Инвазия на черния дроб, предизвикана от Echinococcus multilocularis МКБ B67.5

Алвеококозата представлява инвазия на черния дроб, предизвикана от Echinococcus multulocularis.

Заболяването се характеризира с хронично и прогресиращо протичане, с образуване на единично или множествени паразитни кисти в черния дроб и метастази в различни органи и структури.

Алвеоларната ехинококоза се среща само в северното полукълбо, в определени географски огнища и ендемични райони.

Крайни гостоприемници са различни видове хищници, като особено важна е ролята на червените лисици.

Етиологичен причинител на това състояние е ларвната форма на Echinococcus multilocularis от род Alveococcus на семейство Taeniidae.

Полово зрялата форма е тения с размери до четири милиметра и характерно морфологично устройство.

Развива се в интестиналния тракт на крайните гостоприемници, като нараства в рамките на 35-50 дни и има продължителност на живота около 4-5 месеца.

Посредством фекалиите, яйцата се изхвърлят във външната среда и се поглъщат от междинните гостоприемници.

Ларвната форма представлява конгломерат от малки мехури, които растат екзогенно и инфилтрират тъканите на междинния гостоприемник.

Кистата има характерна структура, а в пространството около нея се образува грануломатозна реакция, в резултат от имунологичния отговор на макроорганизма. Фиброзата цели ограничаване разпространението на процеса и нарастването на кистата.

При инфектиране на кистата и развитие на некроза, се наблюдават редица тежки усложнения, като септицемия и формиране на чернодробен абсцес.

Клиничните прояви са налице след относително дълъг инкубационен период. Възможно е наличие на някои от следните признаци:

• болка в горния десен квадрант на корема
• жълтеница
• холестаза
• хепатомегалия
• общо неразположение
• фебрилитет
• диспептични нарушения

Значителна част от пациентите са безсимптомни, като при тях единствено е налице хепатомегалия.

Рядко се наблюдава развитие на асцит и портална хипертония.

За развитието на заболяването съществена роля играят редица географски, имунологични, генетични и поведенчески фактори. При пациенти с хронични автоимунни или злокачествени заболявания и с различна по степен имуносупресия, заболяването прогресира по-бързо.

Диференциалната диагноза е изключително широка, като по-важните състояние, от които следва да се разграничи алвеококозата, са:

• остра чернодробна недостатъчност
• амебиаза
• чернодробен абсцес
• асцит
• автоимунен хепатит
• тумори на жлъчната система
• обструкция на хепатобилиарната система
• холангиокарцином
• холангит
• цироза
• вторични метастази
• първична билиарна цироза

Диагнозата при алвеоларната ехинококоза се базира на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторните и инструментални изследвания.

Често се наблюдават лимфопения и еозинофилия, повишени нива на някои имуноглобулини, увеличение на чернодробните ензими.

Прилагат се различни имунологични и серологични методи за откриване на причинителите, като ELISA и Western blot test.

С високо информативно значение са данните от образните изследвания, предимно КТ, ЯМР, холангиография, ангиография и контраст-усилена ехография.

При половината от пациентите лезиите са разположени в един чернодробен лоб, предимно в дясната част.

Лечението на пациенти с инвазия на черния дроб, предизвикана от Echinococcus multulocularis, бива медикаментозно и хирургично.

Консервативната лекарствена терапия включва приложението на противопаразитни агенти от различни групи, най-често албендазол и мебендазол, в комбинация с хепатопротектори и симптоматични средства.

Хирургичното лечение бива палиативно и радикално, в зависимост от състоянието на болния и засегнатата част от черния дроб. При тежки случаи се налага чернодробна трансплантация. Радикалността на оперативната интервенция намалява дългосрочния риск от рецидив.

Прогнозата при отделните пациенти се определя в зависимост от:

• степента на инвазия
• размерите и локализацията на кистата
• наличието на усложнения
• терапевтичните възможности
• общото здравословно състояние на пациента

Необходимо е повишение на здравната култура на населението, както и личната и обществена хигиена, контрол над популацията на червените лисици в ендемичните райони.