Резидуална шизофрения МКБ F20.5

Резидуалната шизофрения представлява хроничен стадий в развитието на шизофренното заболяване, при който е ясно, че преходът от ранния стадий към по-късния, се характеризира с дълготрайни, макар и не непременно необратими симптоми.

Резидуална шизофрения е форма, която се характеризира с поставена диагноза шизофрения назад във времето, но забележими симптоми няма. Халюцинации, заблуди или особено поведение все още са налице, техните прояви обаче са значително намалени в сравнение с острата фаза на заболяването.

Точно както симптомите на шизофрения са разнообразни, така и последиците й. Няколко вида усложнения засягат живота на всеки пациент в различна степен. Част от болните се нуждаят от чужда грижа дори, докато други ходят на работа и могат да поддържат активен семеен живот. Повечето пациенти обаче не са в нито една от тези крайности. По-добрите резултати са свързани с кратки епизоди на влошаване на симптомите, последвани от връщане към нормално функциониране. Жените имат по-добра прогноза от мъжете, както и пациентите без видими структурни аномалии на мозъка.

Сред характеристиките на болните с резидуална шизофрения се включват:

1. Липса на пълни епизоди с налудности, халюцинации, дезорганизирана реч и поведение.
2. Промени в настроението са често срещани.
3. Поведение, което е антисоциално спрямо околните.
4. Объркване и раздразнителност на личността.
5. За разлика от това, по-лошата прогноза е показана от постепенно или коварно начало, започващо в детска или юношеска възраст, структурни мозъчни аномалии, както се вижда при образни изследвания и неуспех при опити за връщане към предишни нива на функциониране след остри епизоди.

Резидуалната шизофрения обикновено се диагностицира със следните симптоми:

• очевидни негативни шизофренични симптоми, като психомоторно забавяне, понижаване на активността, пасивност и липса на инициативност, ограничение на количеството или съдържанието на речта, лоша невербална комуникация чрез изражение на лицето, контакт с очите;
• доказателства в миналото за поне един психотичен епизод, отговарящ на диагностичните критерии за шизофрения;
• период от най-малко 1 година, по време на който интензивността и честотата на настъпващи симптоми като заблуди и халюцинации са минимални или значително намалени и е налице "отрицателен" шизофренен синдром;
• липса на деменция или друго органично мозъчно заболяване или разстройство, както и на хронична депресия, достатъчни да обяснят поведенческите увреждания.

Негативните симптоми се развиват коварно и тежестта им варира. В някои случаи те са леки, но в други — доминират живота на пациента. Той прекарва все повече време сам, като често е пасивен. Болните избягват социални контакти и губят способността си да реагират на вербални и невербални социални сигнали. Уменията им се влошават и те губят способността си да планират и изпълняват дори прости задачи. Рядко инициират разговор и техните отговори на въпроси често са ограничени до кратки, небрежни изречения. Могат да показват несъответствие на афекта, да се усмихват или смеят неподходящо, или да изглеждат много тъжни и разстроени без видима причина.

Позитивните симптоми се свързват с нарушение на мисълта и често е най-очевидната аномалия в изследването на психичното състояние. Халюцинациите могат да продължат и в някои случаи могат да продължат да разсейват или да разстройват пациента. По-често те ще станат по-малко видни, защото интензивността им намалява, или защото пациентът се адаптира към тяхното присъствие. Може да се появят и заблуди, но не са забележителни. При много пациенти, заблуди и халюцинации отново ще станат видими по време на остри обостряния на заболяването. Такива остри екзацербации се срещат най-често в началото на заболяването и стават по-редки с времето.

Има две причини, поради които заблудите и халюцинациите стават по-малко изявени при резидуална шизофрения. Първото е, че те са симптомите, които най-добре отговарят на антипсихотичните лекарства. Въпреки това, дори преди разработването на антипсихотични лекарства, хроничната шизофрения следва описания тук курс, което предполага, че промяната в баланса на симптомите е част от естествения ход на заболяването.

Пациентите с резидуални симптоми на шизофрения обикновено са по-възрастни и поради това представляват специфично предизвикателство пред изследващите ги. Промените, свързани със стареенето, като заболявания, свързани с мозъка, когнитивни дефицити и липса на социална подкрепа, биха могли да създадат нови нужди от грижи за тази група пациенти. Въпреки че биопсихосоциалният модел, използван за лечение на хронични психиатрични състояния, особено шизофрения, е предпочитан, пациентите с датираща отдавна шизофрения и резидуални симптоми, често се нуждаят от повече психосоциални интервенции в сравнение с млади хора с шизофрения.

За да бъде изведена главната шизофрения до ремисия, то се насърчава лечението на резидуалната. Някои пациенти се възстановяват добре от епизоди на остра шизофрения. Други са по-нещастни и развиват хронично (непрекъснато) заболяване, при което функцията им е значително намалена. Положителните симптоми често продължават при такива пациенти, но клиничната картина обикновено се доминира от постепенното появяване на негативни симптоми и именно тези обикновено са най-голямата причина за увреждане.

За да се лекува правилно резидуалната шизофрения, силно се препоръчва консултацията с психиатър. Средствата, които влияят добре на заболяването са:

1. Антипсихотични лекарства. Първата линия на лечение за всички видове шизофрения са именно тези медикаменти. Действието им е насочено към допаминовата активност и могат значително да намалят положителните симптоми. За съжаление те носят и много странични ефекти, включително наддаване на тегло и двигателни проблеми.
2. Антидепресанти. В някои случаи може да се предпише антидепресант, който да помогне за лечението на негативните симптоми.
3. Хоспитализация. В някои случаи хората с този подтип могат да бъдат хоспитализирани за период от време, когато симптомите станат тежки. Посещението в болницата може да включва инжектиране на антипсихотични лекарства, като поведението се наблюдава от специалист.
4. Добавки. В някои случаи, хората имат успех, когато използват естествени средства за шизофрения. Те включват вещества като антиоксиданти, аминокиселини и други.
5. Психотерапия. Обикновено болните с резидуална шизофрения преминават в ремисия. По време на тази фаза могат максимално да се възползват от терапевтичните сесии. Терапията осигурява на човека социална и емоционална подкрепа, което им помага да разберат по-добре симптомите си и да се научат как да функционират по-добре в обществото.
6. Социална подкрепа. Мрежата за социална подкрепа от семейство, познати и приятели може да подобри симптомите при хора с резидуална шизофрения. Те са склонни да имат по-добра дългосрочна прогноза, отколкото тези, които се изолират от обществото.

Прогнозата за болни с резидуална шизофрения варира в зависимост от индивида. Хората, които са имали епизоди в ранна възраст с по-значими когнитивни и отрицателни симптоми, обикновено имат по-лоша прогноза, отколкото някой, който го преживява на късен етап. Когато симптомите отслабват, хората могат да функционират доста нормално в обществото.

Като цяло индивидите, които имат по-високо ниво на умствена работа преди началото на това заболяване, имат по-добра дългосрочна прогноза. По принцип по-благоприятните резултати са свързани с хора, които само изпитват кратки епизоди със симптоми.