Вторичен хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде МКБ E21.1

Вторичният хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде е състояние, което се характеризира с повишената секреция на паратиреоиден хормон от паращитовидните жлези. Причината може да се дължи на нарушена калциева абсорбция, дефицит на витамин Д и други.

Патогенезата на вторичният хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде се изразява в това, че поддържането на хипокалциемичното състояние може да доведе до състояние, при което хиперпластчните паращитовидни жлези стават автономни, остават трайно хиперактивни и предизвикват хиперкалциемия. При голяма част от болните с хиперпаратиреоидизъм се наблюдава нефролитиаза. Серумният калций е умерено повишен, а уринната секреция значителна. Проявява се т. нар. фиброкистозен остеит, който се характеризира с костномозъчна фиброза и костни кисти. При болните с костно заболяване серумните нива на калций са по - високи от уринните.

Клиничната симптоматика при вторичният хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде се дължи на хиперкалциемията. Тя се представя от наличието на полидипсия, полиурия, безапетитие, запек, коремни болки, главоболие, умора, емоционална лабилност. Могат да се образуват калцификати по корнеята. Тежката хиперкалциемия води до загуба на тегло, анемия, аритмии, артериална хипертония, панкреатит, язвена болест. В хода на хроничното заболяване може да настъпи паратиреоидна криза - остро повишение на нивото на калция, което се демонстрира с гадене, безапетитие, хипертония, нарушена бъбречна функция, психични прояви. Хиперкалциемичните кризи най - често са резултат от имобилизация, инфекция, дехидратация, малигнено заболяване. При пациентите с изразена нефролитиаза се наблюдават бъбречни колики и хематурия. В резултат от резорбцията на костно вещество се развиват патологични фрактури и болезненост в костите.

Основно значение за поставянето на диагнозата вторичен хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде имат:

• лабораторни изследвания - двата основни биохимични признака на първичния хиперпаратиреоидизъм са хиперкалциемията и хипофосфатемията. Изследва се йонизирания калций или общия калций. С помощта на лабораторни изследвания могат да бъдат доказани също анемия, метаболитна ацидоза, повишено СУЕ и повишена алкална фосфатаза.

•  рентгенография - дава данни за костната резорбция.

• хормонални изследвания - определя се нивото на паратхормона или неговата биологична активност, чрез измерване на уринния цАМФ.

• други изследвания - ехография, КТ, ЯМР.

Лечението се изразява в установяване на причината за възниквсането на това състояние и отстраняването и. Лечението на паратиреоидната криза се осъществява чрез адекватна рехидратация за нормализиране на гломерулната филтрация. Прилагат се още фосфати, митрамицин, калцитонин, глюкокортикоиди, фуроземид.