Стрептококов менингит МКБ G00.2
Към рубриката бактериален менингит, некласифициран другаде, се включва и развитието на стрептококов менингит. Състоянието показва относително висока честота, като могат да боледуват представители от всички възрастови групи с преимуществено засягане на новородени, бебета, малки деца, възрастни лица, както и пациенти с компрометирана имунна защита. Своевременното лечение с подходящи средства се асоциира с по-нисък риск от развитие на сериозни усложнения и съответно с по-добра прогноза.
Стрептококов менингит: особености, симптоми
Менингитът е сборно клинично понятие, което обозначава възпалително увреждане на мозъчните обвивки на главния и гръбначния мозък, причинено от инфекциозни и неинфекциозни агенти. Макар вирусните менингити да показват най-висока честота, бактериалните менингити показват по-тежко протичане и висока смъртност, във връзка с което подходът към тях е изключително своевременен и целенасочен.
Етиологичният причинител на стрептококов менингит са бактерии от род Streptococcus (Streptococcus viridans, стрептококи от група А, стрептококи от група Б и други), Грам-положителни бактерии, които отделят множество токсини, ферменти и хемолизини.
Засегнати са предимно новородени, бебета и малки деца до седем години, както и лица с отслабен имунитет в резултат от системни увреждания, автоимунни или неопластични заболявания, дългогодишен и лошо контролиран диабет, алкохолизъм и други.
Инфекцията обикновено възниква вторично, при разпространение на стрептококова инфекция, локализирана другаде (вследствие на дихателна инфекция, отит, синузит и други). Първичен стрептококов менингит с първично засягане от бактериите на мозъчните обвивки се наблюдава изключително рядко.
Пътищата на проникване на стрептококовата инфекция в мозъчните обвивки включват хематогенен (при дисеминиране на други инфекция и проникване на бактериите чрез системното кръвообращение в мозъчните структури), по съседство (при проникване в мозъчните обвивки при наличие на инфекциозен процес по съседство, като например отит) и директен (директно проникване на бактериите в мозъчните структури при тежки черепно-мозъчни травми, както и ятрогенно).
Клиниката на стрептококовия менингит е различна, в зависимост от възрастта на болния, общото му състояние, наличието на други подлежащи заболявания и увреждания. Налице е тежък токсико-инфекциозен и менингеален синдром.
Заболяването започва обикновено на фона на първичната инфекция, с остро повишение на температурата, астеноадинамия (общо неразположение, умора, слабост, болки в мускули и стави), клиника на менинго-радикулерно дразнене (вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински, симптом на Лесаж при бебета), синдром на повишено вътречерепно налягане (силно главоболие, повръщане без облекчение и несвързано с приема на храна, фонофобия, фотофобия), брадикардия (понижена сърдечна честота).
Огнищната неврологична симптоматика се демонстрира с лезии на базално разположени черепно-мозъчни нерви (лицев, очедвигателен, понякога и някои булбарни нерви). Налице е положителен рефлекс на Бабински двустранно. При по-тежки случаи има качествени и/или количествени нарушения на съзнанието с най-тежка степен развитие на коматозно състояние.
При новородени клиниката протича драматично със сепсис, тежки циркулаторни смущения и епилептиформени гърчове. Менинго-радикулерната симптоматика се изразява с плач (по-силен от обикновено) на детето при повиване, отказ от сучене, изразена сънливост, прострация, бомбиране или изпъкване на фонтанелата и други. При бебета и малки деца често са налице повръщане и диария, които бързо водят до обезводняване, както и някои характерни неврологични симптоми (симптом на Лесаж, симптом на триножника).
Рискът от усложнения в хода на бързата прогресия при менингит е голям, като са възможни тежки неврологични увреждания, когнитивен дефицит, психомоторна възбуда, гърчове, шоково състояние, кома, както и летален изход.
Диагностичен и терапевтичен подход
Поставянето на диагнозата при стрептококов менингит изисква комплексни, своевременни и целенасочени мерки, както и съвместната колаборация между различни специалисти (невролози, инфекционисти, педиатри и други).
Обикновено диагнозата се базира на общата информация, получена от различните диагностични методи:
- клинико-лабораторни изследвания: информацията от прегледа на пациента (данни за увредено общо състояние, фебрилитет, находки на активна инфекция с различна локализация), както и внимателното определяне на неврологичния статус (наличие на патологични рефлекси, засягане на черепно-мозъчни нерви, психомоторна възбуда и други) насочват опитните клиницисти към засягане на мозъчните обвивки. Лабораторните изследвания на кръв и урина имат значение за обща оценка състоянието на пациента, като се проследяват маркери на възпалението, промени в белия кръвен ред и други. При системна инфекция е уместно и микробиологично изследване на кръвта за изолиране на патогенните агенти
- лумбална пункция: с високо информативно значение за поставяне на диагнозата и диференциране от другите форми на менингит са резултатите, получени от лумбалната пункция. Ликворното изследване е решаващо за потвърждаване на диагнозата, като налице е повишено налягане на ликвора, плеоцитоза (повишен брой клетки), повишен белтък, може да има положителна микробиологична култура
- образни и други методи на изследване: използват се и допълнителни изследвания като компютърна томография (скенер на глава), ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография (ЕЕГ) и други
Диференциална диагноза при стрептококов менингит включва различаване от другите видове менингит (другите бактериални менингити, вирусен, паразитен, микотичен, неинфекциозен менингит), някои отравяния и други.
Лечението на стрептококов менингит започва незабавно с включване на антибиотична и симптоматична терапия, включително и средства за намаляване на повишеното ликворно налягане, овладяване на епилептичните гърчове, корекция на нарушенията на хомеостазата.
Най-общо терапевтичният подход включва:
- етиологично лечение: основното етиологично (насочено срещу конкретния причинител) лечение включва подходящи антибиотици, с достатъчно широк спектър и преминаващи през възпалените мозъчни обвивки. Обикновено се предпочитат представители от голямата група на бета-лактамите, като пеницилини, цефалоспорини (особено от трета или четвърта генерация), а при нужда могат да се приложат и други антибиотици и химиотерапевтици в зависимост от находките, получени от микробиологичната диагностика и извършената антибиограма
- симптоматични средства: прилагат се противовъзпалителни средства, антипиретици, при необходимост може да се включат кортикостероиди за кратко, диуретици, парентерални вливания за възстановяване на алкално-киселинното равновесие, мерки за рехидратация и други
Прогнозата при стрептококов менингит е променлива, като се определя индивидуално при всеки отделен пациент. При ранна диагноза и навременна терапия е възможно пълно излекуване без остатъчни поражения. При определен процент от пациентите остатъчни явления, неврологичен дефицит и постинфекциозни усложнения се наблюдават въпреки ранното и успешно лечение. Въпреки съвременния напредък в медицината леталитетът и постинфекциозните усложнения след бактериален менингит са все още високи.
Заглавно изображение: CCO Public Domain
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK554448/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/meningitis/symptoms-causes/syc-20350508
https://www.meningitis.org/meningitis/causes/groupa-streptococcal-meningitis
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- B95.1 Стрептококи група В като причина за болести, класифицирани другаде
- Стрептококи
- Пневмококи
- Стрептококи от група А
- Стрептококи от нормалната микрофлора при човека
- J03.0 Стрептококов тонзилит
- J02.0 Стрептококов фарингит
- Бърз тест за стрептококи
- J15.3 Пневмония, причинена от стрептокок група В
- Бактериите в гърлото играят основна роля при предаването на инфекции със стрептококи от група А
Коментари към Стрептококов менингит МКБ G00.2