Тестис МКБ D29.2

Семенникът (тестис) е чифтен орган, част от мъжката полова система. В него се извършва процесът на сперматогенеза. Тестисът се разполага в специална кожна гънка, наречена скротум.

Повече информация за анатомичното устройство на тестис ще намерите в:

»Семенник (testis)

Най-често срещаните доброкачествени новообразувания на тестисите включват:

Тестикуларни епидермоидни кисти

Тези кисти са известни още като кератокисти и представляват редки доброкачествени тумори, произхождащи от герминативните клетки.

Изображение: https://bmcurol.biomedcentral.com

Епидемиология

Тестикуларните епидермоидни кисти представляват около 1-2% от всички маси на тестисите и обикновено се откриват при пациенти между 20-40-годишна възраст. Те са най-често срещаният тип доброкачествени тестикуларни неоплазми.

Клинична картина

Клинично могат да се представят и като злокачествени тумори. Пациентите се оплакват от безболезнена маса с размери около 1-3 см, при палпация са твърди с гладка повърхност. Всички лабораторни изследвания, включително туморните маркери, са с нормални стойности.

Диагноза

Изследванията, които се извършват, за да се докаже кистата, са: доплерово изследване, ехография, хистологично изследване.

Диференциална диагноза се прави със семином, фокално тестикуларна хеморагия (кръвоизлив), фокална интратестикуларна грануломатозна болест.

Лечение

Тези кисти са доброкачествени, без злокачествен потенциал. Лечението е изцяло оперативно, предприема се радикална орхиектомия.

Андробластом

Епидемиология

Съставлява по-малко от 1% от всички тумори на тестисите. Среща се при нормално спуснат тестис. Средна възраст за проявата на тези тумори е около 45-годишна възраст. Изключително рядко се среща при пациенти под 20-годишна възраст. Повечето случаи са единични.

Изображение: http://webpathology.com

Клинична картина

Клинично се проявява като бавно нарастваща тестикуларна маса. Възможно е да се манифестира със симптоми на хиперестренизъм, ако са част от синдрома на Peutz-Jeghers.

Диагноза

Лабораторните изследвания не показват специфични промени.

Ултразвуковото изследване показва засенчване, което не е специфично, и може да служи за диференциална диагноза между различните неоплазми.

Ако лезията е с размери по-големи от 5 см, добре васкуларизирана, има добре изразен ядрен плеоморфизъм и туморна некроза, то тогава тя е суспектна за злокачествена дегенерация. Около 12% от случаите туморите са злокачествени.

Лечение

Лечението е оперативно. Орхиектомията дава добри резултати поради предимно доброкачествения характер на туморите. Лъчетерапията и химиотерапията не са добре документирани.

Аденоматоид

Аденоматоид на тестиса е доброкачествена, бавно нарастваща неоплазма с мезотелиален произход. Представлява най-често откриваната неоплазма на тестиса.

Епидемиология

Аденоматоидните тумори често са случайна находка, наблюдават се по-често при пациенти между 30- и 50-годишна възраст. Туморът се открива в мъжкия генитален тракт в долния полюс на надсеменника.

Изображение: https://assets.radiopaedia.org

Диагноза

Ехографската находка се описва като твърда, добре очертана маса с размери между 1 и 5 см. Възможно е масата да причини болка. Макроскопски се описва като малки, твърди, сиво-бели възелчета, обикновено са добре ограничени от околната тъкан, възможно е да съдържат малки кисти.

Други методи за изследване включват ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), хистологично изследване.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с:

• Мезотелиом.
• Метастатична аденокарцинома.
• Папиларна киста на надсеменника.

Лечение

Лечението е оперативно.

Тератом

Тератом на тестиса е често доброкачествен, но агресивен в биологичното си поведение тумор. Заема между 4-9% от всички тумори на тестисите. Среща се най-често във възрастта между 20-30 години.

Клинична картина

Клинично се представя като безболезнена маса в областта на тестиса. Всяка суспектна за тератом маса трябва да бъде хистологично изследвана поради опасността от злокачествено израждане на тумора.

Изображение: www.sciencedirect.com

Диагноза

Методите за диагностициране на тумора включват ултразвуково изследване, компютърна томография, хистологично изследване.

Лечение

Лечението зависи от възрастта на пациента, етапа на развитие на заболяването и хистологията на тумора. В случаите с доброкачествен тератом орхидектомията (отстраняване на тестиса) е напълно достатъчна.

Заглавно изображение: www.freepik.com