Увреждане на седалищния нерв МКБ G57.0

Седалищният нерв е най-дългия и един от най-натоварените нерви в човешкото тяло. Тези анатомо-физиологични особености обуславят по-лесната му ранимост и голямата честота на увреждане на седалищния нерв.

Етиологичните фактори включват:

• разтягане - при силно и продължително въздействие върху нерва
• притискане - особено често в малкия таз
• интоксикации
• захарен диабет

Изолираното възпаление на седалищния нерв е много рядко.

В рубриката увреждане на седалищния нерв не са разгледани ишиас БДУ и ишиас, свързан с увреждане на междупрешленния диск.

Ишиас

Подробна информация за ишиас можете да прочетете тук:

• мкб M54.3 - Ишиас

Възпаление на ganglion geniculi

Подробна информация за възпаление на ganglion geniculi можете да прочетете тук:

• мкб G51.1 - Възпаление на ganglion geniculi

Клиниката на увреда на седалищния нерв се състои от сетивни, двигателни и вегетативни разтройства. Сетивните разтройства са възбудни и отпадни. Възбудните сетивни прояви са изтръпване, мравучкане по пръстите на краката или болки по задно-страничната област на подбедрицата и бедрото. Болката се засилва или се появява (ако я няма в покой), при изпъване в тазо-бедрена става на изпънат в колянната става крак (симптом на Ласег) или при изправяне в колянната става на предварително свития под прав ъгъл в тазо-бедрената и колянната става крак на лежащия по гръб болен (втори вариант на симптома на Ласег). По хода на нерва има силна болка при опипване. Особено болезнени са някои места, в които нервът е в близост до някоя кост, към която лесно може да бъде притиснат. Наричат се болезнени точки на Вале. Такива точки са например, мястото на излизане на седалищния нерв от таза, подколянната ямка, зад главата на фибулата (на малкия пищял) и зад страничния малеол. Намалена е сетивността по кожата на външната повърхност на цялата подбедрица и в долната трета на вътрешната й повърхност. Болният не може да движи стъпалото и пръстите на крака, не може да свие коляното си, ахилесовият рефлекс изчезва, мускулите на подбедрицата атрофират. Изходът на заболяването зависи от причината на увредата на нерва на долния крайник.

Диагнозата се поставя след подробна анамнеза и неврологичен статус. Ако е необходимо могат да се използват и други изследвания като електромиография, рентгенография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението на увреждане на седалищния нерв е главно етиологично. Първо се отстранява причината за болестния процес - тумори, костни отломъци и други, притискащи нерва структури. Освен това се провежда и симптоматично лечение с болкоуспокояващи средства. Назначават се топли физиопроцедури, витамини от група В, Нивалин при наличие на парализа, Дибазол. При хронифициране на процеса са показани балнеопроцедури.