Друга уточнена левкемия МКБ C94.7

При друга уточнена левкемия се наблюдава левкемия с лимфосаркомни клетки.

Представлява рядка остра миелоидна левкемия, при която са налице екстремно повишени стойности на незрелите базофилни гранулирани клетки в костния мозък и периферната кръв. Наличието на зрели базофилни клетки е изключително оскъдно.

Характеризира се с агресивно протичане, неблагоприятна прогноза и развитие предимно в млада възраст, без съществени различия в засягането между половете.

Редица фактори играят роля в етиологията на това състояние, като с най-голямо значение са наличието на генетична предиспозиция, вроден или придобит имунен дефицит, инфекции, особено с вируса на Epstein-Barr, излагане на промишлени отрови, пестициди, бензен и други токсични агенти, малигнени хемопатии.

Клиничната картина показва известна вариабилност при отделните пациенти, но при повечето са налице някои от следните симптоми:

• бледа кожа и лигавици
• намален апетит
• умерена редукция на телесната маса
• фебрилитет
• чести инфекции
• слабост и уморяемост
• органомегалия

Рядко се наблюдават промени по кожата, нарушения в отделителната система, засягане на централната нервна система. При някои пациенти е възможно безсимптомно протичане и наличие на изменение само в някои лабораторни показатели.

Диагнозата при друга уточнена левкемия изисква провеждане на множество тестове. Физикалният преглед и информацията от анамнезата на пациента рядко насочват към конкретно заболяване. Лабораторните изследвания, като пълна кръвна картина, натривка от периферна кръв, химичен анализ, определяне на коагулационния статус, са изключително важни при поставянето на диагнозата.

За потвърждение се извършва аспирационна биопсия на костен мозък и полученият материал се подлага на цитогенетичен и имунохистохимичен анализ.

В диференциалната диагноза трябва да се изключат други малигнени хемопатии, някои лимфоми и апластична анемия.

Лечението при друга уточнена левкемия е комплексно и включва провеждане на комбинирана полихимиотерия, заместително лечение с растежни фактори, поддържаща терапия със симптоматични средства и трансплантация на костен мозък.

При определяне на прогнозата важно значение имат възрастта и общото здравословно състояние на болния, тежестта на заболяването и отговорът към приложената терапевтична схема.