Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса МКБ C60.8

Злокачествените тумори на мъжкия полов член могат да възникнат от всяка тъкан, изграждаща органа. В 95% от случаите на онкологично заболяване на пениса се открива плоскоклетъчен карцином (тумор с епителен произход). По-рядко се откриват неепителни малигноми като малигнени меланоми и саркоми. Първичните мезенхимни неоплазии се откриват в по-малко от 5% от случаите на злокачествени тумори, засягащи този орган.

В Европа и САЩ ракът на пениса съставлява 0.4-0.6% от всички ракови заболявания при мъже. Процентът на това заболяване сред мъжкия пол в Азия, Африка и Южна Америка възлиза на 20-30% от всички злокачествени тумори.

В рубриката лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса се включват малигнени неоплазии, чието изходно начало не може да бъде отнесено към една от рубриките C60.0, C60.1, C60.2.

Етиологията на туморите на пениса остава неизяснена. Епидемиологични проучвания посочват следните рискови фактори, имащи значение за възникване на сквамозноклетъчния карцином. По-важни рискови фактори са:

• възраст над 55 години;
• наличие на фимоза и парафимоза;
• хронични възпалителни процеси - баланит, постит и баланопостит;
• преканцерози - еритроплазия на Кейра (erythroplasia Queyrat) или болест на Bowen на главичката на пениса;
• лоша лична хигиена - смята се, че смегмата (секрет на мастните жлези на препуциума) има канцерогенен ефект;
• лихен склерозус;
• инфекции с онкогенни щамове на HPV (човешки папиломен вирус);
• наличие на генитални брадавици;
• ХИВ инфекция;
• травми на пениса.

Патохистологичните форми на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса включва:

1. Тумори с епителен произход:

• сквамозноклетъчен карцином;
• светлоклетъчен карцином;
• дребноклетъчен карцином;
• меркелклетъчен карцином;
• верукозен карцином;
• базалноклетъчен карцином;
• аденокарцином;
• саркоматоиден карцином.

2. Тумори с мезенхимен произход:

• лейомиосарком;
• ангиосарком;
• фибросарком;
• злокачествен влакнест хистиоцитом;
• сарком на Kaposi;
• злокачествен шваном;
• епителоиден сарком.

3. Малигнен меланом.

Макроскопските форми на плоскоклетъчния карцином на мъжки полов член са ендофитна, екзофитна и улцерозна. Лейомиосаркомът на пениса се класифицира като повърхностен и дълбок, в зависимост от тъканта, от която произхожда. Най-честат форма на меланома на пениса е лигавичния меланом, въпреки че тази форма е много по-честа при жени.

Клиничната картина на сквамозноклетъчния карцином на пениса не се отличава от тази в други области на тялото. Туморите обикновено възниква върху преканцерозна лезия или на място хроничен възпалителен процес. Установява се лезия под формата на еритемна (зачервена) надигната плака с твърда консистенция, постепенно се формира възелче, което се разязвява в центъра, образува се язвичка с надигнати ръбове и кървящо дъно. При екзофитен растеж се установява образувание, наподобяващо брадавица. При нециркумсизирани мъже, особено при налична фимоза, туморът може да се развие незабелязан до появата болка, неприятна миризма и гноен секрет. Други симптоми на заболяването са поява на кървене, болка, сърбеж, дизурчни нарушения (затруднено и болезнено уриниране). При напреднал туморен процес могат да се установят двустранно увеличени ингвинални лимфни възли.

Повърхностните лейомиосаркоми се презентират като бавно растящи подкожни нодули, които причиняват болка и дискомфорт. Дълбоко разположените саркоми се представят като подкожна туморна маса, водят до увеличение на пениса и причиняват дискомфорт, болка, приапизъм, дизурия или задръжка на урина.

Малигнените меланоми на пениса представляват пигментни лезии по кожата и полулигавицата на органа. Най-често се установява повърхностно разпространяващ се меланом. Клинично се установява плоска, неравномерно или силно пигментирана лезия с неправилна форма. В някои зони на лезията се установяват надигнати участъци и улцерация.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса се изгражда въз основа на анамнестични данни относно давността и характера на оплакванията, физикалния преглед, клинични и параклинични изследвания. Основно значение в диагностиката на туморните заболявания има биопсията с последващо хистологично и имунохистохимично изследване на биопсирания туморен материал. Хистологичното изследване дава информация за тъканния произход на тумора, стадия на развитие и степента на злокачественост на неоплазията. При съмнения за метастазиране на заболяването и предоперативно се извършват образни диагностични процедури като: компютърна томография на таз, магнитен резонанс на полови органи, лимфосцинтиграфия на сентинелни лимфни възли, рентгенография по конкретни показания и ехография на коремни органи.

Лечението на туморните лезии, които излизат извън границите на тяло, главичка или препуциум на пениса е предимно хирургично. В зависимост от хистологичния произход на тумора и степента на разпространение на злокачествения процес се извършват различни по обем оперативни интервенции. В съображение влизат следните оперативни методи:

• широка местна ексцизия;
• Mohs-микрографска хирургия;
• лазерна хирургия;
• парциална или тотална пенектомия с дисекция на регионални лимфни възли.

Адювантни методи на лечение представляват лъче- и химиотерапията.