Ентеровирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Човешките ентеровируси са повсеместно разпространени, като протичат под формата на ендемични или епидемични инфекции. В голямата група се включват множество причинители, които показват изразена сезонност, по-често засягане на детската възраст и характерни особености в клиничното протичане.

Причинител и особености

Ентеровирусите, част от семейството Picornaviridae, са малки РНК вируси. Признати към момента са над 90 различни серотипа:

• човешки ентеровирус тип А: включва 17 серотипа, към които спадат коксаки А вирус тип 2, 10, 12, 14, 16 и ентеровирус тип 71, 76, 89-92
• човешки ентеровирус тип В: включва 61 серотипа от групата на коксакивурусите, еховирусите и ентеровирусите
• човешки ентеровирус тип С: съдържа 16 серотипа, от които добре изучени са коксаки А вирусите тип 1, 11, 13, 15, 17-22, 24, някои ентеровируси и полиовируси

Ентеровирус като причина за болести, класифицирани другаде, обикновено причинява краткотрайни, често субклинични инфекции и многообразни синдроми. Пикът им е през лятото и началото на есента, като засягат предимно детската възраст.

Механизъм на предаване на инфекцията е фекално-орален, контактен, чрез обмяна на орални секрети (слюнка), пиене на замърсена вода, консумиране на замърсена храна, а има и документирани случаи, описващи предаването на вируса чрез ръцете на болничен персонал. Възможен е и въздушно-капков механизъм на предаване, също и вертикално предаване от майката на плода.

Инкубационният период (времето от заразяване до поява на първите клинични оплаквания) обикновено варира между 2 и 5 дни. Вирусите се характеризират с висока контагиозност и често стават причина за широко разпространени огнища.

При заразяване с вируса, той се имплантира и репликира в храносмилателния тракт. При лимитирана локална репликация, заболяването протича асимптоматично.

При разпространение на вируса посредством регионалните лимфни възли и ретикулоендотелната система, е възможно леко и неспецифично протичане на заболяването. Тежко протича състоянието при разпространение на вируса с кръвта.

Отговорът на имунната система се състои в производство на имуноглобулин М специфични антитела, които могат да бъдат открити в серума до една седмица след заразяване с инфекцията.

Серумните IgM антитела могат да бъдат открити до 6 месеца след възстановяването на пациента, а IgG персистира в продължение на 1-2 години.

Видове и симптоми

В голямата група на ентеровирусите се включват някои типични причинители, водещи до характерно протичане, по-важните от които са ECHO-вирусите и коксакивирусите.

ЕСНО-вирусът педставлява вид РНК вирус, който принадлежи към семейство Enterovirus, на сем. Picornaciridae. Първото изолиране на този вирус е от фекалиите на асимптоматични деца. ЕСНО-вирусите са разпространени най-често сред децата като предизвикват остри инфекциозни заболявания, протичащи с фебрилитет, диспептични прояви, а при кърмачета и новородени може да причинят менингит, което се свързва с висока смъртност сред децата. Често тяхно усложнение е острият хеморагичен конюнктивит.

ЕСНО-вирусна инфекция в първите две седмици след раждането може да причини тежки и често фатални заболявания, при които се развива в последствие чернодробна недостатъчност или миокардит по-често, отколкото инфекция на ЦНС. ЕСНО-вирусите, както и другите ентеровируси Coxackie A, B, протичат леко като причиняват състояния, протичащи със субфебрилна температура, поява на различни обривни единици по лицето, шията, горни крайници и гърдите

Коксакивирусите се подразделят на две големи подгрупи, а именно тип А и тип В. Причиняват най-често инфекции при малките деца, протичащи с фебрилитет, херпангина, с везикулозен обрив по дланите и пръстите на ръката или стъпалата. Обривите могат да бъдат съпроводени от болка или сърбеж. Инфекцията често протича с развитие на конюнктивит, менингит, панкреатит. Вирусът често поразява и сърцето, под формата на миокардит и перикардит.

Коксаки и ЕСНО-вирусната инфекция много често причиняват различни екзантеми и енантеми.

Чести заболявания, дължащи се на тези причинители, включват:

• херпангина: след инкубационен период от около 4 дни, се наблюдава остро начало, с висока температура, главоболие, болки в гърлото, дисфагия, по-рядко повръщане и болки в корема. Наблюдава се енантем, характеризиращ се със сиво-бели папуловезикулозни образувания, заобиколени от еритематозно хало. Пораженията са самоограничаващи се в рамките на 5-10 дни. Лезиите се откриват най-често по сливиците и мекото небце
• болест ръка-крак-уста: инкубационният период е до 7 дни, като се наблюдава кратък продромален период с нискостепенен фебрилитет, неразположение, болки в корема, симптоми, свързани с респираторния тракт и лимфаденопатия. След 24-48 ч. се появяват везикули по устната лигавица и езика, причиняващи силна болезненост. Наблюдават се папули и везикули по ръцете и краката. Оралните лезии започват като еритематозни петна и папули, като прогресират в тънкостенни мехури. Везикулите бързо се разязвяват. Уврежданията могат да бъдат намерени из цялата устна кухина, но най-често се появяват по небцето, езика, венците, букалната мукоза. Лезиите могат да обхванат цялото тяло, но обикновено се локализират по ръцете, особено по страничните части на пръстите, около ноктите. Пораженията обикновено изчезват в рамките на 10 дни, без да оставят белези. Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми (» Инфекция с коксаки вирус: болест ръка-крак-уста)
• бостънска екзантема: асоциира се с ЕСНО-вирус 16, като клинично наподобява болестта ръка-крак-уста, с кратък фебрилен продромален период. Могат да се открият розови петна и папули по лицето, туловището, по-рядко по крайниците. По мекото небце и сливиците нерядко се наблюдават малки язвички

Диагноза

Ентеровирус като причина за болести, класифицирани другаде, се диагностицира на базата на клиничната картина и множество лабораторни изследвания.

Още в първите дни от инфекцията вирусът може да бъде открит чрез серологично изследване. Откриват се вирус специфични IgM антитела с помощта на ензимно свързан имуносорбентен анализ. Серумните проби трябва да бъдат получени по време на острата фаза на заболяването, тъй като IgM антителата бързо изчезват.

Пробите за клетъчна култура се взимат от кръв, фекалии, назофарингеален секрет.

Висока информативна и диагностична стойност има извършването на полимеразна верижна реакция, чрез която се установява конкретният серотип.

Диференциалната диагноза е широка и включва бактериален или вирусен конюнктивит, миоперикардит, ангина, арбовирусна инфекция, Лаймска болест, еритема мултиформе, варицела, някои отравяния, бактериален тонзилит, херпес симплекс инфекция, реакция към някои лекарства и други.

Лечение

Лечението на ентеровирусните инфекции е предимно симптоматично, тъй като те се самоограничават в рамките на 7-10 дни. Прилагат се аналгетици и антипиретици, интравенозен имуноглобулин, някои антивирусни средства. За третиране на оралните лезии се използват локални средства и антихистамини.

Допълнително се препоръчват някои общи мерки, като почивка на легло, адекватна хидратация, пълноценно хранене, осигуряване на достатъчно сън, допълнителен прием на витамини и други.

Прогнозата в масовия случай е отлична, без риск от развитие на дългосрочни и неблагоприятни последици.

Изображения: freepik.com