Колон, неуточнена част МКБ D12.6

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Превенция

Въведение

Колонът е част от дебелото черво и се простира между цекума и ректума. Дължината му е около 1,5 метра и се състои от 4 части:

• възходящ колон (асценденс)
• напречен колон (трансверзум)
• низходящ (десценденс)
• сигмоидно дебело черво (сигма)

Колонът може да бъде лесно разпозна чрез няколко различни морфологични характеристики като полулунни гънки и хаустри. В допълнение специфични са също и наличните мастни висулки (appendices epiploicae) и тениите.

Доброкачествените новообразувания на колон, неуточнена част най-често се срещат като полипи. Полипите представляват новообразувания, които растат към лумена на дебелото черво, най-често са спорадични или се срещат като част от други синдроми. В зависимост от своя размер, полипите се класифицират на:

• малки - с диаметър 5мм или по-малко
• средни - с диаметър от 6 до 9мм
• големи - с диаметър 1см или повече

Самите полипи могат да бъдат вдлъбнати, плоски, приседнали или да са на краче. Малко полипи възникват от субмукоза, включително липоми, карциноиди и лимфоидни агрегати. Най-често възникват от самата лигавица и могат да бъдат аденоматозни, назъбени или хиперпластични. Хиперпластичните полипи са много чести и имат много нисък злокачествен потенциал.

Честота

Честотата на колоректалните полипи нараства с възрастта. Те са по-често срещани сред хората, населяващи западните страни. Докладвано е, че средната честота е около 30% от населението на САЩ. Доброкачествените новообразувания на дебелото черво са значително по-често срещани при мъже, отколкото при жени. Полипите на дебелото черво са силно свързани с напредването на възрастта, но могат да се появят рано при пациенти с полипозен синдром. Например полипи могат да бъдат открити при юноши с фамилна аденоматозна полипоза (ФАП) и пациенти на възраст 20-40 години с наследствен неполипозен колоректален рак (HNPCC).

Причини

Точната причина за образуването на полипи на дебелото черво не е изяснена. Обикновено всички клетки в човешкия организъм растат и се делят по строго определен начин. Полипите възникват при нарушение на процеса на клетъчно делене, най-често индуцирано от външни фактори.

Полипите на колон, неуточнена част могат да засегнат всеки един човек, но е по-вероятно да се проявят при:

• Хора на 50-годишна възраст или повече
• Активни тютюнопушачи
• Възпалително чревно заболяване (улцерозен колит, болест на Крон)
• Фамилна анамнеза за наличие на полипи или колоректален рак при близък член от семейството

Някои генетични заболявания също повишават рисковете за образуване на полипи и рак на дебелото черво, включително:

• Фамилна аденоматозна полипоза (ФАП)
• Синдром на Гарднър
• Синдром на Линч
• Синдром на Peutz-Jeghers

Патофизиология

Клиничното значение на доброкачествените дебелочревни новообразувания се дължи на факта, че повече от 95% от аденокарциномите произхождат от полипи. Ако няма диспластични промени хистологично в изследван полип, то се наблюдава нисък злокачествен потенциал. Висок злокачествен потенциал има при дисплстични промени.

Неопластичните полипи включват хиперпластични, ювенилни, хамартоми и възпалителни псевдополипи. Хиперпластичните полипи са много чести, намират се основно в дисталната част на дебелото черво и са с много нисък злокачествен потенциал.

Доброкачествените новообразувания се развиват в рак най-често след инактивиране на туморни супресорни геним, което води до предпоставка за възникване на генетични мутации.

Симптоми

Повечето полипи на дебелото черво не причиняват симптоми. Голяма част от пациентите не знаят за тях, докато не бъде направена колоноскопия. Въпреки това, някои от признаците за тяхното наличие включват:

• Кървене - в зависимост от засегнатата част на колона кървенето може да се прояви като мелена (изхождане на черни изпражнения със зловонна миризма, знак за кървене от горните етажи на гастроинтестиналния тракт) или ректорагия (наличието на ясна кръв).
• Запек или диария - нарушен ритъм на дефекация.
• Умора или задух - обикновено се проявяват следствие на самото кървене и говорят най-вероятно за спад в хемоглобина.
• Коремна болка
• Анемия - тъй като имат склонност да кървят, полипите на колон, неуточнена част много често водят до развитието на анемия (ниски стойности на хемоглобин). Кървенето понякога трудно се забелязва или изобщо не бива забелязвано от пациентите, именно затова има въведени специфични тестове за окултно кървене (в някои държави се прилагат заедно с колоноскопия като скрининг за колоректален рак).

Диагноза

Скрининговите тестове играят ключова роля при откриването на полипи, преди да станат ракови. Тези тестове също могат да помогнат за откриването на колоректален рак в ранните му стадии, когато пациентите са със значителна по-добра прогноза и шанс за възстановяване.

Методите за скрининг включват:

• Колоноскопия - най-широко използваният метод, който е златен стандарт при диагностициране на доброкачествени и злокачествени новообразувания на низходяща част (десценденс) на колона. Служи както с диагностична, така и с лечебна цел като по време на самата колоноскопия могат да се отстранят самите полипи (ендоскопска полипектомия).
• Виртуална колоноскопия (КТ колонография) - минимално инвазивно изследване, при което се използва компютърна томография с контрастна материя за визуализация на дебелото черво. Важно за това изследване е добрата предварителна подготовка на пациентите, без която то няма никаква информативна стойност.
• Тест за окултно кървене - този тип тест проверява за наличието на кръв в изпражненията, която не може да се забележи от пациентите. При позитивиране на изследването задължително се предприема колоноскопия за установяване на източника на кървене.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на доброкачествено новообразувание колон, неуточнена част влизат основно следните заболявания:

• Болест на Крон
• Улцерозен колит
• Колоректален карцином
• Дивертикули на дебелото черво

Лечение

Единственото ефективно и прилагано при наличието на дебелочревни полипи лечение е тяхното отстраняване. Самото отстраняване може да се извърши още по време на ендоскопското изследване, по преценка на лекаря (ако няма данни за малигненост и размерите на полипа не са повече от 1 см в диаметър. Ако полипът не се отстрани задължително се взима биопсия от него, която се изпраща за хистологична верификация. Ако хистологията покаже, че полипът е с тежка степен на дисплазия или малигнизация се обсъждат вариантите за хирургично лечение.

Болните остават на диспансерно наблюдение - първия ендоскопски профилактичен преглед след извършената полиектомия е след 2 месеца. Необходимо е проследяване във времето на пациентите с фамилна анамнеза за колоректален карцином и такива с вече отстранявани полипи на дебелото черво.

Превенция

Резултатите от тъканния анализ на полипите се обсъждат с пациентите няколко седмици след като е преминало изследване, за да се реши дали и кога е необходим последващ преглед. Хората с аденоматозни полипи имат повишен риск от развитие на повече полипи. Има 25 до 30% шанс аденомите да присъстват при повторна колоноскопия, извършена три години след първоначалната полипектомия. Някои от тези полипи може да са присъствали по време на първоначалния преглед, но са били твърде малки, за да бъдат открити.

След отстраняването на полипите се препоръчва повторна колоноскопия. Точният времеви интервал за проследяване варира в зависимост от няколко фактора:

• микроскопска характеристика на полипа
• брой и размери на полипите

Изображения: freepik.com