Други болести на слъзната жлеза МКБ H04.1

› Въведение

› Дакриопс

› Синдром на сухото око

› Атрофия на слъзната жлеза

› Киста на слъзната жлеза

Въведение

Към рубриката други болести на слъзната жлеза се включват дакриопс, синдром на сухото око, атрофия на слъзната жлеза и киста на слъзната жлеза. Състоянията показват значителни различия в честотата, клиничното протичане, етиологията и терапевтичният подход, като ранната диагностика и лечение се асоциират с редуциран риск от възникване на сериозни усложнения.

Дакриопс

Дакриопсът представлява термин, който обозначава запушване на канала на слъзната жлеза, най-често дължащо се на ретенционна киста. Среща се с ниска честота в световен мащаб, като характерно за заболяването е следното:

• причини: най-често състоянието се дължи на трахома, като честотата му е висока в регионите с високо разпространение на заболяването. Съобщава се и за възможна връзка между дакриопс и подлежащ очен цикатрициален пемфигоид
• симптоми: пациентите съобщават за появата на лезия в областта на клепача. Кожата на клепачите не се променя. При повдигане на горния клепач се наблюдава видима издатина във формата на прозрачен балон и пациентът може да съобщи наличие на формация във външния ъгъл на горния клепач. Издутината може да променя своите размери при лакримация (повишено сълзене). Често са налице и проявени в относително лека степен болка в областта, раздразнение, тежест, напрежение. С нарастване размерите на кистата може да настъпи птоза на клепача
• диагноза: диагнозата се основава на информацията от разпита на засегнатите, субективните и обективни оплаквания, видими промени, някои очни изследвания за установяване на промени в зрението (не са типични за дакриопс), а при нужда може да се наложи и компютърна томография, аспирация на течността с последващо изследване и други
• лечение: дакриопсът се счита за доброкачествена лезия, като дефинитивното лечение включва хирургично отстраняване с последващо наблюдение на пациентите. При част от засегнатите може да се приложи аргон-лазерна фотокоагулация като опция на лечение

Прогнозата се определя строго индивидуално, като ранната диагноза и лечение се асоциират като цяло с по-нисък риск от сериозни усложнения, свързани с нарастване размерите на лезията.

Синдром на сухото око

Синдромът на сухото око е често срещано заболяване, което може да се дължи на намалено сълзене, прекомерно изпаряване на слъзния филм, аномалии в производството на слуз или липиди, за което допринасят многобройни фактори, съпътстващи съвременния начин на живот, но и някои подлежащи заболявания.

Характерно за болестния процес е следното:

• причини: намаленото производство на сълзи от слъзните жлези може да се дължи на възрастови промени, травми, хормонални нарушения или различни автоимунни заболявания (например синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит, лупус), дефицит на витамин А. Употребата на някои медикаменти (антихистамини, антидепресанти, бета блокери, орални контрацептиви, лекарства за лечение на акне и други) също може да доведе до понижено производство на сълзи. Прекомерно изпаряване на слъзния филм се наблюдава при състояния, протичащи с намалено мигане (например болест на Паркинсон, прекомерно взиране в монитор), някои болести на клепача (например при ектропион и ентропион) и други
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са лица, чиято професия е свързана с продължително взиране в монитори и екрани, при излагане на силен вятър, сух климат, недостиг на витамин А, използване на контактни лещи и други. Счита се, че жените са изложени на по-висок риск, особено при наличие на хормонален дисбаланс (бременност, раждане, климактериум)
• симптоми: състоянието обикновено засяга двете очи, като се проявява с усещане за сухота и драскане в очите, парене, сърбеж, зачервяване, замъглено зрение, усещане за чуждо тяло в очите, умора на очите и фоточувствителност (чувствителност към светлина). Възможни са затруднения при поставяне на контактни лещи, нарушения в зрението при намалено осветление (например шофиране през нощта), повишено сълзене на очите и други
• усложнения: синдромът на сухото око предразполага към развитие на инфекции на очите, увреждания в различна степен на роговицата, затруднения в изпълнението на обичайните ежедневни дейности
• диагноза: за диагностициране на заболяването се провеждат тестове за изследване проходимостта на слъзните канали и секрецията на слъзните жлези, проследяване състава и качеството на продуцираните сълзи, техния осмоларитет. Ширмер тестовете измерват количеството на сълзите от очите. При съмнение за автоимунна етиология се провеждат кръвни тестове с търсене на автоантитела
• лечение: лечението при синдром на сухото око може да бъде симптоматично (изкуствени сълзи, топли компреси върху клепачите, овлажняващи капки за очи и гелове). Използват се също различни лекарствени средства като циклоспорин, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотици за локално или системно приложение с цел облекчаване на симптомите, лечение на подлежащата причина или превенция на усложнения. Хирургично лечение се налага в редки случаи, като се прилага при нарушен дренаж на слъзните жлези

Прогнозата при синдрома на сухото око до голяма степен се определя от възможностите за повлияване и отстраняване на причините, провокирали състоянието.

Атрофия на слъзната жлеза

Атрофията на слъзните жлези е относително рядко наблюдавано в клиничната практика състояние, като най-често се среща при възрастни пациенти. Патоанатомично се наблюдават жлези с намалени размери, нарушена проходимост на слъзните канали и нарушена структура на жлезите. Характерно за болестта е следното:

• причини: етиологията на състоянието не е напълно изяснена, като се предполагат промени, настъпващи с напредване на възрастта, травми или хирургични интервенции в областта, рецидивиращи възпалителни или други промени
• симптоми: атрофията на слъзните жлези се характеризира с намалено образуване и секреция на сълзи и може да се изяви клинически със синдрома на сухото око. Пациентите съобщават за усещане за сухота в очите, дразнене, парене, замъглено зрение, дискомфорт и други

• диагноза: диагнозата се основава на подробния разпит и преглед на засегнатите, очни изследвания, а при необходимост се назначават допълнителни специализирани изследвания за уточняване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза
• лечение: лечението може да бъде консервативно с локални симптоматични средства (изкуствени сълзи, специални лещи, капки за очи с противовъзпалителна и хидратираща активност), а в някои случаи може да се наложи оперативна намеса

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно състоянието и възрастта на засегнатите, етиологията на процеса и терапевтичните възможности.

Киста на слъзната жлеза

Кистите на слъзните жлези представляват туморовидни образувания и могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. С нарастването на кистозната формация, слъзната жлеза расте и може да избута окото, по посока на носа и напред. Това води до издуване на окото и се нарича проптоза.

Голямата киста може да засегне локално преминаващите нерви, което причинява болка. Често се наблюдава и нарушаване на слъзната секреция.

Кистите на слъзната жлеза се описват относително рядко в клиничната практика, като етиологията им не е напълно изяснена.

Диагностичният подход е насочен към уточняване и потвърждаване на диагнозата, а лечението често е хирургично, тъй като локалните и системни консервативни средства не са достатъчно ефективни.

Прогнозата е сериозна при липса на навременна терапия и наблюдение.

Изображения: freepik.com