Лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник МКБ C40.0

Лопатката (scapula) представлява плоска кост с триъгълна форма, която свързва раменната кост (humerus) и ключицата (clavicula). Лопатката формира задната част на раменния пояс и се разполага в постеролатералния аспект на гръдния кош. Дългите кости на горния крайник са ключица, раменна кост и костите на предмишница - лъчева и лакътна кост.

Етиологията на злокачествените тумори на лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник все още не е установена. Обсъжда се мултифакторна етиология на малигномите, включваща генетични фактори и различни канцерогенни на обкръжаващата среда като йонизираща радиация, химични агенти и др.

Туморите на лопатката представляват 3% от костните тумори. Основните хистологични форми на първичните злокачествени тумори лопатката и дългите кости на горния крайник са: хондросарком, сарком на Юинг, остеосарком и лимфом.
Вторични тумори на костите представляват метастази от първични ракови огнища в други органи - рак на млечна жлеза, бъбреци, щитовидна жлеза, бели дробове, дебело черво.

Остеосаркомът е най-често срещания вид рак на костите при млади хора. Обикновено се появява във възрастта между 10 и 25 години. Мъжкият пол се засяга по-често от женския. Остеосаркомите често възникват в краищата на дългите кости (метафиза), в областта на формиране на нова костна тъкан. Най често се развива в дългите кости на горни и долни крайници, и много по-рядко в лопатката.

Саркомът на Юинг засяга млади индивиди на възраст между 10 и 25-годишна възраст. Юношеската възраст е най-често засегнатата. Злокачественото новообразувание възниква от средната част (диафиза) на дългите кости. Най-често засяга дългите кости в областта на бедрото и горната част на ръката.

Хондросаркомът се открива предимно при възрастни. Този тип тумор възникват от хрущялната тъкан, като по-честата му локализация е проксималната епиметафиза на хумеруса и по-рядко в радиуса, улната, и лопатката.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник се характеризира с поява на болка, която често е първият симптом. При една част от болните се установява болезнена подутина. Болката при остеосарком е локализирана дълбоко, като се усилва при движение, напрежение и натоварване. При хондросарком болката постепенно се засилва и става непоносима, като при прорастване на тумора извън коста се подутина, болезнена при палпация. При сарком на Юинг клиничното протичане прилича на хематогенен остеомиелит - болка с определена локализация в горния крайник, поява на подутина, повишена локална и обща температура (38°C и по-висока), анемия, левкоцитоза. Туморите на дългите кости на горния крайник могат да причинят костна деструкция, проявяваща се с поява на патологични фрактури.

Основният и първи метод на избор при поставяне на диагноза на туморите на лопатка и дълги кости на горен крайник е рентгеновото изследване в няколко проекции. Рентгенографията на горен крайник и лопатка дава информация за локализацията на злокачествения процес и характера на увреждането. MRI (ядрено-магнитен резонанс) дава представа за големината на тумора, степента на ангажиране на меките тъкани, мускулите и гръдната стена (при локализация в лопатката). Компютърната томография (обикновена, 3D реконструкция) визуализира налични калцификати, кортикална лезии като остеоид остеом, фина костна деструкция. КАТ-асистирана, ултразвук-асистиран или отворена биопсия. Друг полезен образен диагностичен метод представлява радионуклидно костно сканиране.

Лечението на злокачествените тумори на лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник се определя от локализацията и хистологичния вариант на тумора. Хондросаркомите подлежат само на оперативно лечение - тотална резекция или ампутация. Остеосаркомите се третират с комбинация от хирургично лечение, химиотерапия и лъчетерапия. Характерното за сарком на Юинг е, че туморът е силно лъчечувствителен (телегаматерапия, рентгенотерапия). Препоръчва се комбинация от лъчетерапия и ампутация на крайника.