Други желязонедоимъчни анемии МКБ D50.8

› Въведение

› Причини за развитие

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Симптоматични желязодефицитни анемии са анемични синдроми, които се дължат се на вторично възникващ железен дефицит. При някои първични заболявания се развива вторична недостатъчност на желязо в организма.

Честотата на други желязонедоимъчни анемии нараства, като някои от тях протичат тежко, рискът от усложнения и прогнозата на тези анемии зависи от причината за железния дефицит.

Причини за развитие

Причините за развитие на други желязонедоимъчни анемии са многобройни, разнообразни и често комплексни. Сред едни от най-честите етиологични фактори, водещи до развитие на желязонедоимъчна анемия, се включват хронични бактериални, вирусни или гъбични инфекции, ракови заболявания, предимно ангажиращи гастроинтестиналния тракт (първични или метастатични), тежки паразитни инвазии в тънките черва, злокачествени кръвни заболявания, главно левкози, малигнени (злокачествени) лимфоми.

Дефицитът на еритропоетин, провокиран в хода на различни други подлежащи заболявания също може да провокира развитието на анемия. Редица чернодробни, бъбречни, ендокринни и други заболявания с различна етиология (възпалителни или автоимунни заболявания най-често) също могат да станат причина за развитие на желязонедоимъчна анемия.

Патогенезата на вторичните анемични синдроми се характеризира с нарушаване на ендогенната обмяна на желязото поради неправилното му разпределение в организма, като за разлика от желязо дефицитната анемия тук не се наблюдава количествено намаление на желязото.

Желязо се натрупва в зоните на възпаление или туморен процес, поема се от клетките на ретикулоеднотелната система, като се използва за реализиране на локалния тъканен имунитет. В резултат на тези процеси настъпва развитие на вторичен железен дефицит, нарушава се синтезата на хемоглобин (кислород-пренасящ пигмент на червените кръвни клетки), нарушава се и кислородната доставка до тъканите.

Характерни симптоми

Клиничната картина при други желязонедоимъчни анемии обикновено се владее от проявите на основното заболяване, като едва при прогресия на хематологичните нарушения могат да се проявят и някои от характерните за желязонедоимъчна анемия прояви.

При различните пациенти в различен етап от прогресията на основното заболяване се появяват типичните за анемия в резултат от железен дефицит признаци, а именно отпадналост, умора, сърцебиене, бледи кожа и лигавици, раздразнителност, депресивни епизоди, атрофични промени на кожата и кожните придатъци, промени по ноктите. Степента на изявата на тези симптоми зависи от причината за недостига на желязо, неговата тежест, но също и редица индивидуални особености от страна на пациентите.

При значителна прогресия са възможни тежки нарушения със засягане на сърдечно-съдовата, гастроинтестиналната и нервната система.

Диагноза

Диагнозата при други желязонедоимъчни анемии е комплексна, като се основава на данни от анамнезата на пациента и обективното му състояние, а се потвърждава от провежданите лабораторни и инструментални изследвания за уточняване на първопричината за дефицита на желязо.

Необходимо е диференциране от другите форми на анемия и задължително уточняване на етиологията на състоянието с цел оптимизация на терапията:

• анамнеза и преглед: анамнезата се фокусира върху давността на оплакванията, техния вид и особености, наличието на други установени подлежащи заболявания, а при прегледа се прави пълна и подробна оценка на общото здравословно състояние на пациента
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина, морфологично изследване на еритроцитите, определяне на серумно желязо и ТЖСК (тотален желязо свързващ капацитет), като обикновено серумното желязо е намалено, но ТЖСК е в норма. Това съотношение между ниско серумно желязо и нормален ТЖСК има важно насочващо диагностично значение
• други изследвания: за установяване на първичното заболяване може да се наложи назначаване на различни по вид образни и инструментални изследвания, включително ехография, рентгенография, ендоскопия, биопсия, компютърна томография и други

Лечение

Лечението на други желязонедоимъчни анемии се провежда едновременно с лечението на основното заболяване и включва използването на железни препарати за корекция на анемичния синдром.

Анемията се повлиява бавно и невинаги пълно. В много от случаите пероралната заместителна терапия не дава желаните резултати, като в допълнение отнема много време за компенсиране на дефицита. По тази причина при много от пациентите се назначава венозна заместителна терапия с подходящи железни препарати.

При възпалителни заболявания анемията може да бъде трайно коригирана, но при наличие на неопластични или автоимунни заболявания, стоящи в основата на състоянието, може да се наложи продължителна симптоматична терапия.

Прогнозата на състоянието и възможностите за пълно възстановяване на трудоспособността зависят от вида, протичането и повлияването на първичното заболяване, ранното установяване на първичното заболяване и анемията и съответно своевременно лечение.

Изображения: freepik.com