Церебрална киста МКБ G93.0

В рубриката церебрална киста са разгледани арахноидната киста и придобитата поренцефална киста.

Арахноидна киста - доброкачествено новообразувание, което представлява цереброспинална течност, тапицирана с дегенерирала арахноидна тъкан.

Обикновено арахноидните кисти се локализират в близост до арахноидните цистерни. Биват няколко типа - малки, локализирани по мозъчната повърхност и големи - с изразени симптоми на компресия върху мозъчната тъкан.

Причините включват травма, менингит, тумори, като усложнение след мозъчна операция.

Клинична картина на арахноидната киста зависи от нейните размери. Обикновено малките кисти са асимптомни и се откриват случайно. Големите кисти дават симптоми, вариращи в зависимост от локализацията на кистата.

Общо мозъчните симптоми включват:

• симптоми на повишено вътречерепно налягане - оток на папилата, общо неразположение, главоболие, гадене с или без повръщане, несвързани с приема на храна, но свързани с главоболието, а след повръщане липсва облекчение
• хидроцефалия - натрупване на течност в мозъка, поради нарушение в ликворния дренаж

Огнищна симптоматика - според засегнатата област в мозъка се проявяват съответните нарушения:

• засягане на черепно-мозъчни нерви
• двигателни нарушения - парези и хемипарези
• сетивни нарушения
• речеви смущения
• епилептични припадъци
• нарушения в равновесието и координацията

Диагнозата арахноидна киста се поставя след неврологичен преглед, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография, рентгенография, мозъчна ангиография, лабораторни изследвания.

Смята се, че асимптомните кисти не налагат лечение, но изискват периодично проследяване на размера и за наличие на инвазиране в мозъчната тъкан. Големите кисти с изявена симптоматика налагат неврохирургично лечение - микрохирургичен, ендоскопски, отворен или комбиниран метод на премахване на кистата и нормализиране на ликворния дренаж.

Нелекуваната арахноидна киста може да доведе до траен неврологичен дефицит.

Придобита поренцефална киста - церебрална киста, която представлява формация от фокална загуба на мозъчна тъкан (енцефаломалация, облицована с глиозна тъкан, комуникиращи или не с вентрикулите и субарахноидното пространство).

Поренцефалните кисти могат да се локализират във всеки лоб или дял на мозъчните полукълба, едностранно или двустранно.

Най-честите причини включват мозъчен инсулт, инфекция, травма, след неврохирургична намеса.

Малките кисти обикновено са асимптомни. Големите кисти поради това, че са пространство заемащ процес в мозъка дават клинична картина, съобразно размера и локализацията си. Общо мозъчната симптоматика включва - симптоми на повишено вътречерепно налягане - главоболие, гадене, повръщане, оток и кръвоизливи в папилата. Огнищните симптоми са в зависимост от локализацията на кистата в мозъка - двигателни нарушения (парези, хемипарези от централен тип), сетивни и речеви нарушения, припадъци.

Диагнозата се поставя след физикално изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография, рентгенография, мозъчна ангиография, лабораторни изследвания.

Диференциалната диагноза включва тумори, арахноидни кисти, епендимална киста, паразитни кисти.

Лечение на придобита поренцефална киста е единствено оперативно.