечен ритъм.

• АВ-блок 3-та степен - липсва провеждане на сърдечни импулси от предсърдията към камерите, предсърдията и камерите се активират от различни и независими водачи.

Други проводни нарушения са нарушенията на вътрекамерната проводимост. Най-често срещаните нарушения на вътрекамерната проводимост са:

• Десен бедрен блок (ДББ) - състоянието се характеризира със забавяне на съкращението на дясната камера, среща се и при здрави лица;

• Ляв бедрен блок (ЛББ) - състоянието се свързва със заболявания, при които има левокамерна хипертрофия;

• Ляв преден хемиблок (ЛПХБ);

• Ляв заден хемиблок (ЛЗХБ);

• Бифасцикуларен блок - състоянието се приема в следните комбинации - ДББ с ЛПХБ; ДББ с ЛЗХБ; алтернираща смяна на ЛББ с ДББ; бедрен блок с АВ-блок 1-ва или 2-ра степен.

Другите проводни нарушения могат да се дължат на остри или хронични заболявания на сърцето. Остри причини могат да бъдат инфаркт, тежка исхемия при остър миокарден инфаркт, остър миокардит, остър ревматизъм, инфекциозни заболявания с въвличане на сърцето (дифтерия), амилоидоза, неопластични процеси. Клапните пороци на сърцето в напреднали стадии, перикардната тампонада и белодробната емболия водят до дегенеративни промени в проводната система.

При другите проводни нарушения водещо в клиничната картина е брадикардията (ниска сърдечната честота под 60 удара в минута), която води до хипотония (ниско артериално налягане) и нисък сърдечен дебит (намаление количеството на кръвта, което се изтласква от сърдечния мускул към главните кръвоносни съдове). В резултат на това се понижава кръвоснабдяването на мозъка, което се изразява с припадъци и гърчова симптоматика. Също така може да настъпи аспирация, централно потискане на дишането, невромускулни заболявания и други. Основните клинични прояви при терминалните състояния на нарушение на проводната система са:

• загуба на съзнание след 10-15 минути;

• спиране на дишането след 30-60 секунди;

• широки зеници без реакция след 2-3 минути.

При терминални състояния се нарушава рязко и кръвообращението чрез:

• рязко спадане на артериалното налягане до 0;

• покачване на централното венозно налягане над 15mm/Hg;

• спадане на капилярното перфузионно налягане в системното кръвообращение;

• централизиране на кръвообращението чрез съкращаване на периферните кръвоносни съдове.

Диагнозата за другите проводни нарушения се поставя след електрокардиограма, на която се вижда:

• разширен и нацепен QRS-комплекс (под формата на буквата М);

• времетраене над 0,10 секунди до 0,12 при непълен и над 0,12 секунди при пълен бедрен блок;

• вторични промени в ST-сегмента;

• T-вълната е бифазна, с начална отрицателна и крайна положителна част в отвежданията срещу блокираното бедро.

Извършва се и ехокардиографско изследване, при което се установяват размерите на предсърдията и камерите, наблюдават се клапните изменения, ако има такива и наличието или липсата на тромби. При аускултация се установява раздвояване на първи и втори сърдечен тон, поради забавената контракция на сърдечния мускул. 

Диференциална диагноза при другите проводни нарушения се прави със синусова аритмия, предсърдно мъждене, предсърдно трептене, странстващ ритъм и други.

Лечението на другите проводни нарушения се повлиява добре от прилагането на пейсмейкърно лечение, което може да бъде временно или постоянно. 

Прогнозата при другите проводни нарушения е благоприятна след навременното поставяне на пейсмейкър и при запазена, неувредена сърдечна мускулатура.