Синдром на преждевременно възбуждане МКБ I45.6

Синдромът на преждевременното възбуждане е състояние, което се дължи на допълнителни фибри от работен миокард, които заобикалят забавящото действие на атриовентрикуларния възел. Те могат да съединят следните структури:

• предсърдията и камерите - атриовентрикуларно снопче на Kent;

• предсърдията със снопа на His - предсърдно - Хисов сноп;

• атриовентрикуларния възел или снопа на His с камерите - нодовентрикуларна или фасцикуловентрикуларна връзка - снопче на Mahaim.

За синдрома на преждевременното възбуждане са характерни наличието на два синдрома - WPW (Wolff-Parkinson-White) - налице е допълнителна проводна връзка между предсърдията и камерите (снопче на Кент) и LGL (Lown-Ganong-Levine) - също е налице допълнителна проводна връзка, но между предсърдията и снопа на Хис.

Най-значим проблем е синдромът на WPW. Той представлява съчетание на ЕКГ - белези за предсърдно-камерна връзка с пристъпни тахикардии и тахиаритмии. Този синдром се среща в 1,5% от общата популация, а тахикардиите при пациенти с тази ЕКГ аномалия се срещат в 10% от младата възрастова група и до 36% във възрастта над 60 години. Най-често няма съпровождащо сърдечно заболяване, но се среща относително по-често при вродената аномалия на Ebstein, пролапс на митралната клапа и хипертрофична кардиомиопатия. Локализацията на връзката е възможна навсякъде, но най-честа е левостранната.

Клиничната картина при синдрома на преждевременното възбуждане се характеризира с наличието на тахикардии (ускоряване на сърдечната дейност над 100 уд./мин.), които са високочестотни - до 250 уд./мин. Те често са провокирани от употребата на кофеин, никотин, от извършване на физически натоварвания или при силни емоции. Пациентите се оплакват от чувство за прескачане на сърцето - сърцебиене , задух, лесна уморяемост.

При синдрома на преждевременното възбуждане електрокардиографската картина може да имитира инфаркт, бедрен блок, хипертрофия на камерите, екстрасистоли. От изключителна важност за функционалната значимост на допълнителния път е рефрактерният му период. Дълъг рефрактерен период не позволява развитие на тахикардии или те не са високочестотни и бързо се самопрекратяват.

Лечението на синдрома на преждевременното възбуждане зависи от тежестта на ритъмните нарушения. Използват се главно антиаритмични съединения. Не се препоръчва самостоятелно приложение на дигиталисови препарати и калциеви антагонисти, поради опасност от скъсяване на рефрактерния период.