Таз МКБ C76.3

Към злокачествените новообразувания с други и неточно определени локализации се отнася и засягането на таза.

Карциномът на таза трябва да се разграничава от доброкачествените лезии и кистични образувания.

Може да бъде първичен и метастатичен, като по-често се среща вторият. Метастатичните лезии най-често се дължат на рак на белия дроб, на млечната жлеза, бъбреците, простатата.

Този вид неопластични заболявания имат сравнително ниска честота и са по-характерни за средната възраст, като не се наблюдават разлики между мъжкия и женския пол.

В тази група неоплазми влизат туморите в ингвиналната област и тези с локализация, обхващаща няколко тазови органа.

Саркомите са сред най-често срещаните тумори в тази област. В не малък процент от случаите саркомът на Ewig засяга предимно таза, като заболяването се проявява във възрастта до 25 години.

Плазмоцитомът обичайно засяга тазовата област, на второ място след аксиалния скелет. Проявява се с удебелени трабекули и остеолитични изменения.

Едни от най-честите тумори в ингвиналната област са саркомите, в частност липосаркомът. Той представлява обемиста, жълтеникава на цвят формация. Състоянието се среща рядко, но много трудно се разграничава от липомът, затова е необходима онкологична бдителност при поставянето на подобна диагноза.

Злокачественото новообразувание на ректовезикалната и ректовагиналната преграда е изключително рядко. Дължи се на прорастване на неопластичен процес на ректума, пикочния мехур или влагалището. При наличие на някое от тези онкологични заболявания трябва да се има предвид възможното засягане на тези преходни анатомични области. Подробна информация за тези заболявания може да прочетете на:

• Злокачествено новообразувание на правото черво
• Злокачествено новообразувание на пикочния мехур
• Злокачествено новообразувание на влагалището

Клиничната картина на туморите на таза е неспецифична и включва общи симптоми, характерни за раковия процес като цяло, и симптоми, дължащи се на притискане на съседни органи и структури поради разрастването на тумора. Наблюдават се:

• редукция на теглото
• лесна уморяемост
• интоксикиран вид
• хематурия
• болка в тазовата област
• бучка, обикновено с малки размери, мека консистенция, безболезнена

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждането на редица изследвания, като изследване на кръвта за наличие на туморни маркери, ангиография, рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението зависи от вида и локализацията на тумора, засягането на съседни органи и структури, наличието на далечни метастази. Обикновено се провежда хирургично отстраняване на тумора, с последваща лъчетерапия.

Химиотерапията намира приложение при малък процент от болните, при които не е възможно провеждането на хирургично лечение.